Прекрасна тема! Това е и дълготрайна тема, защото представлява нещо, което никога няма да свърши. В молитвата Си към Отца, Господ Исус каза: „А това е вечен живот, да познаят Тебе“ (Йоан 17:3 JND). Неговото изявление показва, че вечният живот предполага лична, интимна връзка между Неговия Отец и всеки истински ученик на Господ Исус Христос.
Старият Завет споменава вечния живот само два пъти. Първият път е като акцент в „Песните на възкачване“ или „Песните на степени“ (Псалм 120–134). Четем: „Ето, колко е добро и колко е приятно братя да живеят заедно в единство! Като скъпоценно масло върху главата, което се стичаше по брадата, по брадата на Аарон, което се стичаше до края на дрехите му; като росата на Ермон, която се спуска върху планините на Сион; защото там Йехова е заповядал благословението, живот завинаги“ (Псалм 133:1-3). Единственото друго място, където се среща този специален израз в Стария Завет, е в Даниил 12: „И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам, за вечно презрение“ (ст. 2). Тези два пасажа от Писанието говорят за две много различни съдби, или „живот завинаги“ – което означава, че е вечен – или вечна смърт в огненото езеро (вижте Откровение 20:12-15, 22:1-3).
„Изцелението на народите“ в Откровение 22:2 показва благословените условия на земята по време на идващото хилядолетно царуване на Месията. Трябва да разграничим този бъдещ период на благословение на земята, продължаващ 1000 години, от вечното състояние (21:1-8). Благословенията, които ще характеризират вечното състояние, са свързани с „ново небе“ и „нова земя“, за които Йоан пише. Той добави: „И видях светия град, Новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за своя мъж“ (ст. 2). Това обобщение от Йоан се отнася до вечното състояние на благословение, което ще бележи новото небе, новата земя и Новия Йерусалим, който е също така невестата, жената на Агнеца. Като невеста, тя ще отразява красотите и славите на Христос публично, докато „жената на Агнеца“ подчертава какво ще бъде тя за своя Съпруг. Като „Новия Йерусалим“ тя ще бъде Центърът на съвършена небесна администрация и по някакъв начин ще има връзка между небесния и земния Йерусалим (Откровение 21–22). Всичко ще бъде белязано от Божиите благословения.
Синът трябва да бъде издигнат
Господ Исус представи важния въпрос за „вечния живот“ на един известен равин от онези дни, Никодим. Исус му каза: „Както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:14-15). Исус обясни това по-нататък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Защото Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (ст. 16-17). Този прекрасен дар – наричан още „вечен живот“ – представлява най-големият дар на Бога!
Забележете, че Господ Исус каза: „Така трябва Човешкият Син да бъде издигнат.“ Това означава, че е имало определен начин Той да „бъде издигнат“, което показва Неговата смърт на кръста (Йоан 19). Това е, което човекът Му е направил, но Бог е действал едновременно, защото Неговият план е бил Неговият Син да умре по определен начин и в определено време – Неговото време. „Трябва“ показва, че не е имало друг начин освен Божия начин, като думата сочи към пълния контрол на Бога, което може да не е очевидно за всички, поне от човешка гледна точка. И все пак Бог е бил в пълен контрол, дори когато е позволил човешката злоба и омраза да се проявят напълно.
Накрая, „Човешкият Син“ е специално име, което Евангелието на Йоан често използва, защото се отнася както до Неговите страдания, така и до Неговите идващи слави (виж Псалм 8). Петър също пише по тази тема, с много подробности за страданията на Месията и споменавайки „славите, които щяха да последват“ (1 Петър 1:11 NKJV).
Отец и Синът
В Йоан 5 Господ Исус даде десет доказателства за единство между Отца и Сина. Има единство в:
Дела (ст. 17),
- Волята на Отца (ст. 19),
- Любов (ст. 20),
- Оживяваща или съживяваща сила (ст. 21),
- Суверенитет (ст. 21),
- Съд (ст. 22, 27),
- Получаване на почит (ст. 23),
- Сила да дава живот (ст. 24-26),
- Волята на Този, Който изпрати (ст. 30),
- Свидетелство (ст. 31-32).
- Тези точки заслужават нашето изучаване и хвала. Те показват колко велик е нашият Бог и колко велики са нашите благословения, които Отец и Синът са ни дали. Хвалете Бога!
Следното заключение, което Господ Исус направи в Йоан 5, е доста подходящо по отношение на горепосочените десет точки. „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е изпратил, има вечен живот и не идва на съд, но е преминал от смърт към живот“ (ст. 24 JND).
Вечен живот като област, където сме и ще бъдем
В разговора Си със самарянката (Йоан 4), Господ Исус се позова на вечния живот по различен начин. Той обясни, че вечният живот е също областта, в която вярващите са въведени и живеят завинаги. Можем да кажем, че вечният живот е най-чудесният дар на Бога, като същевременно показва и областта, където вярващите ще бъдат завинаги.
„Който пие от водата, която Аз ще му дам, никога няма да ожаднее завинаги, но водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор на вода, извираща за вечен живот“ (4:14). След като сме въведени в тази област, можем да се наслаждаваме на Този, Който е вечният живот. Тази област предполага връзка на вярващия с Бог Отец чрез Господ Исус Христос, както и огромни и вечни благословения, на които можем да се наслаждаваме, сега и завинаги, в силата на Светия Дух.
Тези коментари са в пълно съгласие с това, което апостол Йоан пише в своите писма: „Знаем, че Божият Син е дошъл и ни е дал разбиране, за да познаем Истинския; и ние сме в Истинския, в Неговия Син Исус Христос. Той е истинският Бог и вечен живот“ (1 Йоан 5:20). Красиво обобщение! „Знаем“ не е гордото изявление на фарисеите, а предполага радостта от лична връзка с Бог Отец и с Неговия Син. То означава абсолютната сигурност, която вярващите имат относно тази връзка, потвърдена от Божието Слово, превърната в практическа реалност чрез дейността на Светия Дух, Който живее в нас.
Забележете също, че това е дар от Бога, Който е великият Дарител, Който обича да дава. Той даде Своя собствен Син, за да имаме живот, и ни даде Своя Дух, Който живее в нас.
Освен това, вечният живот – даден само от Бога – не е просто безкрайно съществуване, което всички имат, спасени, както и неспасени. Това е сериозен въпрос, защото човек или ще се наслаждава на вечен живот, или ще бъде намерен в областта на вечната смърт! Христос е казал: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10). Този живот е нищо по-малко от „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27). Имането на този живот означава, че човек е роден отгоре, от напълно нов Източник (Йоан 3:3, 1:13). Когато се родихме отново, ние приехме Христос като Спасител. „Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот“ (1 Йоан 5:12). Колко просто, но колко сериозно! Няма други възможности: или имаш живот, или нямаш!
„Вечният живот не трябва да се бърка с естествения живот. Тази последно спомената форма на живот е подвластна на смъртта и се получава чрез човешкото възпроизводство. Вечният живот никога не свършва; духовният живот има начало, но няма край. Разликата е, че този, който притежава само естествен живот, ще бъде вечно отделен от Бога в огненото езеро, докато този, който притежава вечен живот, ще има общение с Бога за цяла вечност. Така, отделянето от Бога е вечна смърт; да бъдеш с Бога е вечен живот.“
Който вярва в Сина, има вечен живот, но който отказва да повярва в Сина, няма да види живот; вместо това Божият гняв остава върху него (Йоан 3:36 HCSB).
Това твърдение предполага, че личната вяра в Божия Син е от съществено значение. Ако не Му се доверите, вие все още сте и оставате под Божия вечен съд, под Божия гняв!
А вие, скъпи читателю? Все още ли се съмнявате дали имате вечен живот? Елате при Спасителя, сега, преди да е станало твърде късно!
Елате при Спасителя, не се бавете! — Джордж Ф. Рут (1820–1895)
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Този параграф е адаптиран от Унгер, М. Ф. (1988). „Вечен живот.“ В Р. К. Харисън (Ред.), Новият библейски речник на Унгер (Ревизирано и актуализирано издание). Moody Press.
