Божиите мисли
И слугата разказа на Исаак всичко, което беше направил. — Битие 24:66 JND
Голяма привилегия е за Божието дете да му бъде позволено да чува разговори в Божеството. Още при сътворението Бог проговори и каза: „Да създадем човека“ (1:26). От цяла вечност Божието желание беше да обитава с човека и да има общение с него.
В Евреи 10:5-9 чуваме Сина да говори на Бога; изкуплението на падналите в грях хора беше предмет на този разговор. Божията воля беше да бъдем осветени – отделени за Него, свободни от грях. В това дело нашият Господ донесе слава на Бога. Само Той, като принесе Себе Си на Бога (Ефесяни 5:2), можеше да възстанови това, което не беше отнел (Псалм 69:4). Никое друго приношение не можеше да отнеме греха и да върне грешника при Бога.
В Йоан 17 ни е дадена привилегията да чуем Сина да говори на Отца. Какъв красив език използва Той! Нашето единство като вярващи и нашата практическа святост тук в този свят бяха теми в Неговото сърце. Голямото желание на Господа беше да бъдем с Него там, където е Той, и да съзерцаваме Неговата слава.
В горния стих от Битие чуваме Божия Дух, във фигурата на слугата, да говори на Сина. Предметът е Неговото дело в нас сега, по време на нашето пътуване в настоящата земна пустиня, място, лишено от плод за Бога, по пътя към Отцовския дом. По-рано в главата слугата разказа на Ревека – картина на вярващите – много за красотите и превъзходствата на мъжа, който щеше да бъде нейният младоженец. Красивите дрехи и предмети, които тя получи от слугата (24:22,53), говорят за това, което Божият Дух прави реално в живота ни относно Христос. Един ден ние – всички, които сме вярващи – ще чуем гласа на нашия Господ и ще бъдем завинаги с Него.
Бог сега е дал Своето Слово , за да можем да познаем Неговите мисли за нас. Те са мисли на любов и благодат, на утеха и надежда. О, колко това ни привлича към Него, с хвала и поклонение!
