Какво бихте казали за някой, който доверява живота си на теория, за която знае, че не е вярна? Ами ако съзнателно поверява живота на стотици други на тази теория? И какво, ако прави това многократно?
Аз съм такъв човек. По професия съм строителен инженер. Много пъти на ден проектирам стоманени и бетонни конструкции въз основа на две големи предположения – че стоманата и бетонът са хомогенни и изотропни. С други думи, те са еднакви навсякъде и във всички посоки. Напрежението е пропорционално на деформацията.
Всеки, който е виждал парче бетон, знае, че първото предположение не е вярно. Бетонът има бучки в себе си; той не е еднакъв навсякъде. На микроскопично ниво същото важи и за стоманата; тя има малки примеси, а желязото образува кристални зърна във всички различни ориентации. Поради включването на тези примеси и различни ориентации на зърната, напрежението не е пропорционално на деформацията, а варира.
Така че и двете предположения са неверни и аз го знам. Но крайната структура се държи така, сякаш теорията е вярна. Затова я използвам и поверявам стотици животи на нея. Тя се е доказала като надеждна, дори и да не е буквално „вярна“. Но не ви казвам това, за да ви накарам да не се доверявате на инженерите. Само за да ви покажа, че думата „вярно“ не е толкова проста по значение, колкото често си представяме.
Два вида истина
Ние, съвременните хора, сме културни деца на научното светоглед, започнат от древните гръцки философи. Склонни сме да мислим, че едно твърдение (изречение като „златото няма да плува по вода“) е или вярно, или невярно. Истината е нещо, което може да бъде обективно измерено, анализирано и тествано. В този смисъл моите проектни предположения са неверни, независимо колко добре работят. Гърците наричат тази перспектива гносис – нашата дума е „знание“.
Но за древните евреи „истината“ не е била толкова обективно, външно, безлично твърдение. Еврейската дума за „вярно“ е емет. Тя има четири значения в моята конкорданция. Основното значение е „твърдост, стабилност, сигурност“. Нещо е било „емет“, ако е осигурявало твърда и сигурна основа за вашите решения, действия и живот.
Второто значение е „вярност, преданост, надеждност“. Човек е „емет“, ако може да се разчита на него да спазва думата си и да изпълнява задълженията си. Когато говорим за „Истинския Бог“, имаме предвид „Бога, който наистина съществува“ в сравнение с богове, които не съществуват. Това е гръцкото значение. Но когато Старият завет използва тази дума, основното значение е „Богът, на когото може да се разчита“, в сравнение с фалшивите богове на околните народи, които не можеха да спасят онези, които ги призоваваха. Английският все още има нюанс на това значение, когато говорим за „истински приятели“ или за прав ъгъл, който е „истински“. Още по-очевидно е в немския, където „истински“ означава и „верен“.
Третото значение е „почтеност, правота, интегритет“. Обикновено това означава „мразене на алчността“ или „установяване на праведност“. С други думи, поддържане или възстановяване на правилни взаимоотношения, в които хората се държат в съответствие с „емет“ във втория смисъл, даден по-горе.
Само четвъртото значение е „истина за разлика от лъжа“. Но дори и тук, концепцията за „лъжливо“ се основава на нещо, което е невярно, ненадеждно, несигурно или нестабилно. За евреите „истината“ не е била за това, което мислите или вярвате; тя е била за това как живеете. Тази разлика е жизненоважна, когато говорим за истината на Библията.
Кое се отнася за Библията?
За повечето съвременни хора „истината“ се разбира в гръцкия или научния смисъл на предаване на точно знание. Ако говорим за истината на Библията само в тези термини, ние я лишаваме от моралната, етичната, личната и взаимоотношенската перспектива, която е в основата на „емет“. Приели сме дефинициите на атеистите в началото на дебата. Веднага щом направим това, ние сме се съгласили да говорим за „истина“ по начин, който забранява разглеждането на етиката, справедливостта и верността. Според тези правила истината се превръща в стерилно търсене на знание, а не в търсене на праведност.
Но Библията предупреждава, че това е фалшива перспектива. Не „знанието“ е важно, когато става въпрос за „истина“, а „верността“. Псалм 19:9 казва: „Съдбите Господни са истинни (емет) и праведни всички заедно.“ Подобно на това, Павел предупреждава срещу гръцката перспектива. „Знанието (гносис) надува, а любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не знае, както трябва да знае“ (1 Кор. 8:1-2 NKJV). Истината на Библията не цели да ни даде информация за света. Тя е по-загрижена да ни даде напътствия в праведността и стабилна основа за верен живот. Тя иска да ни даде еврейски емет, а не гръцки гносис.
Ето защо Моисей многократно казва, че наредбите, съдбите и постановленията са дадени, за да може Израел не просто да ги „знае“, но и да живее според тях (Втор. 4:1). Подобно на това, Павел казва на Тимотей, че Писанието е вдъхновено. Но това не е само за да ни каже факти, за да задоволи любопитството ни или да ни даде възможност да спорим по фини точки на теологията, а „за да бъде Божият човек... подготвен за всяко добро дело“ (2 Тим. 3:17). С други думи, както Старият, така и Новият завет много приличат на моите инженерни проектни предположения. Те не са предназначени да описват какво наистина се случва в стоманата или бетона; тяхната цел е да ми помогнат да проектирам структура, която издържа на натоварванията.
Някои християни са съгласни с това, но отиват по-далеч. Те ми казват, че Библията не само е вярна (емет) или надеждна за моя живот; тя е също така вярна (гносис) в смисъл, че е исторически и научно точна. Те посочват, че ако е невярна в някое отношение, тогава това създава съмнение относно нейната истинност във всяко отношение. Разбирам тяхната позиция, но виждам седем възражения срещу нея.
В тази колона следващия месец ще разгледаме всяко от тези седем възражения.
Очаквайте заключението на тази поредица следващия месец.
