Бог е нашият небесен Отец
Ние сме склонни да мислим за нашия Отец на небесата според нашия опит или наблюдения върху човешките бащи. Но независимо от нашето възприятие, факт е, че Бог нашият Отец, чиято същност е любяща и справедлива, иска само най-доброто за нас; и Той се радва да ни вижда да растем, за да бъдем като Неговия Син, Исус Христос.
Четенето на родословието в Лука 3 проследява родословието на Господ Исус чрез Мария, чийто съпруг е Йосиф. Там се казва, че Господ е „син на Йосиф“ (ст. 23). В заключение на списъка с имена четем, че Адам е бил „син на Бога“ (ст. 38). За разлика от Господ, Който е бил Съвършеният Човек, както е представен от Лука, Адам в крайна сметка съгрешава – и ние последвахме стъпките му.
Изучаване на Божието бащинство
Когато станем християни, започваме едно вълнуващо, понякога трудно пътуване, подобно на това на деца, които трябва да учат, да растат и да се покоряват. Това е най-доброто от пътуванията, което ни влияе духовно, емоционално и интелектуално. Това пътуване започва, когато за първи път дойдем при Господ Исус: Бог ни дава нов дух и ново сърце; и Светият Дух започва да живее в нас (Езекиил 36:24-28). Но ние все още се държим лошо понякога, докато живеем на земята.
От нашия земен опит виждаме, че един наистина любящ баща ще дисциплинира децата си. Без това момчетата и момичетата ще израснат беззаконни и без самоконтрол. Писателят до евреите ни съветва: „Сине мой, не презирай Господното наказание [дисциплина]“ (Евреи 12:5-8 KJV, виж Притчи 3:11-12). Разбира се, ако Падението (Битие 3) не беше настъпило, тогава нямаше да има нужда да се дисциплинират децата. Нека разгледаме някои неща от времето преди грехът да влезе в света, за да видим Божиите желания, свързани с Неговите синове и дъщери.
Бог Дизайнерът
Първите две глави на Библията ни казват как Бог е създал човека и как е възнамерявал той да бъде. Първата мисъл, изразена от Бога, е „Да създадем човека по Наш образ.“ „Нас“ и „Наш“ ни говори веднага за Троицата – Божеството, действащо в единство (Битие 1:26). Човекът е създаден чрез съвместното и обединено действие на Отца, Сина и Светия Дух. Още в тази любяща и вечна връзка, която е Божеството, виждаме плана за всички здрави и мъдри човешки взаимоотношения.
Бог Майсторът, Човекът като Божи наместник
Думата „създадем“ в Битие 1:26 не е същата като „сътвори“ в Битие 1:1. Сътвори означава да се създаде чрез творческата воля, безкрайната енергия и словото на Създателя. Това е творение, ex nihilo както казват учените – „от нищо“. Само Бог може да направи това. Думата, използвана тук и преведена като „създадем“, означава да се направи от вече съществуващи материали.
Пасажът е много интересен, защото продължава да казва, че „Бог създаде човека“ (ст. 27) – той е бил както сътворен, така и направен. Това се отнася и за морските създания и летящите неща (ст. 20-21). Въпреки това, използването на думата „създадем“ предполага специалната грижа и цел на Бога. Това специално положение на човека в Божието творение е допълнително подчертано в Битие 2, където виждаме тази творческа дейност в по-фини детайли.
В стихове 7-8 е използвана друга дума, „образува“. Това означава да се моделира или да се извайва; както скулпторът своя модел и грънчарят своята глина. По-късно виждаме, че Господ Бог „образува всяко полско животно и всяка небесна птица и ги доведе при Адам, за да види как ще ги нарече“ (ст. 19).
Каква красива сцена: Бог е с Адам и го запознава с животните, над които неговата работа е да управлява с доброжелателство, както Бог е упражнявал над съвършеното творение. Той дава на Своя син привилегията и отговорността да назовава животните. Бог вече е поставил човека като Свой наместник [управител] на земята. Адам е бил „син на Бога“ и е действал от името на Отца като „първороден“. Синовете и бащите трябва да имат същата връзка, като синът действа от името на бащата в съответствие с Божието Слово.
Титлата „първороден“ и наместничеството са изгубени от Адам поради греха. Но дойде друг, който трябваше да изпълни титлата и позицията и да „възстанови това, което не е отнел“ (Псалм 69:4). Господ Исус е Първородният над цялото творение, произходът на живота и обектът на поклонение на ангелите и Църквата (Колосяни 1:15-18; Евреи 1:6, 12:23).
В разговор с Бога
Бог иска да бъдем като Неговия Син, Господ Исус, и Той ни увещава чрез апостол Павел: „Затова излезте измежду тях и се отделете, казва Господ... и Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец“ (2 Коринтяни 6:18).
Ранните глави на Битие ни показват привилегиите, които имаме като ново Божие творение. Веднага след Падението, Адам и Ева „чуха гласа на Господ Бог, който ходеше в градината в прохладата на деня“ (Битие 3:8). Бог ги повика. Очевидно е било Негов обичай да ходи и да разговаря с първата двойка. По време на тези посещения трябва да е имало щастлив и освежаващ диалог между Бога и човешката двойка, която Той е създал – докато грехът не е бил намерен в тях. В любяща присъда Бог ги е отстранил от градината и близостта на тази връзка вече не е била наслаждавана.
Но в Господ Исус нашето синовство е възстановено и ние можем да ходим с Него. Той обеща: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя“ (Евреи 13:5). За съжаление, често не успяваме да разпознаем Неговото присъствие до нас. И все пак, ако се наслаждаваме на Неговото приятелство, диалогът, който имаме с Него и Той с нас, е радостно удоволствие!
Високо призвание и статус
Вярвайки, ние сме Божии „синове и дъщери“ (2 Коринтяни 6:18) – постигнато чрез делото на нашия Господ Исус Христос, а не чрез наши собствени усилия. Сега, след като сме родени от Божия Дух, ние сме увещавани да „растем в благодат и в познанието на нашия Господ Исус Христос“ (2 Петър 3:18), приемайки Неговото подобие, което е угодно на Бог Отец (Йоан 3:3,5; 1 Йоан 3:2-3). Както Господ Исус е „победил света“, така и ние можем да победим света.
Божието стопанисване
Както Бог „насади градина на изток в Едем“ (Битие 2:8), така и ние сме Божието насаждение, Неговото стопанисване. Но в Новия Завет виждаме, че ние също ставаме „съработници с Бога“ (1 Коринтяни 3:9). Павел пише: „Аз насадих, Аполос полива, но Бог даде растежа“ (1 Коринтяни 3:6). Тогава можем да се присъединим към този труд на любовта, насаждайки добри неща в Божията градина и излизайки за Неговата жътва (Йоан 4:35-38). Правейки това, ние печелим заплата за вечен живот. Каква голяма привилегия е нашата да влезем в Божия труд и да участваме в задачите, с които Той е зает. Създателят е насадил градината, но Адам е трябвало да я обработва и пази, и да „напълни земята“ (Битие 1:28). Ние също, чрез евангелизация и пастирство, помагаме да се подготви богата жътва и красива градина за вечността.
Баща, който трябва да бъде почитан
Не трябва да забравяме заповедта на Малахия към хората от неговото време, която се отнася и за нас: „син почита баща си, а слуга – господаря си. Ако Аз съм Отец, къде е Моята почит?“ (Малахия 1:6). Днес сред християните има много несериозни и лекомислени разговори относно природата на Бога и Неговия характер. Също така, често липсва взаимно уважение. Йоан ни напомня: „Възлюбени, ако Бог така ни възлюби, и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (Йоан 13:13-17; 1 Йоан 4:11).
Всички ние сме част от огромно семейство от братя и сестри; и има и Глава на това семейство. Трябва да работим по-усилено в любовта и почитането на всички членове на това семейство, като същевременно сме сигурни, че почитаме нашия Отец, следвайки стъпките на Неговия Син, нашия Господ Исус Христос.
