„Защото вие, братя, бяхте призовани към свобода; само не използвайте свободата като повод за плътта, но чрез любов си служете един на друг.“ (Галатяни 5:13) Свободата на Божието дете е едно от неговите безценни притежания. Освободен от Сина, той е наистина свободен. Но той е призован към отговорна свобода, а не към своеволие.
Децата искат да бъдат свободни от ограниченията на дома. Младите хора искат да бъдат свободни от дисциплината на ученето. Възрастните искат да бъдат свободни от брачните си обети. Други пък се бунтуват срещу това да бъдат ограничени от редовна работа. Но това не са свободите, към които сме призовани.
Звездите не са свободни да напускат своите орбити и да се скитат из космоса. Влакът не е свободен да напуска релсите и да се лута из провинцията. Самолетът не е свободен да напуска определения си курс; неговата безопасност зависи от спазването на правилата от пилота.
Джоует коментира: „Няма област, където беззаконните да са свободни. По какъвто и начин да искаме да вървим, трябва да приемем робство, ако искаме да открием свободата. Музикантът трябва да почита законите на хармонията, ако иска да се наслаждава на своя прекрасен свят. Строителят трябва да се подчини на закона на гравитацията, иначе не къща ще се появи, а купчина отломки. Каква свобода се радва човек, който постоянно пренебрегва законите на здравето? Във всички тези области нарушаването води до осакатяване, а почитането – до свобода.“ Вярно е, че вярващият е свободен от закона (Римляни 7:3), но това не означава, че е беззаконен. Той сега е подчинен на Христос, обвързан от връзките на любовта и е посветен да спазва многобройните заповеди, които се намират в Новия завет.
Вярващият е свободен от греха като господар (Римляни 6:7, 18, 22), но само за да стане слуга на Бога и на праведността.
Вярващият е свободен от всички хора (1 Коринтяни 9:19), за да стане слуга на всички, за да спечели повече.
Но той не е свободен да използва свободата си като претекст за зло (1 Петрово 2:16 RSV). Той не е свободен да се отдава на плътта (Галатяни 5:13). Той не е свободен да препъва или обижда друг човек (1 Коринтяни 8:9). Той не е свободен да позори Името на Господ Исус (Римляни 2:23, 24). Той не е свободен да обича света (1 Йоан 2:15-17). Той не е свободен да наскърбява обитаващия Свети Дух (1 Коринтяни 6:19).
Човек не намира удовлетворение или покой, като прави своето си. Той го намира само като вземе Христовия ярем и се учи от Него.
„Неговото служение е съвършена свобода.“ У.Д.
