Битие
В началото Бог сътвори небето и земята (Битие 1:1). Битие означава „начало“. То се занимава със сътворението и живота, давайки семената на всичко, което по-късно се развива в цялата Библия. Битие красиво изобразява простотата на ранния живот на земята; но началото на греха и покварата също се вижда там, заедно с Божието отвращение и осъждане на злото.
Битие символизира животодайната работа на Бога, започната в една душа – новорождение – с обещание за бъдещ плод. Книгата се върти специално около живота на седем изключителни патриарси:
В Адам се вижда урокът за живота и смъртта. Той е образ на Христос, защото е бил глава на раса; но е контраст на Христос, защото смъртта го е взела, докато Христос е жива Глава.
- Енох ни учи на ходене и преместване. Той ходеше с Бога и „чрез вяра беше преместен“, тип (или картина) на светиите, които ще бъдат грабнати при идването на Господа.
- Ной илюстрира работа и спасение. Неговата работа беше работа на вяра, а спасението му беше в нов свят, тип на онези вярващи, спасени през скръбта за хилядолетната земя.
- Авраам ни разказва за вяра и отделяне. Неговият олтар говори за първото, неговата шатра за второто. Чрез Божия призив той стана поклонник.
- Исаак показва принципите на подчинение и постоянство, защото като цяло неговият живот беше послушен и последователен.
- Яков илюстрира дисциплина и очакване. Божиите действия се виждат в живота му, осигуряващи подчинението на Яков и водещи го към поклонение, когато смъртта наближаваше.
- Йосиф: страданието и възвисяването са темата на живота му, скъпоценен пример за вяра във всички епохи.
- Изход
И Йехова каза: „Аз видях несъмнено страданието на Моя народ, който е в Египет… И слязох да ги избавя.“ Изход означава „излизане“. Избавлението е неговата велика тема. Тук намираме Израел, превърнал се във велик народ, но под египтяните като роби. След много трудности и мъки, и след като Бог изпрати много ужасни язви върху Египет, Той освобождава Израел.
Първо, в глава 12, кръвта на агнето, поръсена по стълбовете на вратите и прага на къщите, е типична за нашето изкупление от вината на греховете ни чрез кръвта на Христос. Второ, разделянето на Червено море и безопасното преминаване на Израел, преди египтяните да бъдат хванати в капан и удавени, е тип на нашето изкупление чрез Божията сила от греха и от света – изкупление, извършено чрез смъртта и възкресението на Христос.
Втора част от книгата, започваща от глава 19, се занимава с даването на закона и изграждането на скинията, заедно с учредяването на специално свещенство в Израел. Въпреки че днес вярващите в никакъв смисъл не са под закона, все пак даването на закона символизира установяването на Божията власт сред изкупен народ. Първосвещеникът е тип на Христос, свързан със семейство от свещеници, които типизират всички светии днес – Божията църква – вярващи-свещеници, които се покланят на Бога чрез духа, а не чрез плътски форми. Службата в скинията също красиво илюстрира благодатта, с която Бог непрекъснато се грижи за Своя народ, наслаждавайки се да ги има близо до Себе Си въз основа на жертвата на Христос.
