Броеве– Септември 2015 г. –Списание „Благодат и Истина“
Божиите мисли за философията
„И тъй, както сте приели Христос Исус Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата, както сте били научени, изобилствайки в нея с благодарност. Внимавайте да не ви заплени някой с философия и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос.“ — Колосяни 2:6-8 NKJV).
В Колосяни 2,Светият Дух силно ни предупреждава чрез апостол Павел за четири опасности: философия (ст. 8-10), юдаизъм (ст. 11-17), суеверие и окултизъм (ст. 18-19) и плътски аскетизъм или идеята за постигане на високо духовно състояние чрез самоотричане (ст. 20-23). Това са сериозни заплахи за вярващия, който иска да ходи „в Христос“ – желаейки да прославя Господ Исус във всички области на личния си живот.
На гръцки има един член пред „философия и празна измама“. Това означава, че двете принадлежат неразривно заедно. Защо? Защото философията по дефиниция или изключва Бога, или се стреми да обясни Бога по човешки начин. Бог нарича философията „празна измама“!
Философия буквално означава „любов към мъдростта“. С това не трябва да мислим за мъдростта от Притчи 8 – божествената мъдрост, която може да бъде намерена само в Господ Исус. Нещо повече, в тази глава Мъдростта е Негово собствено име. Вместо това, ние разглеждаме така наречената „любов към мъдростта“, която произлиза от човека. Тя се фокусира върху интелекта, привличайки света и неговите обитатели. Философията търси обяснение за проблемите на вселената и по-специално за житейските проблеми на човека, като изключва божествения отговор: Мъдростта, Самият Христос. Бог е оставен извън нейните съображения и размишления. Философията е опит на човешкия дух, без Бог, да докаже собствената си способност и разбиране.
Специфична форма на философията е теорията на еволюцията или разсъжденията за еволюцията. Тя е разсъждавана и аргументирана без никаква твърда основа в природата и е в пълно противоречие с Божието Слово, за да се достигне до заключението, че Бог не съществува или че Той не е всемогъщият Бог-Създател. Следователно, в умовете на тези философи, не може да има Бог-Спасител!
Според Божието Слово,философията във всичките си форми е суетна, има малко съдържание и е куха и празна измама, защото поставя човечеството за основа, отправна и фокусна точка – наистина стандарта на човешкия живот. Божието Слово казва в 1 Коринтяни 1:23, че словото на кръста е глупост за гърците, защото те не могат да го разберат. Духовните неща могат да бъдат разбрани само с духовното прозрение, което Бог дава – не с човешки разсъждения, предположения или аргументи (1 Кор. 2:6-14). Павел каза: „Защото оръжията на нашето воюване не са плътски, но са силни чрез Бога за събаряне на крепости, за събаряне на доводи и на всяка височина, която се издига против познанието на Бога, и за пленяване на всяка мисъл в покорство на Христос“ (2 Кор. 10:4-5).
Как можете вие като Божие дете да бъдете опазени от големите опасности, които произтичат от философията? В крайна сметка, мнозина са претърпели корабокрушение във вярата си или дори са станали лъжеучители, като са се оставили да бъдат увлечени от нея. Привлекателността на философията в различните ѝ форми не трябва да се подценява, особено в учебниците и курсовете по темата. Когато вече не „ви е достатъчно“ в Христос, когато сте готови да отворите ума си за „ново“ мислене и човешки разсъждения, съществува голяма опасност да се заинтересувате от аргументите и логиката на човешкия дух. Тогава ще бъдете увлечени от този светски начин на мислене, в който човекът е централен. Неговата безгранична гордост се опитва да разсъждава за смисъла на живота, смисъла на страданието, сътворението на земята и редица други неща – през цялото време изключвайки всемогъщия Бог. И все пак Той е дал отговор на всички тези въпроси в Своето Слово, до степента, до която е сметнал за добре.
Пазете се от „християнска философия“– най-лошата форма на философия, която съществува – защото, макар да има вид на благочестие, тя отрича силата му (2 Тим. 3:5). Това е просто още един опит на човешкия ум да разсъждава и да разбере своя Създател. Но не е възможно да се проумее Божият ум (Исая 40:28). „Моите пътища [са] по-високи от вашите пътища, и Моите мисли от вашите мисли“ (55:9).
Нека не разсъждаваме и да не се оставяме да бъдем увлечени от странни учения. Но нека се поклоним, изпълнени с поклонение и почтително удивление пред великата слава на нашия Господ Исус Христос! Само този поглед към Него и интимното общение с Него могат да ни предпазят от отклонения в мисленето ни.