Поглед нагоре– юли/август 2013 г. –Списание „Благодат и Истина“
Положението на вярващия
Божието Слово, говорейки за делото на Христос и какво е направило то за нас, не само казва: „оправдани сега чрез Неговата кръв“ (Рим. 5:9 КПР ), разглеждайки Христос като великия Пасхален Агнец; но също така казва: „осветени чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги“ (Евр. 10:10), гледайки на Него като на великото всеизгаряне, Този, Който умря, за да изпълни Божията воля.
Прошка, Оправдание и Освещение
Всички християни вярват, че греховете им са простени. Въпреки че е еднакво разкрито в Писанието, мнозина обаче не знаят, че са съвършено оправдани пред праведен Бог и още повече никога не са чували, че сега са съвършено осветени чрез същото дело, което е отнело греховете им. Това невежество не би имало толкова голямо значение, ако думите означаваха почти едно и също нещо. Но те не само са различни сами по себе си, те се различават и по своите резултати.
Човек може да дължи голям дълг. Ако този дълг е простен, той е свободен от всякакво наказание. Ако друг плати дълга, той е оправдан от него. Всичко това обаче не го прави годен или не му дава право да влезе в имението на своя кредитор на приятелски начала. Но делото на Христос е извършило и трите неща: чрез него сме простени и така спасени от ада; чрез него сме оправдани и сега можем да стоим пред праведен Бог; и чрез него сме осветени, така че сме подходящо подготвени да влезем в присъствието на свят Бог.
Праведен и Свят Бог
За „праведност“ се говори в Римляни, за „освещение“ в Евреи. Сцената в Римляни е престолът и праведен Бог. В Евреи фокусът е светилището и свят Бог. В Римляни въпросът е вината на грешника; докато в Евреи – неговото осквернение. По отношение на жертвата на Христос, за която говорят и двете книги, Римляни ни представя нейното съвършенство като отговарящо на праведните изисквания на Бога, докато в Евреи получаваме нейния вечен характер, като е принесена веднъж завинаги.
Върху тези две основи почива нашият мир. Делото на Христос трябва да бъде съвършено, за да можем изобщо да имаме положение пред праведен Бог. То трябва също така да бъде с вечна ефикасност, за да не бъде никога изгубено това положение.
Божията Воля, Христовото Дело, Свидетелството на Духа
Оправданието и освещението еднакво почиват на тройна основа. В Римляни ние сме оправдани чрез благодатта на Бога, чрез кръвта на Христос и чрез вяра– действието на Духа (Рим. 3:24, 5:1-9). В Евреи ние сме осветени чрез волята на Бога,делото на Христос, за което Духът е свидетел(Евр. 10).
Праведността и освещението са съвместно дело на Отца, Сина и Светия Дух. Волята и благодатта на Отца дадоха Сина, кръвта и делото на Сина извършиха нашето изкупление, а вярата и свидетелството на Духа ни карат да приемем това дело – без което всичко би било напразно.
Божията Праведност, Не Моята
Истинската праведност е божествена, а не човешка. Праведността от дела вече е била търсена напразно в продължение на 4000 години (Рим. 1-3). Както юдеите, които са имали закона, така и езичниците, които са били закон за себе си, се провалиха, и присъдата е обобщена с тези думи: „Затова чрез делата на закона [чрез дела от всякакъв вид]никоя плът няма да бъде оправдана пред Неговите очи“ (Рим. 3:20). Сега се проявява нова праведност, отделна от всякакъв вид закон, праведност не от човек, а от Бога!
Много е важно да се изясни това: Праведността идва при мен чрез смъртта и възкресението на Христос, а не чрез Неговия безупречен живот. Всъщност, само чрез смъртта Си Той поема моята кауза като мой Заместник. Тук аз за първи път съм свързан с Него. Толкова вярно е това, че през всички послания почти не чуваме за живота на Христос преди кръста. Единствените два пасажа, които наистина говорят за това, са Филипяни 2:7-8 и 2 Петрово 1:16-18. В нито една от тези части няма въпрос за Христос като наш заместник, а за Христос като наш пример!
Бог е Праведен и Оправдава Грешника
Праведността е двойна в Римляни 3. Божието търпение и благодат са били показани в преминаването над греховете на старозаветните светии, въпреки собствените Му думи, че душата, която греши, ще умре. Но Неговата праведност не е била проявена (3:25). Сега Той показва праведността на Своя собствен характер чрез кръста на Христос, както в Своето минало търпение, така и в сегашното свободно оправдаване на вярващия грешник. За този последен акт се казва, че е Божията праведност върху всички, които вярват. Оттук получаваме две неща: първо, че Сам Бог е праведен, и второ, че Той е Оправдателят на този, който вярва (3:26). Завършеното дело на Христос от името на грешника, прието от Бога, както се вижда от Неговото възкресяване от мъртвите, е освободило Бога да покаже Своята благодат в праведност. Милост и истина, и праведност и мир, така са се срещнали заедно на кръста за първи път (5:1), и Бог вече не търпи вярващия грешник, но го оправдава свободно чрез Своята благодат (3:24).
Седем Вечни Реалности
Обръщайки се сега към Евреи 9 и 10, едно нещо, което ни поразява, са думите „вечен“ и „завинаги“. Откриваме, че приношението на Христос е било веднъж завинаги и че затова Той е седнал завинаги; оттук имаме вечно изкупление и сме усъвършенствани завинаги (9:12; 10:10,12,14). Също така четем, че няма да има повече приношение от страна на Христос, няма да има повече спомен за грехове от страна на Бога и следователно няма да има повече съвест за грехове от наша страна (10:2,17-18). Върху тези седем вечни реалности почива нашата вяра. Сега освещението, за което се говори тук, подобно на праведността в Римляни 3-5, е съвършено и пълно, абсолютно независимо от нашето състояние, така че дори коринтяните, които бяха в какво ли не, но не и в свято състояние, можеха да бъдат наречени „осветени в Христос Исус“. Нека се хвалим с нашето съвършено оправдание и святост в Него, Който от Бога ни е „станал мъдрост, и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Кор. 1:30).
Стойте Твърдо
Съвършенството на Христовото дело дава възможност на всеки вярващ да се радва на абсолютната сигурност да влезе в онази слава, от която е бил безнадеждно изключен по природа. Дори поклонникът, който в старозаветни времена е бил строго изключен от Божието присъствие, сега е направен, чрез безкрайната стойност на Христовото дело, толкова свят, че е способен да влезе направо в най-святото от всички, стоейки в Христос без петно.
Нека тогава се хвалим с делото на Христос. Нещо повече, нека се хвалим със Самия Христос, чрез Когото сме направени годни да бъдем участници в наследството на светиите в светлина. Нека никога, дори за миг, не таим нещастна невярваща мисъл за Неговото съвършено дело. Никога, никога не допускайте да възникне съмнение относно вашето спасение, в което вие не сте имали никаква част в придобиването, но което от първо до последно е съвършеното дело на Триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух.
От Алфред Т. Скофийлд (адаптирано)
Делото на Христос е извършило и трите неща:• Ние сме простени... така спасени от ада.• Ние сме оправдани... сега можем да стоим пред праведен Бог.• Ние сме осветени... за да влезем в присъствието на свят Бог.