Виж милост, милост от висините Слизаща към бунтовници, обречени да умрат; Това е свободна милост, която не знае граници; Колко сладък, колко приятен е звукът!
Щом започна царуването на греха, Светлината на милостта озари човека, Когато Бог обяви блажената вест, „Семето на жената ще смаже главата ти.“
Ярко засия тя над изгубени хора, Когато Христос, святото Дете, се роди; И още по-ярко в блясък засия, Когато Исус, умирайки, извика: „Свършено е.“
Пълен със сила, когато Той възкръсна, И разкъса оковите на всички Свои врагове, Тогава плени пленничеството, И зае за нас Своето място нависоко.
Докато не се съберем около Него там, Тази милост ще бъде все още наша песен: Защото Бог ще обърка всеки план На всички, които се стремят да ограничат нейния ход. —Робърт Сандеман (1718–1771)
