Божият гняв
Минало и бъдеще
„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко безбожие и неправда на човеците, които потискат истината с неправда“ —Римляни 1:18 KJV
Както е изразено в нашия начален стих, гневът е израз на Божия гняв против греха, по-специално против безбожието, неправдата и онези, които потискат истината с неправда. Безбожието е да живееш живота си без никакво отношение към Бога, сякаш Той не съществува. То е да действаш егоистично и своеволно. Неправдата е просто да не правиш това, което е правилно според Бога и Неговия стандарт; да не си в съответствие с Него. Онези, които „потискат истината с неправда“, знаят нещо за Бога и Неговата истина, може би дори съдят другите по тази истина, но все пак не живеят според Неговата истина в живота си.
Божият гняв, видян в Стария Завет
Много поразителен пример за Божия гняв в Стария Завет е съдът, който падна върху Содом и Гомор. Второзаконие 29:23 ни казва много ясно, че Господ събори Содом, Гомор, Адма и Цевоим (четири съседни града в равнината близо до Мъртво море) „в Своя гняв и в Своята ярост“. „Мъжете от Содом бяха нечестиви и грешници пред Господа твърде много“ (Битие 13:13). Колко тържествено е, че докато Авраам ходеше отделен от този нечестив град, Лот разпъна шатрата си към Содом (ст. 12) и в крайна сметка беше намерен да живее в града и да седи на портата му (19:1). В Библията седенето на портата означава, че той е станал част от ръководството на града (виж Рут 4:1-12). Какви ужасни резултати последваха! Домът му беше нападнат, мисленето му беше покварено, той загуби жена си, а собствените му дъщери го въвлякоха в своя безбожен, зъл план, който би накарал света да се изчерви (Прочетете Битие 19). Така че, като вярващи днес, ние трябва да следваме примера на Авраам и да ходим отделени от този „настоящ зъл свят“ (Галатяни 1:4).
В резултат на застъпничеството на Авраам и голямата милост на Господа, Лот беше избавен от Содом чрез два ангела, точно преди да падне съдът (Битие 19:16,29). Авраам, от сигурното място за наблюдение, където преди това беше общувал с Господа, се събуди рано сутринта, за да види как съдът пада върху градовете (Битие 18:22-23, 19:27-28). Ето яркото описание, дадено в Битие 19: „Тогава Господ наваля на Содом и на Гомор сяра и огън от Господа от небето; и Той събори тези градове, и цялата равнина, и всички жители на градовете, и това, което растеше на земята... И [Авраам] погледна към Содом и Гомор, и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, димът от страната се издигаше като дим от пещ“ (ст. 24-25,28).
Бъдещият ден на гнева
Докато намираме поразителни примери за изразяване на Божия гняв против греха в Стария Завет, обединеното свидетелство както на Стария, така и на Новия Завет е, че идва „ден на гнева“, когато Божият гняв ще бъде излят върху нечестивите в този свят (Йов 21:30; Псалм 110:5; Притчи 11:4; Езекиил 17:19; Софония 1:15,18; Римляни 2:5; Откровение 6:17). Този ден на гнева изглежда е същият, или поне част от „деня Господен“ (Исая 13:9-13). Противно на това, което бихме очаквали, това бъдещо изразяване на Божия гняв не сочи към огненото езеро (макар че със сигурност Божият гняв ще бъде видян там), а към гнева, който ще падне върху хората от този свят заради техните грехове и тяхното отхвърляне на Неговия Син.
В съответствие с това, Йоан Кръстител каза на фарисеите и садукеите, които дойдоха да наблюдават неговото кръщение, но не взеха участие в него: „О, поколение от змии, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?“ (Матей 3:7; Лука 3:7). Щеше да дойде гняв дори върху онези, които външно изповядваха, че са Божи народ, заедно с водачите сред тях, защото нямаше реалност в тяхната вяра. Това беше напълно демонстрирано, когато те отхвърлиха своя собствен Месия, Господ Исус. Колко тържествено е за онези, които днес изповядват, че са християни, но никога не са се доверили на Господ Исус Христос и Неговото завършено дело на кръста на Голгота. Нека те да избягат при Господ Исус за убежище, преди да дойде този ден на гнева! Външното участие в християнски дейности и събрания няма да спаси никого от този ден на гнева. Само Господ Исус спасява!
Кога ще дойде този ден на гнева? Евреите преживяха Божия съд върху тях по различни времена, като пленничеството във Вавилон и много по-късното разрушаване на Йерусалим от римляните през 70 г. сл. Хр. Но ние вярваме, че „денят на гнева“, споменат в горепосочените Писания, и „идващият гняв“, споменат от Йоан Кръстител, са все още бъдещи, отнасящи се до това време, което обикновено се нарича „голямата скръб“.
Откровение 6:16-17 ни представя началото на този ден на гнева: „И царете на земята, и големците, и богатите, и хилядниците, и силните, и всеки роб, и всеки свободен, се скриха в пещерите и в скалите на планините; и казаха на планините и скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола, и от гнева на Агнето: Защото великият ден на Неговия гняв дойде; и кой ще може да устои?“ Тук намираме, че „великият ден на Неговия гняв е дошъл“. Йоан Кръстител каза, че този гняв идва, но в Откровение, говорейки от гледна точка на скоро идващ ден, ни е казано, че той е дошъл. Колко тържествено и поразително е, че това е „гневът на Агнето“!
Възлюбени събратя по вяра, чудесно е, че вие и аз никога няма да познаем Агнето по този начин! Ние познаваме Господ Исус като Божието Агне, Което беше ранено за нашите престъпления и смазано за нашите беззакония (Исая 53:6). Скоро ще Го видим като това заклано Агне, заобиколено от безброй множества в небето, всички хвалещи и казващи: „Достойно е Агнето, което беше заклано, да приеме сила, и богатство, и мъдрост, и мощ, и чест, и слава, и благословение“ (Откровение 5:12). Но ние никога няма да познаем гнева на Агнето, защото Той понесе този гняв за нас.
Ние заслужавахме Божия гняв
Лесно е да погледнем нечестивия свят около нас и да видим, че другите заслужават Божия гняв. Но трябва да видим, че и ние го заслужавахме. Ние наследихме греховна природа от нашите родители, която беше предадена от Адам и Ева, така че се родихме грешници. Библията казва, че ние бяхме „по природа деца на гнева, както и другите“ (Ефесяни 2:3), независимо дали евреи или езичници. Вярно е също, че всички са съгрешили. Ние извършихме много грехове през живота си и „поради тези неща идва Божият гняв върху децата на непокорството“ (Ефесяни 5:6; Колосяни 3:6). Ние заслужаваме гняв заради това, кои сме като грешници, родени с природа, враждебна на Бога, имащи омраза към Него. Ние също заслужаваме гняв, защото сме извършили грехове в бунт и непокорство към Бога.
Христос понесе Божия гняв за нас на кръста
Само Господ Исус, вечният Син на Бога, някога е бил роден в този свят неосквернен от грях в Своята природа и само Той никога не е извършил грях в живота Си. Колко удивително! За разлика от нас, Той никога не е изрекъл дума, за която по-късно да съжалява, така че дори враговете Му трябваше да кажат: „Никога човек не е говорил като Този Човек“ (Йоан 7:46). Никога не е имало отношение или мотив, който да е трябвало да бъде изповядан като грях. Неговият мисловен живот беше абсолютно чист, защото Той не познаваше грях (2 Коринтяни 5:21). В Своите думи и действия Той не извърши грях (1 Петър 2:22). В Него нямаше грях (1 Йоан 3:5), защото Той е свят. И все пак, за нас, Неговите собствени създания, които бяха съсипани от грях и бяха под осъждане, напълно заслужаващи Божия гняв, Господ Исус дойде да поеме присъдата, която ние заслужавахме.
Ние с право се възхищаваме на съдия, който издава присъда на престъпник и след това слиза от скамейката си, за да понесе присъдата на мястото на престъпника. Колко повече можем да се възхищаваме на Божия Син, нашия Създател, и на Този, Когото Отец е назначил да бъде съдия на всички (Йоан 5:22,27), слизайки от небето, за да отиде в крайна сметка на онзи кръст на Голготския хълм, за да понесе Божия гняв на наше място. Тихо разгледайте следните Писания, които говорят за това, което Той е понесъл за нас:
„Твоят гняв лежи тежко върху Мен и Ти си Ме измъчил с всичките Си вълни. Села“ (Псалм 88:7). „Твоят яростен гняв преминава над Мен“ (Псалм 88:16). „Аз съм Човекът, който е видял скръб от жезъла на Неговия гняв“ (Плачът на Еремия 3:1).
Ако някой, който чете тази статия, все още не е избягал при Господ Исус за убежище от идващия гняв, ние ви умоляваме: „примирете се с Бога“, докато все още е „приемливо време“ и „ден на спасение“ (2 Коринтяни 5:20, 6:2). Божието Слово ни уверява, че „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Йоан 3:36). Ако сте пренебрегнали или отхвърлили Божия Син и пълното и безплатно спасение, което Бог ви предлага чрез Него, Божият гняв вече остава върху вас. Колко тържествена мисъл! Ако не промените курса си, ще понесете Божия гняв, който скоро ще падне върху този свят, а след това вечно в огненото езеро в отделяне от Бога (Откровение 20:11-15). Бягайте при Христос, докато все още можете!
За онези от нас, които почиват в завършеното дело на Христос, добре е да се присъединим към думите на автора на химни: „Алилуя, какъв Спасител!“ Той е изчерпал Божия гняв, който ние заслужавахме, като е заел нашето място на кръста. Той идва скоро като „нашия Избавител от идващия гняв“ (1 Солунци 1:10 JND). Заради Него и Неговото дело ние сме благословени с всяко духовно благословение (Ефесяни 1:3). Ние се наслаждаваме на благословението на вечния живот още сега, а скоро и по много по-голям начин в Неговото собствено благословено присъствие. „Дори така, ела, Господи Исусе!“ (Откровение 22:20 KJV).
Човек на скърби! какво име За Божия Син, Който дойде Да изкупи съсипани грешници! Алилуя! Какъв Спасител!
Понесъл срам и груби подигравки, На мое място осъден Той застана, Запечата моето опрощение с кръвта Си. Алилуя! Какъв Спасител!
Виновни, подли и безпомощни, ние; Безгрешно Божие Агне беше Той: Пълно изкупление – възможно ли е? Алилуя! Какъв Спасител!
Издигнат беше Той да умре, „Свърши се“ беше Неговият вик; Сега в небето, възвишен високо: Алилуя! Какъв Спасител!
Когато Той дойде, като Господ и Цар, Всички Свои изкупени у дома да доведе, Тогава отново тази песен ще пеем – Алилуя! Какъв Спасител! —Филип Пол Блис (1838-1876)
