Често, когато размишляваме върху величието на Онзи, Който е изразил любовта Си към нас в смърт, си представяме необятната небесна система, където всичко се движи с математическа прецизност и точност. Изпълваме се с удивление и страхопочитание, когато мислим за мистериите на този регион, които надхвърлят силата на най-големите телескопи да проникнат, и с псалмиста от древността повтаряме:
„Небесата разказват славата Божия“ (Псалм 19:1).
Тогава също така може да мислим за мащаба на пространството; за очарователните чудеса на дълбоките води, с всичките им странни и ужасяващи тайни; за недокоснатите върхове на вечните хълмове. В обсега ни виждаме съвършения ред на сменящите се сезони и сме уверени, че Той е направил всичко красиво в своето време.
Но тази гледка на сътворена слава, съчетана с множеството сияйни войнства, никога не би могла да спечели привързаността на човешкото сърце, нито да прогони страха и недоверието му към Онзи, Който ги е създал със Словото на Своята сила. Свидетелството на творението би имало склонност да внушава страхопочитание и да отблъсква приближаването на човека към Бога.
Колко прекрасно е да видим, че Бог, знаейки това, е намерил начин, по който Той може да влезе в обхвата на човешкото зрение и обстоятелства по начин, който не предизвиква тревога и страх в сърцето на Неговото създание, и така да го въведе в топлината и утехата на този Божествен кръг, очистен от всяко петно и недостатък. Този прекрасен израз на любов и благодат, на разположението на Божието сърце, е бил напълно разкрит не в славата на сътвореното величие и чудо, а в Личността на Неговия Единороден Син.
Неговото величие в контраст
Ние учим чрез контрасти и в Матей 12 величието на този презрян и отхвърлен се откроява ясно, когато е противопоставено на Соломон, Йона и Храма.
Нямаше земен владетел като Соломон, когато царе се стичаха от най-отдалечените краища на земята за неговия съвет. Неговото царуване се характеризираше с мир, изобилие и хвала, но той формираше само част от фона, за да изтъкне величието на Христос.
Имало ли е някога такъв проповедник като Йона? Цял град се покая при звука на гласа му, дори полските животни бяха засегнати. Нищо подобно преди или след това. Но тук беше Някой по-велик от Йона.
За евреина храмът беше неговият живот; пеенето и тамянът, редът на свещенството и много други неща. Но тук, сред тях, беше жив Храм, достатъчно велик, за да задоволи всяко духовно стремеж на поклонника. Той можеше да даде на поразеното сърце това, което никакъв храмов ред не можеше. Той беше по-велик от храма.
Неговото морално величие
Колко скъпоценно е да Го видим в тази сцена на морална поквара; без ангелска свита, без телохранители от серафими. Свят, както когато е видян в Исая 6, но лишен от цялото това видимо и ужасяващо изражение.
Нека размишляваме върху онези черти, които са Го направили скъп на сърцата ни и са спечелили нашето доверие. Той беше кротък; Той беше смирен; Той беше безвреден; Той беше непорочен; Той беше достъпен; изморените идваха за почивка; слепите да видят; глухите да чуят; виновният за прошка; опечаленият за утеха; и слабият за сила. Много повече може да се пее за Неговото морално величие в Неговия скромен път тук, и докато размишляваме върху това, със сигурност това ще накара езика на немия да пее от радост, а куцият да скача като елен.
Той беше богат, но заради нас стана беден. Небето на небесата не беше достатъчно голямо, за да Го побере, но тук Той нямаше къде да положи Своята благословена глава. Сцената, която Той напусна, отразяваше Неговата слава, но тук Той беше презрян и отхвърлен. Горе обект на ангелска хвала, тук песен на пияница и обект на подигравка.
Силата на Неговото Божество не беше по-малка в Йерусалим, отколкото в слава, но Той им позволи да скубят космите от бузата Му и даде гърба Си на биещите. Той можеше да потърси убежище в Своята творческа сила, но Той се беше лишил от всякаква репутация. Никакво обстоятелство по Неговия път не можеше да Го отклони от него; това беше пътят, по който Бог вървеше, за да достигне до нас, да ни възстанови за славата на Своя Син.
И след път на морално съвършенство, с края му наблизо, ние сме привилегировани да станем свидетели на още един блясък на Неговото морално величие; когато, смъртта нямаща претенции към Него, Той доброволно влиза в нея, за да я лиши от нейния страшен характер и така да ни освободи в свободата на синове да Го хвалим и покланяме през вековете на вековете.
