КУЛТУРА: Кой си ти, че да ме съдиш?
Един от най-популярните стихове в нашата култура днес е Матей 7:1: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (NKJV). Както християни, така и невярващи могат да цитират този стих, ако кажете, че нещо, което правят, е погрешно. Това е особено вярно в нашия ден на „толерантност“, което всъщност е търсене на приемане. Хората искат другите да приемат техния начин на живот, учение или каквото и да е. Те не искат никой да поставя под въпрос нещо погрешно или да го нарича грях. Ако го направите, вероятно ще бъдете обвинени в съдене!
Какво казва Библията за съденето? Думата „съдя“ в различните си форми (съдене, присъда, съдии и други) се среща над 700 пъти в Божието Слово. Една цяла книга от Библията е озаглавена „Съдии“, защото е написана за време, когато Бог е издигнал съдии, за да води Своя народ.
Властта за съдене
Библията ясно показва, че има един върховен Съдия на всичко – самият Бог. Само Той има властта да определя правилното и грешното, включително мотивите и поведението. Има много стихове в Стария Завет, които ни казват, че Бог е Съдия, като например:
„Бог е справедлив съдия, и Бог е гневен на нечестивите всеки ден“ (Псалм 7:11). „Той ще съди света с правда, и ще отсъжда присъди за народите с честност“ (Псалм 9:8). „Нека небесата да възвестят Неговата правда, защото Сам Бог е Съдия. Села“ (Псалм 50:6). „Защото Господ е наш Съдия, Господ е наш Законодател, Господ е наш Цар; Той ще ни спаси“ (Исая 33:22).
Когато стигнем до Новия Завет, откриваме, че Отец е предал властта и съда на Сина. Исус говори за тази власт, преди да се възнесе на небето след възкресението: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18). Ние също четем:
„Защото Отец не съди никого, но е предал целия съд на Сина“ (Йоан 5:22). „Аз дойдох като светлина в света, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в Мене. И ако някой чуе Моите думи и не повярва, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който отхвърля Мене и не приема Моите думи, има кой да го съди – словото, което съм говорил, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:46-48). „Защото Той е определил ден, в който ще съди света с правда чрез Човека, Когото е определил. И е дал уверение за това на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:31).
Библията ясно показва, че един ден Исус справедливо ще съди цялото човечество въз основа на вярата или отхвърлянето на Божия Син от всеки индивид. Съдията на вселената вече е обявил Своята присъда относно спасението: „И в никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).
Съдене между хората
Сега нека разгледаме съденето, както то се отнася до вярващи и невярващи. Методите са различни при работа с тези две групи, но целта и за двете е примирение. Невярващите трябва да познаят Христос и да се примирят с Него, а вярващите трябва да растат в Христос и да се примирят помежду си.
Всеки път, когато представяме евангелието на невярващи, се прави преценка относно тяхното положение пред Бога. Библията ясно заявява, че всички хора са грешници, не достигат до Божията слава и се нуждаят от изкупление от греховете си (Римляни 3:23). Вярващите трябва да представят евангелието с любов и благодат – знаейки, че само това, което казва Библията, има значение, а не нашите мнения!
Мнозина смятат, че християните не трябва да правят преценки по въпроси като аборт, прелюбодейство, хомосексуално поведение и еднополов брак. Това мнение може да стане известно, когато християнин каже, в съответствие с Божието Слово, че хомосексуалното поведение е грях и че еднополовият брак е погрешен. Този вярващ може да срещне възражения като:
„Кой си ти, че да съдиш двама души, които се обичат?“ „Кой си мислиш, че си, като казваш на някого кого може и кого не може да обича? Ти също си грешник!“ „Личният живот на някого не е твоя работа. Не ги съди.“ Някои дори ще цитират нашия стих от Матей 7:1 – самата Библия!
Има значителни логически проблеми с твърдението, че вярващите не трябва да правят преценки. Това става очевидно, когато прочетем контекста на нашия стих:
„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. И защо гледаш сламката в окото на брат си, а гредата в своето око не забелязваш? Или как ще кажеш на брат си: „Остави ме да извадя сламката от окото ти“, а ето, греда е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно да извадиш сламката от окото на брат си“ (Матей 7:1–5).
В този пасаж Христос предупреждава вярващите да не правят преценки по лицемерен или осъдителен начин. Този тип съдене често се свързва с фарисеите по време на служението на Исус. Много хора, които цитират „не съдете“ от Матей 7:1, не забелязват заповедта да се съди в Матей 7:5, където се казва: „Тогава ще видиш ясно да извадиш сламката от окото на брат си.“ Тук Исус подчертава да съдите себе си, преди да правите преценки за другите. Забележете, че се изискват проницателност и преценка. В по-широк контекст Исус казва на вярващите да бъдат проницателни, когато става въпрос за фалшиво учение и фалшиви пророци, защото те „изглеждат“ християни, но целта им е да заблудят стадото (Матей 7:15–20; Лука 6:43–45).
Като християни ние трябва да живеем благочестив живот, като се концентрираме първо върху собственото си покаяние за грях. Освещението, животът, отделен за Бога и от света и неговите пътища, е доживотен процес на ежедневно преобразяване в образа на Христос. Без това да се случва, ние нямаме място да помагаме на друг човек. Това, което Христос учи Своите вярващи в Матей 7, е, че ако не сме се покаяли лично за греховете си, ние не сме в състояние да казваме на другите колко грешно действат. Но помнете, Библията ни казва да проповядваме евангелието – и част от евангелското послание е, че хората са грешници, нуждаещи се от спасение.
Често чуваме твърдения от християни, че не трябва да правим преценки за други вярващи, особено що се отнася до техните погрешни учения. Те ни казват, че просто трябва да се обичаме един друг и да не съдим. Но наистина ли показваме любов, ако позволяваме на друг християнин да остане в заблуда и дори да заблуждава други? Любовта към другите изисква да ги поправяме с благодат, когато изпадат в заблуда (виж Матей 18; 1 Коринтяни 1:11 и Галатяни 6:1). Тези, които грешат, не знаят непременно, че грешат; те вероятно са заблудени или невежи. Затова трябва нежно и внимателно да поправяме грешката по отношение на учението, независимо от ситуацията. В крайна сметка, това е една от отговорностите на църквата: да преподава здраво учение и да поправя погрешно учение (2 Тимотей 2:25, 3:16; Тит 2:1). И трябва да използваме проницателност (разграничаване между правилно и грешно), ако искаме да се подчиняваме на стихове като:
„Но сега ви писах да не общувате с никой, който се нарича брат, а е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител – дори да не ядете с такъв човек. Защото какво общо имам аз да съдя и тези, които са вън? Не съдите ли вие тези, които са вътре? А тези, които са вън, Бог съди. Затова „отстранете от себе си злия човек“ (1 Коринтяни 5:11-13). „Ако тогава имате съдебни дела относно неща, отнасящи се до този живот, назначавате ли за съдии тези, които са най-малко уважавани от църквата?“ (1 Коринтяни 6:4). „Но ви заповядваме, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да се отстранявате от всеки брат, който живее безредно и не според преданието, което е получил от нас“ (2 Солунци 3:6).
Разгледайте също 1 Тимотей 6:20 и Тит 3:9.
Какво не означава съденето на другите
Да бъдеш проницателен по отношение на характера или учението на даден човек не е погрешно. Много хора цитират Матей 7:1 за това да не съдим другите, без да прочетат до стих 6, където Исус казва: „Не давайте святото на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете.“ За да се подчините на този стих, трябва да вземете някои съдийски решения относно характера на човека!
По-късно, в стих 15, Исус каза: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са хищни вълци.“ Необходима е проницателна овца, за да разпознае кои не са истински овце и да предупреди другите: „Това не е истинска овца! Това е вълк, облечен като овца!“ Това изисква да се прецени учението на човека като фалшиво. Римляни 16:17-18 продължава: „Наблюдавайте тези, които причиняват раздори и пречки против учението, което сте научили, и се отвръщайте от тях. Защото такива хора не са роби на нашия Господ Христос, а на собствените си апетити; и с гладките си и ласкателни думи те мамят сърцата на нищо неподозиращите“ (NASB).
Някои казват, че е добре да се излага фалшивата доктрина в общи термини, но че никога не трябва да се назовава конкретно фалшив учител. Въпреки това, Павел споменава в 1 Тимотей 1:19, че някои са отхвърлили вярата и добрата съвест, „и са претърпели корабокрушение по отношение на вярата си.“ Той не спира дотук, а продължава: „Сред тях са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да бъдат научени да не богохулстват“ (ст. 20). Той също така назовава Именей и Филет, добавяйки: „мъже, които са се отклонили от истината, казвайки, че възкресението вече е станало, и те разстройват вярата на някои“ (2 Тимотей 2:17-18). По-късно Павел казва на Тимотей: „Димас, като обикна този сегашен свят, ме изостави“ (4:10). В стих 14 той предупреждава Тимотей за „Александър медникаря“, който причини много вреда на Павел. Апостолът на любовта, Йоан, в 3 Йоан 9-10 предупреждава стадото за „Диотреф, който обича да бъде пръв сред тях“, но „не приема това, което казваме.“ Павел назовава две каращи се дами, Еводия и Синтихия, призовавайки ги „да живеят в хармония в Господа“ (Филипяни 4:2). Той изрично казва на църквата в Колосяни: „Кажете на Архип: „Внимавай на служението си““ (Колосяни 4:17). Тези апостоли, водени от Светия Дух, назоваваха имена!
Апостолите не съдеха погрешно другите в нито един от тези случаи. Затова трябва да заключим, че не е съдене на някого да се упражнява проницателност относно безбожно поведение или фалшиво учение. Нито е съдене на някого да му се говори за грях или фалшиво учение. Ако видите детето си да тича пред бързо движеща се кола, бихте направили всичко по силите си, за да го предупредите. Ако видите брат в Христос, който е на път да съсипе живота си чрез грях или чрез вярване във фалшива доктрина, любовта трябва да ви мотивира да направите всичко възможно, за да го предупредите с благодат. Яков 5:19-20 казва: „Братя мои, ако някой между вас се отклони от истината и някой го обърне, нека знае, че който обърне грешник от заблудата на пътя му, ще спаси душата му от смърт и ще покрие множество грехове.“
Павел учи, че е отговорност на всеки духовен вярващ да се изправи срещу събрат, който е изпаднал в грях (Галатяни 6:1). Това трябва да започне насаме, освен ако грехът не е извършен публично (Галатяни 2:11-14; 1 Коринтяни 5:1-13). Господ Исус учи на този вид конфронтация в Матей 18:15-18.
Не е съдене на някого да се оценява духовна зрялост или доктринални възгледи за служение. За да се вземат мъдри решения за служение и да се пасе стадото, трябва да се правят преценки за характера и доктриналните възгледи на човека.
Погрешно съдене на другите
Ние съдим другите погрешно, когато ги критикуваме от завист, горчивина, егоистична амбиция или друг грях, вместо да се стремим да ги изграждаме в Христос. Яков 4:11 предизвиква нашите мотиви при съденето: „Не говорете зло един за друг“ (NKJV). Да клеветиш означава да очерняш някого или да увреждаш репутацията му, като споделяш фалшива или умишлено подвеждаща информация. Но думата, която Яков използва, има по-широко значение, което включва всяка форма на критика или негативен коментар от егоистични мотиви.
Ние съдим някого погрешно, когато приемаме, че знаем всички съответни факти и мотиви зад думите или действията на човека. Притчи ни предупреждава, че „Който отговаря на въпрос, преди да го чуе, това е глупост и срам за него“, защото „първият, който пледира своята кауза, изглежда прав, докато не дойде съседът му и не го изследва“ (Притчи 18:13,17).
Отново, ние съдим някого погрешно, когато установяваме човешки стандарти, вместо да се придържаме към Божието Слово като стандарт. Павел посвещава две глави на този проблем. В Римляни 14, вярващите вегетарианци съдеха тези, които ядяха месо. Други спазваха определени дни като свети и съдеха тези, които не го правеха. В 1 Коринтяни 8 проблемът беше яденето на месо, което е било пожертвано на идоли. Погрешно е да се пренасят лични убеждения в области, където Библията не дава окончателни заповеди, и да се установяват възгледи като стандарти за съдене на тези, които не ги споделят. Това е, което фарисеите правеха, когато добавяха десетки човешки правила към Божия закон и след това съдеха всеки, който не спазваше техните правила. Те придаваха твърде голяма стойност на маловажни неща и се фокусираха върху външния вид, но сърцата им бяха далеч от Бога. Те пренебрегваха Божиите заповеди и се придържаха вместо това към човешките традиции (Марк 7:6-9).
Ако първо не съдим собствения си грях, преди да се опитаме да помогнем на друг с неговия грях, ние съдим погрешно. Това е истинското учение на Матей 7:1-5, както вече беше споменато. Господ не казва, че е погрешно да помагаш на брат си да извади сламката от окото си. Но преди да се опиташ да го направиш, справи се с гредата в собственото си око.
Ние съдим някого погрешно, когато споделяме поверителна или лична информация с погрешно намерение. Лесно е да звучим духовно и да кажем на друг вярващ: „Исках да знаеш за тази ситуация, за да можеш да се молиш.“ Истината често е, че просто сме искали да се почувстваме важни, защото знаем нещо. Трябва да бъдем внимателни.
От Писанието е ясно, че не трябва да съдим мотивите на човека, тъй като не можем да видим в сърцето на индивида. Но Библията е също толкова ясна, че има време да се съди плодът и действията на някой, който твърди, че е последовател на Христос. Никога не трябва да осъждаме, но трябва да имаме проницателност дали животът съответства на изповедта.
Защо всичко това е важно?
Какво е заложено на карта във връзка със съденето? Какво наистина трябва да ни тревожи? Божията слава!
Абсолютно вярно е, че Бог е любов (1 Йоан 4:8-10), но същата книга от Библията ни казва също, че „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1:5). Тази първа глава продължава да ни казва, че животът ни трябва да съответства на нашата изповед: „Ако кажем, че имаме общение с Него и ходим в тъмнина, лъжем и не практикуваме истината“ (ст. 6). Непоследователно е да казваме, че сме християни и след това да практикуваме или живеем по начин, който е в опозиция на Божието Слово.
Като християнин аз трябва да се грижа за Божията слава. Днес толкова много се говори за правата на хората, но какво да кажем за Божиите права? Какво да кажем за правата на Господ Исус? Павел ясно заявява във 2 Коринтяни 4:3-6, че Сатана иска да заслепи очите на хората, за да ги предпази от виждането на светлината на евангелието на Христовата слава! Като християни, тази светлина трябва да свети в нас и трябва да свети от нас (2 Коринтяни 4:6-7; 1 Петър 2:9). Животът ни трябва да демонстрира не само Божията любов, но и Неговата святост (1 Петър 1:15-16).
