Гняв – добър и лош
Бог ни казва в Своето Слово: „Гневете се, но не съгрешавайте“ (Ефесяни 4:26). Той не би ни казал да се гневим, ако това винаги беше грях! Въпреки това, ние често съгрешаваме, когато се ядосваме. Затова Бог каза: „Слънцето да не залязва над гнева ви, нито давайте място на дявола“ (ст.26-27). Докато се задълбочаваме в това, което ни гневи, често се натрупват нежелани напрежения. Тогава дяволът ще ги използва за своите желания. Бог ни казва, че с помощта на безпристрастни вярващи (виж Матей 18:15-16) трябва да разрешим всеки проблем, който имаме с друг християнин.
Добър гняв
Божият гняв винаги е добър гняв. Той се гневи, когато се практикува идолопоклонство, знаейки вредата, която то нанася на Неговия народ. Затова Той предупреди Израел, когато те щяха да влязат в Обетованата земя. Бог, в Своята милост, щеше да ги посети с коригиращи страдания, ако практикуваха идолопоклонство. Неговото желание беше да им бъде добре на тях и на децата им, за да удължат дните си в тази земя, която Господ, техният Бог, им даваше (Второзаконие 4:40).
Добрият гняв може да подобри нещата. Д-р Джеймс Аверил направи проучване на гнева в малък град в Нова Англия и за негова изненада такива изрази често не влошаваха лошите неща. Вместо това, те често „разрешаваха ... напреженията!“ 1 Защо? Гневният отговор може да разкрие на нарушителите грешка, за която не са знаели. Гневният отговор може след това да доведе до конструктивни стъпки за разрешаване на проблем.
Пророк Натан добре използва гнева на Давид срещу едно негово зло, за което той беше виновен, но все още не знаеше. Натан разказа история за човек, който е направил нещо подобно на това, което Давид е направил, и „гневът на Давид силно пламна против човека ... защото нямаше милост“ (2 Царе 12:5-6). Натан каза на Давид: „Ти си този човек!“ (ст.7), и след това точка по точка показа как поведението на Давид е като това на човека в историята. Добрият резултат от гнева на Давид беше покаяние! Давид отговори: „Съгреших против Господа“ (ст.13). Виждаме колко разкаян беше Давид в Псалм 51.
За да получим добри резултати от гнева си, той трябва да бъде кратък, като този на Бога, чийто „гняв е само за миг, а благоволението Му е за цял живот“ (Псалм 30:5). Не трябва да съхраняваме гнева си, да не позволяваме слънцето да залязва над него или да даваме възможност на дявола.
Сатана често ще използва нашия натрупан гняв, за да ни накара да се опитаме да си отмъстим, противно на Божията заповед. Бог каза: „Никога не си отмъщавайте, но оставете това на Божия гняв“ (Римляни 12:19). Той също така каза: „Не се тревожи; това води само до зло“ (Псалм 37:8).
Лош гняв
Въпреки че съществува добър гняв, гневът като правило не е добро нещо. Бог каза: „Въздържай се от гняв и изостави яростта“ (ст.8). Той също така каза: „Побеждавай злото с добро“ (Римляни 12:21). Ние трябва да бъдем подражатели на Бога, Който, макар и обиден, „често сдържаше гнева Си и не разпалваше цялата Си ярост“ (Псалм 78:38). Когато гневът води до желание за отмъщение – както често прави лошият гняв – той обикновено има за цел да нарани другия човек или да си отмъсти. Най-ефективният начин за справяне с гнева е да оставим отмъщението на Господа, защото Той обеща: „Аз ще отплатя“ (Римляни 12:19). Писанието ни напомня: „Страшно е да паднеш в ръцете на живия Бог“ (Евреи 10:31).
Нека избягваме да бъдем прекалено чувствителни, защото сме по-щастливи без раздори и спорове. Бог ни предупреди, че „човек с буен нрав разпалва раздори, но който е бавен на гняв, успокоява спорове“ (Притчи 15:18). Също така, начинът, по който говорим, е толкова важен, колкото и това, което казваме, защото „мек отговор отвръща яростта, но остра дума разпалва гняв“ (ст.1). Мъдростта „прави човека бавен на гняв, и е ... слава да пренебрегнеш прегрешение“ (19:11). Една пословично лоша фраза, която да използваме, когато сме ядосани, е: „Проблемът с теб е ...!“
Имаме отличен пример за лош гняв в ранната история на човечеството (виж Битие 4:1-13). Каин „много се разгневи“ на брат си Авел „и го уби“ (ст.5,8). Бог отговори на Каин: „Защо си гневен?“ (ст.6). Не знаем какви отношения са имали братята помежду си. Знаем, че Авел е знаел, че принасянето на агне е Божието желание, и като направи това, Бог засвидетелства, че Авел е праведен. Проблемът за Каин беше, че той искаше да прави нещата по свой начин, въпреки че имаше агне. Бог беше напомнил на Каин: „пред вратата лежи грях“ (бележка на JND за ст.7).
Друг библейски пример за лош гняв е този на Симеон и Леви, които измамиха евейците да се осакатят чрез обрязване и след това ги убиха (виж Битие 34:1-29). Знаем, че е имало лош гняв, защото Яков пророкува: „Симеон и Леви са братя ... проклет да е гневът им“ (49:5,7).
Да, има както добри, така и лоши гнявове, но не трябва да бързаме да оправдаваме гнева си, като го наричаме „праведно възмущение“. Може да сме в лошо настроение или просто да реагираме на едно от нашите дразнения. Както някой е казал: „Започването на спора е лесно – насочването му към полезни цели ... е по-трудно.“ 2
БЕЛЕЖКИ
- Аверил, Джеймс; Атлантик, „Защо сме толкова ядосани?“ януари-февруари 2019 г.; стр.65
- Дюиг, Чарлз; Атлантик, пак там, стр.68
