Божието състрадание
Яков ни каза: „Господ е много състрадателен и милостив“ (Яков 5:11 NKJV). Ако този писател беше единственият, който го каза, щяхме да му повярваме. Но нека видим дали има други Писания, които да подкрепят твърдението на Яков. Разгледайте Матей 9:36, което казва: „А когато видя множествата, Той се смили над тях, защото бяха измъчени и разпръснати, като овце, които нямат пастир.“ Господ Исус видя голямата нужда, която преобладаваше сред множествата. Той усети тяхната нужда; Той видя тяхното тежко положение. Те бяха тормозени, без радост, без мир и без сигурност. Господ Исус е Този, Който може напълно да насити уморена душа: „Защото наситих уморената душа и напълних всяка скърбяща душа“ (Еремия 31:25).
Той е Добрият Пастир и Великият Пастир, и Той е също Главният Пастир. Вие ли сте като множествата – мнозина, които отказват да следват Пастира? Или можете ли да кажете като Давид: „Господ е моят пастир“ (Псалм 23:1)?
„Исус… видя голямо множество; и Той се смили над тях и изцели болните им“ (Матей 14:14). Отново, когато видя, „Той се смили“. Той имаше дълбоко чувство на съчувствие, което Го подтикна, или мотивира, да направи това, което само Той можеше да направи. С думите на пророк Исая: „Наистина Той понесе нашите скърби и понесе нашите болки“ (Исая 53:4). Нямаше никой толкова състрадателен като Господ Исус. „Господ е милостив и пълен със състрадание“ (Псалм 111:4).
Ние, като вярващи, също имаме Отец, Който е състрадателен. Апостол Павел пише: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на състраданието и Бог на всяко насърчение; Който ни насърчава във всяка наша скръб“ (2 Коринтяни 1:3-4 JND). Имаме Спасител, Който е пълен със състрадание, и имаме Отец на състраданието. Колко чудесно сме благословени, че сме въведени в такава сфера, или царство, където изпитваме любовта и състраданието на Отца и Сина.
Радваме се на нашия Бог и пеем за тази любов, Толкова суверенна и свободна, която раздвижи сърцето Му. Когато нашето състояние беше изгубено, напълно съсипано, погинало, Той видя със състрадание и не пощади Своя Син. —У. Йербъри (починал 1863 г.)
Предизвикателството за нас
Това, което е вярно за Господ Исус като Човек в този свят, трябва да бъде вярно и за нас, които Му принадлежим. Отец се радва да вижда в нас онези неща, които Му напомнят за Неговия благословен Син, докато Той ходеше тук в този свят. Затова и ние трябва да бъдем състрадателни.
Апостол Павел каза: „Облечете се… като Божии избраници, свети и възлюбени… в състрадание“ (Колосяни 3:12). Дълбокото чувство на съчувствие и любов, произведено в нас от Светия Дух, трябва да се вижда да излъчва от нас и да влияе на другите за Божия слава. Като вярващи, ние имаме способността да облечем състрадание, както и „любов, която е връзката на съвършенството“ (Колосяни 3:14 NKJV).
Апостол Петър каза: „Бъдете единомислени, състрадателни един към друг“ (1 Петър 3:8). Приятно и почетно е за Господа да вижда Своя народ да има едномислие – същото мислене в Господа. Павел молеше светиите в Коринт, където имаше разделения, да „бъдат съвършено съединени в един ум и в едно мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Състраданието един към друг ще ни помогне да бъдем единомислени.
Видяхме какво написаха Павел и Петър, водени от Светия Дух, относно състраданието. Нека чуем какво ни казва Йоан: „Който има световни блага и вижда брат си в нужда, и затваря сърцето си за него, как Божията любов пребъдва в него?“ (1 Йоан 3:17). Затварянето на сърцето означава да не показваш състрадание, привързаност или съчувствие.
Добрият самарянин в Лука 10 е прекрасен образ на Господ Исус. Той видя човека, съблечен от дрехите си, ранен и оставен полумъртъв от разбойници (ст. 30). „Самарянинът… дойде там, където беше той. И когато го видя, той се смили“ (ст. 33). Сърцето му беше напълно отворено за този нуждаещ се човек; той се погрижи за него. Господ Исус беше пълен със състрадание, докато ходеше в този свят. Нека бъдем повече като Него.
