Какво е ВЯРА?
Евреи 11 е една от най-поучителните и най-красивите глави в Новия завет. Нейната тема е вярата – този донякъде неуловим принцип в живота на хората. Като всички онези принципи, които се произвеждат в сърцата ни чрез Божието дело, тя е напълно тайнствена и неразбираема за невъзраждания ум. Как хората могат да вярват в нещо, което никога не са виждали, е за естествения човек противно на всяка човешка логика, но този принцип, който психолозите и философите никога не могат да обяснят, е най-мощният елемент в живота.
Вярата е същността на нещата, на които се надяваме, доказателството за неща, които не се виждат (Евреи 11:1).
Вярата дава същност на това, което все още е в бъдещето, когато се основава на Божиите обещания.
Това не е това, което хората лекомислено описват като „пожелателно мислене“. Има много мечтатели, които прекарват времето си в опити да обосноват във въображението си неща, които са обект на напразни надежди и които изчезват във въздуха, само за да оставят душата в сенките на разочарованието.
Вярата е съвсем различна от това. Тя намира своята основа в Божиите обещания. „Вярата идва от слушане“, казва Римляни 10:17, „и слушане чрез Божието Слово.“ Бог говори, хората слушат и вярват. Това са нормалните процеси, чрез които човек става човек на вяра.
Обосноваване
Вярата дава същност на нещата, на които се надяваме, убедителното доказателство за неща, които не се виждат. В първото си писмо до коринтяните Павел пише това относно славата на идващия свят:
Око не е виждало, нито ухо е чувало, нито е влизало в човешко сърце, нещата, които Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Но Бог ни ги е открил чрез Своя Дух. Защото Духът изследва всичко, да, дълбоките неща на Бога (1 Коринтяни 2:9-10).
Когато цитират този стих, твърде много християни спират по средата му и го тълкуват така, че не можем да разберем или видим „нещата, които Бог е приготвил за онези, които Го обичат“, докато не стигнем до небето. Това изобщо не е значението на този пасаж. Става въпрос за това, че сърцето на невъзраждания човек не може да види тези неща; той няма представа за огромното духовно богатство и слава, запазени на небето за онези, които имат проста вяра в Христос. Но Бог ни е открил тези неща чрез Своя Дух.
Има постоянен опит от страна на врага да ни държи в някаква несигурност, сякаш сега вървим в тъмното и трябва да чакаме смъртта или идването на Господа, за да ни доведе до светлината. Има учение, че Божиите пътища са напълно тайнствени и че Неговите планове и цели са умишлено скрити, докато не прекосим прага на небето; и едва тогава ще разберем. Това е склонно да ни доведе до примиряване с отношение на безразличие, ако не и отчаяние.
Врагът ни пречи да изследваме Писанията и да научим за себе си прекрасното откровение на истината, което Бог ни е представил в Библията. Учението на 1 Коринтяни 2:9-10 обаче е, че въпреки че естественото сърце не може да си представи нещата, които са приготвени за онези, които обичат Бога, все пак Той милостиво ни ги е открил чрез Своя Дух.
Божиите пътища и цели
Някои от Божиите пътища с нас може да изглеждат тайнствени и ние се чудим какво точно прави Бог. Има огромна схема на божествена цел, която е кулминацията на всички Божии пътища с нас, и не е нужно да сме в неведение относно това. Докато Божиите пътища понякога са неясни, Неговите цели са ясни. Господ ни е казал много за идващия свят, за наследството, което е нетленно и не увяхва, което е запазено на небето за нас, които сме пазени от Божията сила чрез вяра за спасение (1 Петър 1:4-5). Той ни е казал, че вече „ни е направил способни да бъдем участници в наследството на светиите в светлината“ (Колосяни 1:12). Той ни е казал за онзи прекрасен свят, където всичко ще бъде събрано в Христос, когато Той ще бъде върховният глава на Божията вселена, където онези, които сега вярват в Неговото име, ще се наслаждават на слънцето на Неговата вечна любов, синове с Неговия Син, съобразени с образа на Христос, доведени в Отцовския дом, на всеки дадено уникално място в Неговото Царство според верността на нашето служение към Него тук. Всички тези неща са били разкрити на християнина чрез Неговото Слово. Невъзражданият човек не може нито да ги види, нито да ги разбере. Това е значението на 1 Коринтяни 2:9-10.
Сега вярата е онзи елемент в душата, който дава разбиране на учението на Светия Дух относно бъдещите неща. Просто казано, това е приемане на Божието слово относно невидими неща. Това е даване на същност сега на това, което е бъдеще. Това е съзнание за радостта от идващото царство като наша настояща част; че всички онези неща, които Бог е обещал, са настояща реалност в нашето обновено виждане. Това е „същността на нещата, на които се надяваме, доказателството за неща, които не се виждат“.
Приемане на Божието слово
Сега вярата не е специфична за новозаветното християнство, така че Божият Дух в Евреи 11 се връща чак до началото на нещата – чак до самото сътворение. След това, говорейки за Авел, Енох и всички патриарси, Той ни показва, че принципът на вярата в човешкия живот не е нищо ново, а че е бил динамиката на живота за онези мъже от Стария завет. Вярата революционизира техните земни кариери, изведе ги от сенките на невежеството, безбожието и бунта срещу Бога и ги въведе в щастливото слънце на съзнателно общение с Господа, Който ги призова.
Два аспекта на вярата
Когато я разглеждаме субективно, има два аспекта на вярата в Новия завет. Има този принцип на вярата, който се доверява на Бога и се обляга на вечните ръце на Неговата сила, когато сме изправени пред неща, които са твърде много за нас. Това е вяра, която почива. Сигурен съм, че има много християни, изправени пред проблеми, които са твърде големи за тях. Помнете, „отдолу са вечните ръце“ (Второзаконие 33:27). Имайте вяра в Бога. Той никога няма да ви изостави. Това е едно отношение на вяра, което Павел прояви, когато претърпя корабокрушение:
Дерзайте, мъже, защото вярвам на Бога (Деяния 27:25).
Другата вяра е тази, която побеждава света. Тази вяра така енергизира душата, че ни кара да вървим над обстоятелствата си. Петър показа това, когато ходеше по водата, за да отиде при Исус (Матей 14:22-33). Моля се читателят да познава и двата аспекта на вярата.
Помнете това
Важно е да запомните това съществено нещо:
Без вяра е невъзможно да угодим на Бога (Евреи 11:6).
Ако не сте спасени, това е защото никога не сте приели Божието слово. Той ви предлага прошка въз основа на делото на Исус Христос на Голгота.
Нека ви бъде известно, братя, че чрез Този Човек ви се проповядва прошка на греховете (Деяния 13:38).
Това е Божието Слово за вас. Ако никога не сте го вярвали, каня ви да го повярвате сега. Това е първата стъпка по стълбата към самото небе.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА От книгата на Том Уестууд, Вяра за ежедневен живот, Изложение на Евреи 11; Фондация „Ралф Е. Уелч“, Ориндж, Калифорния; изчерпан тираж.
