Страданията и славата на Христос в Исая 53
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? И като започна от Моисей и от всички пророци, Той им тълкуваше във всички Писания нещата, отнасящи се до Него. — Лука 24:26-27 JND
Очертание на Исая 53
Цялата книга на Исая, както всяка част от Божието Слово, показва съвършенство както в организацията си, така и в съдържанието си. Втората част на Исая се състои от три раздела по девет глави всеки: глави 40–48, 49–57 и 58–66. Първите два раздела завършват с думите: „Няма мир за нечестивите.“ Глава 53 е в този втори раздел и всъщност е средната глава както на този раздел, така и на цялата втора част на Исая. Наистина, Христос е центърът на всички Божии мисли и планове.
Исая 53 е също една от Песните на Слугата на Исая, където Йехова говори за Своя възлюбен Слуга. Сега знаем, че това е нашият Господ Исус Христос. Глави 42, 49, 50 и 53 представят Господа пред нас по този уникален начин.
При по-нататъшен анализ на нашата част откриваме, че тя се състои от пет строфи по три стиха всяка, започвайки от Исая 52:13 и продължавайки до края на глава 53.
Ето Моя Слуга – Исая 52:13-15
Фразата „Ето, Моят Слуга“ се среща два пъти в Исая (42:1, 52:13). В Матей 12:18 имаме цитат от Исая 42 с тази същата фраза, ясно приложена към Господ Исус. Затова знаем, че Той е слугата, за когото се говори тук. Нашият Отец е имал много верни слуги, които да Му служат, но този специален Слуга ги надминава всички! Той е Този, към когото нашият Отец би насочил вниманието ни.
„Той ще постъпва разумно“ (Исая 52:13) или с мъдрост. Нашият благословен Господ използваше голяма мъдрост в отношенията Си с хората тук. Когато Го попитаха дали е законно да се плаща данък на Цезар или не, Той отговори: „Отдайте тогава кесаревото на кесаря, а Божието на Бога“ (Матей 22:21). Фарисеите и иродианите не правеха първото, нито искаха да правят второто!
„Той ще бъде възвишен и издигнат, и много висок“ (52:13). Може би фразата „ще бъде издигнат“ се отнася до Неговото издигане на кръста. Въпреки това, ние обичаме да мислим, че тези три думи гледат към Неговата слава, сега в небето и все още предстояща на тази земя. Колко подходящо е за нашия Бог да започне с края в предвид, когато Неговият Христос ще бъде прославен. Ние чакаме този ден!
След това в Исая 52:14 ни се напомня за Неговите страдания: „Неговият вид [или външен вид] беше толкова обезобразен повече от всеки човек, и Неговата форма повече от синовете човешки.“ Това обикновено се разбира, че толкова ужасно е било насилието, което е получил дори от ръцете на хора, че докато висял на кръста, Той едва ли е бил разпознаваем като Човек. Бог, в лицето на Своя Син, беше на разположение на грешни хора, и те показаха омразата си към Него.
Мнозина бяха изумени от Неговите страдания, и мнозина ще бъдат изумени от Неговата слава (стих 15). Езическите народи – не само остатъкът от евреите – ще видят, чуят и размислят за Неговото величие!
Неговото приемане от народа – Исая 53:1-3
Глава 53 започва с Неговото идване в света за първи път. Както ни казва апостол Йоан в своето евангелие: „Дойде при Своите Си, и Своите Си не Го приеха“ (Йоан 1:11). „Кой е повярвал на нашето известие? И на кого се е открила мишцата на Йехова?“ (Исая 53:1) е цитирано в Йоан 12:38 и приложено към Неговото първо идване по благодат.
Научаваме също, в нашата глава, че „Мишцата на Йехова“ е друго име за Господ Исус. Среща се няколко пъти в Исая и си струва да се погледне. Като „Мишца“ Той е Божията сила (1 Коринтяни 1:24). Неговото първо идване не беше в сила „да покори всичко под Себе Си“ (Филипяни 3:21), а да изпълни цялата Божия воля за нашето спасение. Какъв Спасител!
В началото на Исая 53:2 имаме уникална словесна картина на Господ Исус като „нежно фиданка“ или „нежно растение“, както се среща в други преводи, което израсна тук пред Неговия Отец. Той беше също корен от суха земя. Общо казано, навсякъде около Него в „дните на Неговата плът“ (Евреи 5:7) нямаше нищо за Бога. Земята беше суха. Той не черпеше нищо от тази сцена, но ежедневно – момент след момент – Той беше в общение със Своя Отец. Той се събуждаше „сутрин след сутрин“, за да чуе като ученик или последовател и да получи слово от Своя Отец (Исая 50:4). Колко много всеки от нас се нуждае да прекарва време всеки ден в Божието Слово и в молитва, за да черпи своите ресурси от небето!
И все пак, Той беше „презрян и изоставен [или отхвърлен] от хората“ (53:3). За щастие някои Го приеха, но по-голямата част от нацията само щеше да вика: „Махнете Този Човек... разпънете Го“ (Лука 23:18,21). С думите на притчата те казаха: „Не искаме Този Човек да царува над нас“ (19:14).
Той беше „Човек на скърби и познат със скръб“ (53:3). Колко удивително е, когато си помислим кой беше Той: Създателят на всичко стана Човек, за да бъде „Човек на скърби“! Той знае какво е скръбта и е много запознат с мъката. Скъпи скърбящи и страдащи светии, погледнете нагоре! Нашият благословен Господ Исус знае от собствения Си опит през какво преминавате. Той е познал скръб и е преживял мъка; Той е способен да съчувства по-добре от всеки друг.
Неговата работа като заместник за Неговия народ – Исая 53:4-6
Стих 4 не говори за Неговите изкупителни страдания. Някои погрешно са учили това, но от Матей 8:17 виждаме, че нашият Господ е чувствал в сърцето Си ефектите от всички страдания, които е облекчавал. Той наистина е влязъл във всички страдания на тези, които е изцелявал и очиствал. Забележете, че при гроба на Лазар, дори знаейки, че ще го възкреси от мъртвите, Той „изстена“ в духа Си „и се смути“ (Йоан 11:33, виж стих 38 KJV). Скъпоценен Спасител!
Исая 53:5 е средният стих в тази централна строфа на тази Песен на Слугата. Наистина, това е върхът на Неговото дело, не само за покаялия се остатък от евреите в бъдеще, но и за всеки един от нас днес, който Го познава като наш Господ и Спасител. „Той беше наранен за нашите престъпления, Той беше смазан за нашите беззакония; наказанието за нашия мир беше върху Него; и с Неговите рани ние сме изцелени“ (стих 5). Престъпленията и беззаконията бяха наши. Раните, смазването, наказанието и ударите бяха всички Негови, това, което Той пострада за нас – Неговия народ – за да можем да имаме мир и да бъдем изцелени. Наистина, както каза авторът на химни Томас Кели (1769–1855): „Кой може да каже колко много Му дължим?“
Добавяме, че Исая 53:5 използва език, който можем да разберем, за да ни предаде това, което е отвъд нашето разбиране. Знаем, че хора Го раниха, смазаха и наказаха, и Му нанесоха удари. Обаче, това, което хората направиха на Господа, не можеше да осигури мир или духовно изцеление за нас. Тези думи наистина ни представят това, което Той понесе от ръката на Бога.
В стих 6 виждаме потвърждение, че пред нас е делото на Йехова. Всеки от нас се беше отклонил, „всеки се обърна към своя си път.“ Читателят може да е поел в една посока в грях, а писателят в друга, но всеки вярващ може да каже, че Йехова положи нашите беззакония върху нашия Спасител. Картината на приношението за грях в Левит 4 може да бъде полезна. Индивидът, който донасяше приношение за грях, трябваше да положи ръката си върху главата на животното, фигуративно прехвърляйки греховете си върху това животно, което след това беше убивано и изгаряно на мястото на човека. Знаем, че „кръвта на бикове и кози е неспособна да отнеме грехове“ (Евреи 10:4 JND) и че всяка животинска жертва в Израел само предвещаваше делото на Христос. Все пак, тези старозаветни картини са полезни за по-добро разбиране на Христовото дело. Тук в Исая 53 имаме учението, което върви с картините, или типовете, в жертвите.
Страдания от човека – Исая 53:7-9
В тези три стиха имаме редица пророчества, които се изпълниха в деня, когато Господ Исус положи живота Си за нас. Колко удивително е, че Исая е имал тези подробности, разкрити му 700 години преди Христос да умре! Това е още една причина да имаме доверие в Божието Слово.
„Той... беше като овца, няма пред стригачите си“ (стих 7). Повечето хора протестират шумно, ако са несправедливо осъдени. Евангелията подчертават Неговото мълчание, както се вижда в Матей 27:11-14, Марк 15:3-4, Лука 23:9 и Йоан 19:9. Той отговори, когато беше под клетва – „Заклевам Те“ (Матей 26:63). Господ Исус се опита да достигне съвестта на Пилат (Йоан 18:37-38), но не каза нито дума, за да се защити.
„Той беше воден като агне на клане“ (Исая 53:7). Тази мисъл за Господ Исус като Божия Агнец, или Агнец, осигурен от Бога, е допълнително разгледана в Новия Завет. Моля, прочетете Йоан 1:29,36 и 1 Петър 1:19.
„Той беше взет от потисничество и от съд“ (Исая 53:8) или „Неговият съд беше отнет“ (Деяния 8:33). Доколкото се отнася до човека, процесът на Господ Исус беше ужасно нарушаване на справедливостта. Бог ще държи хората отговорни за това, което е една от причините за времето на голяма скръб, което скоро ще дойде на цялата земя, след грабването на Църквата на небето.
„Кой ще разкаже Неговото поколение? Защото Той беше отсечен от земята на живите“ (Исая 53:8). Човешки или естествено казано, Той не можеше да има поколение или потомство, бидейки отсечен от земята в смърт. Но ние знаем, че Божията сила се намеси, за да Го възкреси от мъртвите, и във възкресението Той донесе „много плод“ – светии, които всички придобиват характер от Него (виж Йоан 12:24; Римляни 8:29).
След това ни се напомня, че Неговото дело е било като Заместник за Неговия народ. Това ще включва бъдещия остатък от Израел, но скъпи читателю, то включва и всички, които са повярвали в това от всички векове – дори и нас днес. Повярвал ли си в Христос и Неговото завършено дело за теб?
В Исая 53:9 намираме контраста между това, което хората са определили, и това, което Бог е назначил. Невярващите с радост биха хвърлили Неговото свято тяло в масов гроб с двамата разбойници. Обаче Бог е определил Той да бъде с богатите в Своята смърт (виж Матей 27:57-60; Марк 15:43-46; Лука 23:50-53; Йоан 19:38-42). Йосиф от Ариматея, богат човек, положи тялото на Господа в своя нов гроб, като по този начин изпълни това Писание. Нашият Бог е верен на Своето слово!
Краят на Исая 53:9 е цитиран в 1 Петрово: „Христос... Който не извърши грях, нито се намери измама в устата Му“ (2:21-22). Ние често можем да преживяваме наказание, мъмрене или укор от нашия Отец поради нашите грехове. Господ Исус не страда за Своите собствени грехове, защото Той нямаше такива, но Той страда за нас!
Страдания и слава от Бога – Исая 53:10-12
В последната строфа на тази Песен на Слугата имаме Неговите страдания от Бога и предстоящата слава за този чудесен Спасител. Мнозина са се чудили: „Как можеше да бъде угодно на Йехова да Го смаже, с други думи, да Го накара да страда?“ Това е заради резултатите от Неговото славно дело. Имаме три резултата от Неговото страдание в стих 10 (KJV).
1. „Той ще види Своето потомство.“
Той ще има поколение! Можем да свържем Йоан 12:24 и Битие 1:12 с тази мисъл. Той беше скъпоценното житно зърно, което нямаше да остане само, но влезе в земята (смърт). Сега в резултат има много плод; и точно както в природата засаденото семе ражда растение и по-нататъшно семе, подобно на това, което първоначално е влязло в земята, така Той има много братя като Него (Римляни 8:29)!
2. „Той ще продължи дните Си.“
Той живее сега в „силата на безкраен живот“ (Евреи 7:16), като възкръснал от мъртвите. Дните Му няма да имат край (Псалм 72:17, 102:27)!
3. „Волята на Господа ще преуспява в Неговата ръка.“
Мнозина са изпълнили част от Божията воля в живота си, но Той е изпълнил цялата тази воля и е завършил делото, което Му е било дадено да извърши. Всички мисли на Отца за това, което предстои, ще преуспяват в Неговата ръка. Колко прекрасно ще бъде това време, когато Той ще царува и всичко най-накрая ще бъде извършено за Божието удоволствие в този свят!
Чудили ли сте се някога защо Господ Исус е страдал толкова много за вас? Аз съм. Той гледа резултатите от „мъката на душата Си“ и е „удовлетворен“ (Исая 53:11). Винаги намирам тази фраза за насърчителна. Нашият благословен Господ няма съжаления за това, през което е преминал за нас. Нека Го хвалим и Му се покланяме!
В останалата част от стиха (JND) намираме два аспекта на Неговото дело: Той ще „научи мнозина на праведност; и Той ще понесе техните беззакония.“ Тит 2:11-14 ни показва, че и двете неща са верни за всички, които принадлежат на нашия благословен Спасител. Благодатта учи: „Трябва да живеем разумно, праведно и благочестиво в настоящия ход на нещата“ (стих 12). Стих 14 казва, че Той ни е изкупил „от всяко беззаконие.“
В последния стих от нашата глава в Исая намираме, че нашият благословен Господ ще има дял и плячка – награда. С думите на нашия Господ: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ (Лука 24:26). Страданията дойдоха първо, след това славата. Той е прославен сега на небето, но скоро ще бъде прославен тук на земята, когато седне на „Своя славен престол“ (Матей 25:31)!
Докато приключваме Исая 53:12, имаме кратък преглед на Неговите страдания: „Той изля душата Си до смърт.“ Това е последното споменаване на Неговата душа в тази глава. То ни показва, че Той доброволно даде Себе Си, Своя живот. Следващата фраза, Той „беше причислен към престъпниците“, се изпълни, когато Господ беше разпънат между двама разбойници (Марк 15:26-27). Накрая ни се напомня, че „Той понесе греха на мнозина“ (Исая 53:12). Надяваме се, че всички наши читатели могат да кажат, че са включени в това „мнозина.“ Няма друга жертва, която Бог може да приеме като изкупление за душата. Обърнали ли сте се към Него с вяра и покаяние? За тези от нас, които могат да кажат да, които са се обърнали към Него, Той сега е нашият Застъпник в слава (Евреи 7:25).
