Какво влияние оказва познанието за Бога върху живота ни и колко важен е този момент за Бога?
Нека разгледаме няколко стиха по този въпрос. Първият е Осия 6:6:
Защото Аз желая милост, а не жертва, и познание на Бога повече от всеизгаряния. (Осия 6:6)
Това ни показва, че Бог не се интересува предимно от външното поклонение, но преди всичко се интересува от това ние да Го познаваме такъв, какъвто е.
Колкото повече знаем за Бога, толкова повече естествено ще можем да Му служим и да Го почитаме според Неговата воля. Колко бързо човек стига до момента, в който развива (или: приема) свой собствен стил на поклонение и където това вече изобщо не е в светлината на познанието за Бога, а където всичко е свързано с нашата воля.
Опасността от липса на знание
Когато това се случи, то има опустошителни последици. Бог каза това на израелския народ тогава и Той казва в Исая 5:13:
Затова Моят народ е отведен в плен поради липса на знание. (Исая 5:13)
Осия 4:6 казва:
Моят народ е унищожен поради липса на знание. (Осия 4:6)
Това е ужасно. Но Божият народ по онова време беше изгубил Бога от поглед.
Все още имаше поклонение, все още имаше външна форма на поклонение, но те бяха забравили с кого всъщност си имат работа (или: на кого всъщност се покланят). Така че не трябва да си мислим сега: „Това беше толкова отдавна, ние нямаме нищо общо с това сега.“ Ние сме в абсолютно същата опасност. Особено за Лаодикия се казва, че те трябва да поискат очна маз, за да видят изобщо в какво състояние са били, и разбира се, за да видят кой всъщност е Бог. Имаме нужда от това и днес.
Бог гледа на сърцето
Давид беше човек по Божието сърце. Той наистина беше някой, който имаше сърце за Бога, и Бог ценеше това. Доста интересно е какво каза Давид в Псалм 51:8:
Ето, Ти желаеш истина във вътрешните части. (Псалм 51:8)
Давид беше напълно наясно, че за Бога не става въпрос за външни неща, а преди всичко за вътрешния човек. Човек гледа на външните неща, но Бог гледа на сърцето. Това беше големият проблем на фарисеите: те имаха много външни неща, с които се гордееха, но сърцата им бяха далеч от Бога. Същото може да бъде и с нас, и това е доста опасно.
Но Давид каза и в стих 19:
Жертвите за Бога са съкрушен дух; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш. (Псалм 51:19)
Давид също разбираше, че това, което е важно за Бога, е по същество състоянието на сърцето, не само външното „Какво?“, но особено вътрешното „Как?“. Как стоя пред Бога в сърцето си? Как се отнасям към ближните си в сърцето си? С какво отношение на сърцето служа? Това е много важно и всичко е свързано с това как познаваме Бога.
Нашият образ за Бога и неговото влияние
Господ Исус веднъж разказа притча за талантите в Матей 25. Той беше дал пет таланта на един, два на друг и един на трети. Този, който беше получил петте таланта, ги използва и спечели още пет. Този, който имаше двата, ги използва и спечели още два.
Но този, който имаше един талант, го зарови в земята. Тогава, когато беше призован да даде сметка за него, той каза: „Знаех, че си строг човек, (...) и затова скрих таланта в земята.“ Тук виждаме съвсем ясно, че нашият образ за Бога също оказва влияние върху нашето служение, как живеем спрямо Бога и в каква връзка живеем с Бога по много практичен начин.
Хората могат да бъдат напълно легалисти, защото си мислят: „Бог е суров, наказващ Бог.“ И това ще повлияе на техния живот на вяра. Има други, които си мислят, че Бог е такъв мил Бог, „скъпият“ Бог на небето. Разбира се, това също оказва влияние върху техния живот на вяра, и двете гледни точки са изключително погрешни.
Ето защо трябва да се върнем към това, което Библията всъщност казва какъв е Бог. Че Бог е светлина и че Бог е любов, какво означава това за мен лично? Да живея в светлината на това откровение за Бога – какво означава това за мен лично?
