ДОБРИ ДЕЛА
И Посланието до Тит
Въведението към Посланието до Тит в English Standard Version Study Bible (Crossway Books), ни казва, че „темата на Тит е неразривната връзка между вяра и практика, убеждение и поведение.“ А в своя коментар върху Тит в Какво учи Библията (Ritchie Pub.), Дейвид Уест казва: „Това послание има много да ни каже за делата (ergon) . „Не чрез дела на правда, които ние сме извършили, но по Своята милост Той ни спаси“ (Тит 3:5). Самият Тит трябваше да бъде образец на добри дела (Тит 2:7). Ние трябва да бъдем народ, който е собственост на Христос, който е ревностен за добри дела (Тит 2:14); трябва да бъдем готови за всяко добро дело (Тит 3:1), внимателни да поддържаме добри дела (Тит 3:8) и да се научим да поддържаме добри дела (Тит 3:14).“
Тъй като „добрите дела“ са обхванати в дълбочина от другите автори на статии , тази статия ще се фокусира върху добрите дела в Посланието до Тит, което е насочено към практикуването на „добри дела“ като обща тема (Тит 1:16; Тит 2:7,10,14; Тит 3:1, 5, 8,14).
Глава 1 – Квалифицирани старейшини
В глава 1 Тит е инструктиран да назначава старейшини във всеки град, като се уверява, че животът им е в съответствие с високия стандарт, който Писанието изисква от водачите в Църквата. Първото изискване е те да бъдат безупречни или без укор (Тит 1:6). Това означава, че не трябва да има възможност някой да ги обвини в неморално поведение в личния им живот и ръководство в местната църква. Чрез доказателствата за „добри дела“ в живота и служението си, те стават примери за останалата част от общността, които да следват.
Живеем във време, когато много водачи в християнски служения са имали сериозни провали морално, във финансовата си почтеност и в областите на гордост и самовъзвеличаване. Сатана без съмнение използва „знаменития“ ефект на телевизията, огромните суми пари за излъчване на такива програми и „рок звезда“ популярността, която води до гордост, за да доведе до тяхното падение. Когато известни водачи се провалят, това дискредитира името на Христос, разочарова последователите и понякога дори ги отблъсква от следването на Христос. Противно на начина на много заблудени водачи днес, Павел излага този модел за ръководство: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христос“ (1 Коринтяни 11:1 NIV).
Той ясно заявява, че не се интересува от лично следване, а просто от представяне на евангелието в силата на Светия Дух и насочване на слушателите си да следват Христос. „Защото нашето увещание не произлиза от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито се опитваме да ви измамим. Напротив, ние говорим като хора, одобрени от Бога да ни бъде поверено евангелието. Не се опитваме да угодим на хора, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. Знаете, че никога не сме използвали ласкателство, нито сме слагали маска, за да прикрием алчност – Бог ни е свидетел. Не търсехме похвала от хора, нито от вас, нито от някой друг“ (1 Солунци 2:3-6).
Павел предупреждава Тит, че делата на критяните са противни на евангелието. Те са „непокорни, празнословци... които разстройват цели семейства, като учат за срамна печалба... лъжци, зли зверове, мързеливи чревоугодници“ (Тит 1:10-12). Те са като хората, за които Господ е казал: „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен. Напразно Ме почитат“ (Марк 7:6-7). С други думи, те само говорят, защото делата им показват, че са далеч от Бога. Критяните, за които говори Павел, са само изповядващи, а не практикуващи вярващи: „И умът, и съвестта им са покварени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си (делата) Го отричат. Те са отвратителни, непокорни и негодни за вършене на каквото и да е добро“ (Тит 1:15-16).
В местна църква духовният водач трябва да води примерен живот пред Бога и човека. „Пасете Божието стадо, което е под ваша грижа, като служите като надзиратели – не защото трябва, а защото сте желаещи, както Бог иска да бъдете; не алчни за пари, а нетърпеливи да служите; не като господари над поверените ви, а като примери за стадото“ (1 Петър 5:2-3).
Глава 2 – Християнски нагласи
В тази глава Павел разглежда правилното поведение и принципи за християнски живот в контраст с фалшивите учители от предишната глава. Работата на Тит в Крит е предимно пастирска и Павел му напомня постоянно да говори с различни хора – по-възрастни мъже, по-възрастни жени, млади жени, млади мъже и роби (Тит 2:1-10). Неговото учение трябва да бъде според „здраво учение“, а не като това на критяните. Самият Тит трябва да бъде модел на добри дела, за да не донесе позор на евангелието. „Във всичко им давай пример, като вършиш добро. В учението си показвай почтеност, сериозност и здраво слово, което не може да бъде осъдено“ (Тит 2:7-8).
Има списък с „добри дела“, които по-възрастните мъже в църквата трябва да практикуват: „Учи по-възрастните мъже да бъдат умерени, достойни за уважение, самоконтролирани и здрави във вярата, в любовта и в издръжливостта.“ (Тит 2:2) Това са дела, които показват зрялост и помагат да се даде баланс на местната църква – нещо много необходимо днес.
По същия начин, по-възрастните жени трябва да показват духовна зрялост, като наставляват по-младите жени как да бъдат помощници на съпрузите си, както и добри майки, които възпитават децата си според Словото. По този начин Божието „дело“ няма да бъде презирано. „По същия начин, учи по-възрастните жени да бъдат благоговейни в начина си на живот, да не бъдат клеветници или пристрастени към много вино, а да учат на добро. Тогава те могат да обучават по-младите жени да обичат съпрузите и децата си, да бъдат самоконтролирани и чисти, да бъдат заети у дома, да бъдат добри и да бъдат подчинени на съпрузите си, така че никой да не злослови Божието слово“ (Тит 2:3-5).
Младите мъже са насърчавани да бъдат самоконтролирани (Тит 2:6); без съмнение Павел е имал предвид многото импулсивни дейности на младостта. Мисля, че той е говорил за нуждата от лична святост, особено що се отнася до отношението им към по-младите жени. В писмата си до младия Тимотей Павел пише: „Бягай от злите желания на младостта и преследвай праведност, вяра, любов и мир“ (2 Тимотей 2:22); и той също така инструктира Тимотей да „отнася се към по-младите мъже като към братя, към по-възрастните жени като към майки, а към по-младите жени като към сестри, с абсолютна чистота“ (1 Тимотей 5:1-2). Богобоязливите млади мъже трябва да практикуват добрите дела на святост и чистота, като се отнасят към младите си приятелки с уважение, за да угодят на Господа и да дадат пример на другите. „Никой да не те презира заради младостта ти, но бъди пример за вярващите в слово, в живот, в любов, във вяра и в чистота“ (1 Тимотей 4:12).
На робите, слугите и наемните работници е казано, че начинът, по който работят, трябва да „прави учението за Бога, нашия Спасител, привлекателно“ (Тит 2:10). Можем да си зададем тези въпроси: Какви сме на работа? Честни ли сме? Практикуваме ли християнска етика? Работим ли без мърморене? „Каквото и да правите, работете го от все сърце, като за Господа, а не за хора“ (Колосяни 3:23).
Глава 3 – Добри дела за всички
Третата глава разглежда общите действия на вяра, които съставляват „добрите дела“, които всички вярващи трябва да практикуват. Подчинението на властта е важно „добро дело“ (Тит 3:1). Както показва първата глава на Тит, Бог е поставил старейшини в местната църква като част от ръководството, за да поддържа структура и ред. Трябва да им се подчиняваме, за да може местната църква да функционира по положителен, плодотворен начин. Писмото до евреите казва: „Покорявайте се на вашите водачи и се подчинявайте на тяхната власт. Те бдят над вас като хора, които трябва да дадат сметка. Покорявайте им се, за да бъде работата им радост, а не бреме, защото това няма да ви е от полза“ (Евреи 13:17). А на солунската църква Павел пише: „Сега ви молим, братя, да уважавате онези, които се трудят усърдно сред вас, които са над вас в Господа и които ви увещават. Дръжте ги на най-високо уважение в любов заради тяхната работа“ (1 Солунци 5:12-13). Старейшините трябва да помагат за изграждането на местната църква и като им се подчиняваме и работим под тяхно ръководство, ние ставаме част от тази работа.
Тит 3 ни дава интересна картина на евангелското послание. То започва с греховното, нерегенерирано и безполезно състояние на човека (Тит 3:3), след това представя великото и съвършено спасение, което Божията доброта и любов ни проявиха (Тит 3:4-5), последвано от делото на Светия Дух за възраждане и обитаваща сила чрез Исус Христос, нашия Спасител (Тит 3:5-6), и завършва с нашето оправдание по благодат и надеждата, която сега имаме (Тит 3:7). Ето защо трябва да се посветим „на вършенето на добро“ (Тит 3:8). Това не е само за християнски работници на пълен работен ден, но „тези неща са отлични и полезни за всеки“ (Тит 3:8).
Добрите дела не трябва да се ограничават до няколко специални дейности, а трябва да бъдат неразделна част от всичко, което правим. Нищо не може да се сравни с живота за Господа и наслаждаването на плодотворен живот, и това може да бъде наше преживяване, докато позволяваме на нашия Господ да изпълни Своите планове в и чрез нас. „И се молим за това, за да живеете живот, достоен за Господа, и да Му угодите във всяко отношение: като принасяте плод във всяко добро дело“ (Колосяни 1:10).
Развиване на навика за добри дела
Пътят на християнина би бил опростен, ако култивираме навика за добри дела. Не става въпрос за вършене на нещо изключително и след това задоволяване със себичност през останалата част от деня. Истинският християнин върви напред с решимост, че нищо няма да промени скоростта му, освен постепенно да ускори стъпките си към целта. Мисля, че това има предвид Павел, когато пише: „Това е вярно слово, и тези неща искам да утвърждавате постоянно, че тези, които са повярвали в Бога, трябва да бъдат внимателни да поддържат добри дела“ (Тит 3:8). Павел зададе темпото с чудесен пример и съм сигурен, че ни е трудно да го догоним, но е страхотно да продължаваме да се опитваме.
