И не се съобразявайте с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията добра, благоугодна и съвършена воля. – Римляни 12:2 НКВ
Познаване и вършене на Божията воля Част 3
В част 1 от тази поредица видяхме, че Божията суверенна воля е Неговият скрит план, който определя всичко, което се случва – минало, настояще и бъдеще. В част 2 разгледахме Божията разкрита воля за всеки от нас. Завършваме, като разглеждаме как Божията суверенна воля и Неговата разкрита воля се отнасят една към друга и към нас.
НЯКОИ ФИКСИРАНИ ГРАНИЦИ ...
Как Божията суверенна воля и Неговата разкрита или житейска воля се отнасят и припокриват на практика? На тази фигура (Фигура 1, вдясно) големият кръг представлява Божията суверенна воля, а по-малкият кръг представлява Неговата житейска воля. Припокриващата се област вътре в малкия и големия кръг показва действие, извършено според Неговия божествен план, което следва Неговата заповед и е изпълнено от някого. Ето два примера, представляващи действия, които попадат в тази област.
Призоваването на Авраам:
Господ беше казал на Аврам: „Излез от страната си, от семейството си и от бащиния си дом, в земя, която ще ти покажа. Аз ще те направя велик народ; ще те благословя и ще направя името ти велико; и ти ще бъдеш благословение. Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те проклина; и в теб ще бъдат благословени всички семейства на земята.“ И така, Аврам тръгна, както Господ му беше казал“ (Битие 12:1-4).
Христовата жертва:
Затова, когато дойде в света, Той каза: „Жертва и приношение Ти не пожела, но тяло си Ми приготвил. Във всеизгаряния и жертви за грях Ти нямаше удоволствие. Тогава казах: „Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже““ (Евреи 10:5-7).
И в двата случая Божият божествен план беше разкрит, а Аврам и Исус действаха според него и се покориха вярно. В случая с Аврам, може би е било след кратък престой в Харан до смъртта на възрастния му баща Тара, но той се покори с удивително последователна вяра. А съвършеният живот на послушание на Исус, дори до най-ужасяващата смърт чрез разпятие, беше ясно предсказан в Стария Завет (Псалм 40:6-8). Той донесе слава на Бога, като изпълни Неговата съвършена воля до пълното удовлетворение на Своя Отец. На два различни случая небесата провъзгласиха: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз съм благоволил“ (Матей 17:5; 3:17).
На Фигура 1, другата полумесецовидна област вдясно представлява някакво действие, извършено в нарушение на Божията разкрита (житейска) воля, но въпреки това изпълняващо Неговия суверенен план. Ето два примера.
Раждането на Исмаил:
Планът на Авраам и Сара да имат дете от слугинята си Агар е пример за действие, попадащо в тази област. Това, което направиха, беше погрешно, показвайки липса на вяра. За съжаление, последствията остават и днес с напрежението между араби и евреи в Палестина, отразяващо антагонизма между Исмаил и Исаак, който беше резултат от погрешното поведение, записано в Битие 16. Действията, попадащи в тази област, са склонни да имат трайни последици.
Христовата смърт:
Смъртта на Христос – с Неговото предателство от Юда, незаконния и несправедлив процес и разпятието на безплоден хълм извън стените на Йерусалим – беше резултат от беззаконни и греховни действия. Въпреки това, те бяха предопределени и допуснати от Бога, за да изпълнят Неговите съвършени цели. Те Му донесоха слава и благословение на нас. Прочетете тези думи на Петър:
„Мъже израилтяни, чуйте тези думи: Исус от Назарет, Човек, засвидетелстван от Бога пред вас с чудеса, знамения и сили, които Бог извърши чрез Него сред вас, както и вие сами знаете – Него, предаден по определеното намерение и предузнание на Бога, вие взехте с беззаконни ръце, разпънахте и убихте; Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, защото не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния 2:22-24).
... С МЯСТО ЗА ДВИЖЕНИЕ
Има някои насоки за вземане на решения, които произтичат от този анализ, използвайки действащия принцип на мъдростта. Това не е човешки интелект, а божествената мъдрост, която идва при вярващите от Бога отгоре (Яков 3:17).
Тъй като не познаваме (и не можем да познаем) Божията суверенна воля предварително, тя не може да повлияе на нашите действия, но може (и трябва) да повлияе на нашите нагласи. Както Яков казва на амбициозните бизнесмени и жени от своето време:
„Елате сега вие, които казвате: „Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще прекараме една година там, ще купуваме и продаваме и ще печелим“; докато вие не знаете какво ще се случи утре. Защото какво е животът ви? Той е дори пара, която се появява за малко време и след това изчезва. Вместо това трябва да кажете: „Ако Господ иска, ще живеем и ще направим това или онова.“ Но сега вие се хвалите в своята арогантност“ (Яков 4:13-16).
Планирането напред е добро, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план (Павел го е правил често), но то трябва да бъде изразено с условни изрази, без арогантност или егоизъм, показвайки смирено подчинение на изпълнението на Божия план за нашия живот.
В области, където Библията дава определена заповед, Неговата житейска воля за нас е да слушаме и да се покоряваме. Неговото Слово е нашият пътеводител, даващ ни всички необходими инструкции. Няма място за ситуационна етика, основана на предпоставката, че различните ситуации изискват различни подходи и че това, което е морално погрешно в една ситуация, може да е правилно в друга. Заповедта да се въздържаме от сексуална неморалност е абсолютна и не зависи от такива неща като нивото на ангажираност на партньорите в извънбрачна връзка, например.
И прекомерното угаждане (до излишък) от всякакъв вид е изключено, ако наистина искаме да разберем Божията воля за собствения си живот.
„Затова не бъдете неразумни, но разбирайте що е Господната воля. И не се опивайте с вино, в което има разврат; но се изпълвайте с Духа“ (Ефесяни 5:17-18). Поразително е, че единственото споменаване в Новия Завет за изпълване с Духа се среща тук във връзка с тази форма на излишък, която е широко разпространена в толкова много общества и е била такава от векове.
Когато Йоан казва
„Дечица, пазете се от идоли“ (1 Йоан 5:21),
той е имал предвид факта, че познаването на Бога в един паднал и грешен свят означава, че е необходимо някакво отделящо действие в нашия живот; не е просто въпрос на това, което знаем за Него. Въпрос е как се държим предвид това знание и какви неща позволяваме да Го изместят в нашите привързаности.
В области, където няма конкретна библейска заповед, имаме „място за движение“ при вземането на решения. Отново трябва да се приложи принципът на мъдростта. Някои избори, които правим, може да се окажат лоши, а някои добри избори са по-добри от други. Трябва да започнем, като разберем, че
„Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).
Още в самото начало на нашите решения, големи или малки, трябва да осъзнаем, че чувството на благоговение към нашия Бог Създател трябва да лежи в основата на всичко. И както казва Яков,
„Ако някой от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде. Но нека проси с вяра, без никакво съмнение“ (Яков 1:5-6).
Вярата е доверие, че Бог никога няма да ни даде нещо, което ще ни причини вреда. Християните имат обитаващия в тях Свети Дух, Който желае да ни води към правилна вяра и подходящи действия:
„Когато дойде Той, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:13).
Това „място за движение“ се отнася особено за ежедневни ситуации, които нямат непосредствени духовни последици, като избора ни на облекло, покупката на мебели и уреди и различни развлекателни дейности. Тук съществуват много възможности, които могат да бъдат приети или отхвърлени. Молитвата, Божието Слово, съвети от приятели и преобладаващите обстоятелства могат да бъдат входове за такова вземане на решения.
Но винаги всеобхватният принцип трябва да бъде мъдростта. Мъдростта е повече от просто информация; тя е дори повече от знание, което само по себе си може да ни направи арогантни. Божията мъдрост идва от личен опит с Него. И така, овалът, съдържащ думите „Моите действия“ (Фигура 2, вляво), трябва да се държи здраво в двойния кръг вляво и да не се отклонява в полумесецовидната област вдясно (Фигура 3, вдясно). Това може да донесе само чувство на съжаление, че животът ни не е бил такъв, какъвто би могъл да бъде, ако бяхме по-молитвени, проницателни, верни и мъдри.
Нека Бог да ни помогне във всички наши решения да прилагаме принципа на мъдростта, за да можем както да познаваме, така и да вършим Божията воля. Подобно на ранните ученици, трябва да покажем на външния свят, че сме „били с Исус“ (Деяния 4:13).
