Тази тройна връв е чудесно силна, когато всяка от нишките ѝ е правилно преплетена с останалите. Първата несъмнено е най-чудесна от всички, в много отношения, но Божието дете прави добре да развива дълбоко своята оценка за всички тези скъпоценни дарове от любящ Бог и Отец.
Мир
Един конкорданс ще ни покаже, че за мира се говори в Писанието много по-често, отколкото за другите; и че както мирът, така и милостта имат много по-голямо място в Стария Завет, откокото в Новия; докато благодатта заема най-голямо място в Новия. Това има много да ни научи. Не е ли мирът това, за което човек естествено копнее най-дълбоко? Не разкрива ли Старият Завет, във всичките си изпитания на човешката природа, болезнената борба, чрез която човек се стреми към мира, който постоянно му се изплъзва? Несъмнено думата се използва много в Стария Завет по отношение на временните отношения на човека с човека и просто във връзка с материалните обстоятелства, но цялата история носи своето потискащо свидетелство, че установен, стабилен мир от този вид е просто идеалистична визия, безнадеждна за постигане на земята, докато благословеният Княз на мира, Господ Исус Христос, не установи Своето собствено царство.
Но колко по-висш и по-сладък е този мир, който е бил направен чрез кръвта на Христовия кръст (Колосяни 1:20). Вярващият е вечен притежател на този мир: „оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 5:13). Той вече не се стреми към него: той го има. И все пак този мир от Бога и с Бога би бил невъзможен без Божията милост.
Защо няма мир на земята? Заради човешкия грях. Именно това го прави все по-нещастен, все по-себецентриран, все по-алчен, все по-нетолерантен към другите, все по-твърд и упорит. И докато не бъде смирен (макар и чрез своите неволи) да заеме честно мястото на митаря, който се молеше честно: „Боже, бъди милостив към мене грешника“ (Лука 18:13), той няма да познае истински мир; защото това е мирът на Божията прощаваща милост.
Милост
Но колкото и малко да осъзнава човек в началото, тази чудесна сделка на душата с Бога включва повече от милост и мир.
Но Бог, Който е богат на милост, поради голямата Си любов, с която ни възлюби, дори когато бяхме мъртви в греховете, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени); и ни възкреси заедно, и ни настани заедно на небесни места в Христос Исус, за да покаже в идните векове преизобилните богатства на Своята благодат в Своята доброта към нас чрез Христос Исус (Ефесяни 2:4–7).
Нека отбележим тук, че богатата Божия милост е поради Неговата голяма любов. Любовта е самата Му природа и любовта действа с милост към нещастен грешник, дори когато е мъртъв в грехове, движейки Божието сърце да действа по възможно най-полезния начин.
Милостта е нежното състрадание на Бога към дълбоката нужда на душата в нейните обстоятелства на нещастие или вина. Милостта може да прощава и се радва да го прави.
Благодат
Въпреки това, веднага щом апостолът говори за нашето съживяване заедно с Христос, той добавя „(по благодат сте спасени); и ни възкреси заедно и ни настани заедно на небесни места в Христос Исус.“
Ако по милост Бог ни е погледнал и ни е дал живот, когато бяхме мъртви в грехове, Неговата благодат е отишла още по-далеч, дарявайки ни с благоволение, което ни издига далеч над всички наши предишни обстоятелства, спасявайки ни, въвеждайки ни в царство на съвършена радост и мир, обстоятелства на небесно благословение, в Христос. Това е повече от състрадателна милост. Защото един обикновен хуманист би могъл да прояви милост към друг, който е в тежко положение, да го облече, да го нахрани, може би да му даде работа, но да го заведе в собствения си дом като свой син и да го облече със собственото си богатство би било съвсем различно нещо. Това е, което прави благодатта: Тя не само прощава; тя осигурява изобилно благословение на много по-високо ниво от обстоятелствата, от които ни избавя. Не е ли това причината благодатта да е много по-ясно изразена тема в Новия Завет, отколкото в Стария? Защото Старият Завет разглежда човека на земно ниво, без съмнение в нужда от мир, в нужда от милост, но никога не познава благодатта, която е чудният резултат от смъртта на Христос за грешниците. Новият Завет разкрива пълнотата на Божието сърце в чудно желание да има виновни грешници не само изкупени от тяхното горчиво робство и нещастие, но доведени в мир в самите обстоятелства на небето, непосредственото присъствие на Бога, познат като Отец, чрез нашия Господ Исус Христос.
Благодат, милост и мир на практика
В абсолютен и пълен смисъл тогава вярващият познава Божията благодат, милост и мир като свое вечно притежание по силата на Христовата смърт за него. И все пак Павел, поздравявайки Тимотей, своето чедо във вярата, му пожелава
Благодат, милост и мир от Бога, нашия Отец, и Христос Исус, нашия Господ (1 Тимотей 1:2).
Не ни ли учи това, че вярващият постоянно се нуждае от практическо присвояване на онези неща, които са наистина негови по принцип? Ако, например, познаваме скъпоценността на мира с Бога, това не гарантира нашето постоянно наслаждение от „Божия мир“.
За това сърцата ни трябва да бъдат насочени към правилния Обект, душите ни трябва да бъдат в състояние на смирено приемане на Него Самия като наша ежедневна храна за ежедневните ни нужди; защото това означава спокойствие на душата, която почива благодарно в спокойно подчинение на Божията воля. Не говори ли Господ Исус за това, когато казва: „Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27)? Това беше мир, който можеше да посрещне обстоятелства на неизразима скръб, на жестока несправедливост от нечестиви хора, но с спокойно, непоклатимо доверие и свято подчинение. Нека душите ни познават това много повече, отколкото го правим! Но за нас самите, в сегашното ни състояние, как е възможно това без Божията милост? Наистина, постоянно се нуждаем от това Негово състрадание, което ни утешава, помага и насърчава, когато натискът се увеличава и има склонност да потиска душата. Не е ли чудесно да познаваме съчувствената, нежна грижа на нашия милостив и верен Първосвещеник в нещата, отнасящи се до Бога? Трябва да търсим това ежедневно, ако душите ни искат да извлекат утеха от него, или по-скоро, трябва да търсим Него и така да научим сладката, чиста благословеност на Неговото съчувствие и грижа.
Както видяхме обаче, благодатта е още по-висша. Благодатта е активното, енергично благоволение на Бога, което се радва да напълни чашата ни до преливане, „изобилно над всичко, което можем да поискаме или помислим“. Ако сме я познали по принцип, трябва да я познаваме и в ежедневната практика; и чрез това трябва на практика да бъдем издигнати над обстоятелствата си. Благодатта е сила, която Павел намери за достатъчна, за да укрепи душата си да понася „немощи, укори, гонения, притеснения, заради Христос“, и да го прави с най-голяма радост (2 Коринтяни 12:9, 10). Благодатта му даде възможност да проповядва „неизследимите богатства на Христос“ (Ефесяни 4:7) и да служи на Бога приемливо (Евреи 12:8). Тя е активната, положителна сила за добро: защото, донесла спасение, тя също ни учи да се отречем от безбожието и светските страсти и да живеем трезво, праведно и благочестиво в този настоящ свят“ (Тит 2:11, 12). Нека тогава мислим за благодатта не просто като отношение на доброта от страна на Бога, а като Неговото велико, активно благоволение в осигуряването ни с всякакви провизии за нашето най-чисто добро.
Заключение
Добре е всеки от нас да се задържи дълго и да пие дълбоко от свежия извор на „Божията благодат“ с нейната пълнота от провизии; „нежната милост на нашия Бог“, носеща своята сладост на утеха; и „Божия мир“ с неговото спокойствие на удовлетворение.
