Изразът „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27) изглежда е основната тема на цялото послание до колосяните. Той се различава от посланието до ефесяните, което ни разглежда „в Христос“. Тук е „Христос в нас“, и това са две отделни и различни мисли. Ефеската истина е, че в Божиите очи ние сме приети във Възлюбения, видени, благословени, оживени, възкресени заедно и седнали на небесата в Него. Бог ни вижда в Своя възлюбен Син. Илюстрация на тази ефеска истина, която никога не съм забравял, ми беше дадена отдавна в неделното училище. Нашата учителка донесе на класа парче брилянтно оцветено стъкло. Тя позволи на всяко дете да погледне през това парче цветно стъкло. Докато го правехме, всички останали членове на класа изглеждаха в същия яркосин цвят. Така тя ни илюстрира, че Бог Отец приема сияйния цвят на Своя Син и ни гледа през Него. Докато Той го прави, ние приемаме Неговите морални благодати и сме „приети във Възлюбения“ (Ефесяни 1:6). Това е ефеската истина.
В посланието до колосяните е обратното. Вместо да седим на небето, ние ходим по земята. Вместо да бъдем благословени в Христос с всички благословения на небесата, ние сияем като Негово свидетелство на земята. Но ние не правим това само по отразяващ начин. Господ Исус обитава в нас чрез Светия Дух. Неговият живот е в нас; ние живеем чрез Него. Всяка морална красота, видяна в нас на земята, не е наша, а Христова. И фактът, че сияем до известна степен в Неговото сияние на земята, е залог, че идва ден, когато ще бъдем преобразени в Неговия образ. По този начин Той е „надеждата на славата“.
Нека никога не подценяваме промените, които са настъпили в живота ни в резултат на навлизането на Христовата светлина. Евангелието е великата преобразуваща сила в този свят. То ни изважда от ужасната яма на греха и поставя краката ни на Скалата на нашето спасение. То ни премества от бунището и ни поставя сред князе. Това не е просто позиционно; то е действително. Веднага щом се обърнем към Бога, тези тайнствени промени започват да придобиват форма в живота ни. Пияницата е освободен от пиянството си. Фанатизмът на неверието е заменен с любов към Божията истина. Пренебрежението към Господа е изместено от любов към Неговото име. Крадецът става дарител. Левий бирникът става Матей, последовател на Христос. Алчността и егоизмът са изместени от любяща доброта.
Тези промени в човешкия живот не се случват наведнъж, но в момента, в който се обърнем към Бога, ние влизаме в Неговата школа на божествена дисциплина. Под Неговата ръка животът ни се преобразява. Това е „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27).
Практическият начин, по който всичко това се осъществява, е очертан за нас във 2 Коринтяни 3:18. „А ние всички, с открито лице, като в огледало гледаме Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава.“ Всеки лъч от атрибутите на Господа, който виждаме да сияе от живот тук долу, е свидетелство, че Господ е започнал работа в този живот и че тя ще продължи до деня на Исус Христос, деня на славата. Това е „Христос във вас, надеждата на славата“. Тези доказателства, колкото и слаби да са, са напомняния, че все още има група хора тук на тази земя, наречена тялото Христово, съставена от всички вярващи в Неговото име. И начинът, по който сме познати, не е чрез нашите гръмки твърдения или многословни изповеди. Той е чрез Господ Исус, който по някакъв начин сияе през живота ни: „Христос във вас, надеждата на славата“.
Павел нарича това богатство на свидетелство „богатството на славата на тази тайна между езичниците“ (Колосяни 1:27). Широкият свят е мястото, където Бог разкрива, чрез нашия ежедневен живот, всички богатства, които ще бъдат изложени в Христос в идния ден на славата. Каква привилегия е да бъдеш християнин!
