Първият път, когато Новият завет съобщава нещо за „небесните неща“, е в разговора на нашия Господ с Никодим: „Ако съм ви говорил земни неща и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря небесни неща?“ (Йоан 3:12 НКЙВ). Господ Исус нарече Никодим „учителя на Израел“ (не просто „учител“ – ст. 10); но този високообразован човек не беше наясно с един от най-основните въпроси, свързани с духовния живот: нуждата да се родиш отново. С еврейския си произход той мислеше, че вече е роден отново. Неговата бар-мицва на 12 години, бракът му преди равинското му обучение, ръкополагането му за равин и за ръководител на равинска академия уж бяха средства да бъде „роден отново“. Колкото и добри да са били тези неща, те не можеха да донесат божествен живот, въпреки че еврейските водачи мислеха така. Ето защо Никодим попита Господа как той, възрастен човек, може да се роди отново. Останалата част от Йоан 3 показва повече за този много важен въпрос, на който Господ беше и все още е най-надеждният Свидетел. Той каза: „Никой не се е възнесъл на небето, освен Този, Който слезе от небето, тоест Човешкият Син, Който е на небето“ (Йоан 3:13). И все пак Той беше отхвърлен от мнозина по онова време (Йоан 1:11), въпреки че Той беше Този, Който донесе живот от небето тук долу и можеше да го предаде на онези, които щяха да го приемат с вяра (Йоан 1:12). А вие: родени ли сте вече отново? И какво е вашето отношение към Него?
В разговора Си с Никодим Господ Исус Христос – Божият Син и Месията на Израел – говори за „небесни неща“ (Йоан 3:12) и „вечен живот“ (Йоан 3:15). За да получиш тези неща и да ги разбереш, трябва да се „родиш отново“, тоест „отгоре“. Това означава да се родиш от или чрез „вода“ – чрез животворящото Божие Слово – и от или чрез „Духа“, което предполага дело на Светия Дух (виж стих 8). По-късно в Евангелието на Йоан научаваме, че Никодим е повярвал в Господ Исус като свой личен Спасител и че е платил цената да Го следва, тъй като е бил отхвърлен от своите сънародници евреи. Страхът от човека, вероятно, е бил причината Никодим да дойде през нощта за първата си среща с Господа. Но той преодоля този страх и продължи като победител, въпреки че еврейските водачи го отхвърлиха. Това, което се случи с Учителя, се случва и с Неговите последователи. Няколко години по-късно Савел от Тарс, който стана апостол Павел, преживя подобно отхвърляне. След като Савел срещна Христос, Който му се яви от небето (Деяния 9:3), той стана този, който говори много за небесни неща, въпреки че беше преследвал еврейските вярващи. Той видя отхвърления Исус от Назарет в Неговата великолепна слава (Евреи 2:9) и тази среща напълно промени живота му. Ако приемете Христос като ваш личен Спасител днес, това ще бъде началото на нов живот и ще бележи остатъка от живота ви на земята.
Какви са тези небесни неща?
Небесните неща (Йоан 3:12-13) са свързани със Самия Господ Исус и те разделят онези, които принадлежат на Него, от онези, които не принадлежат. Господ Исус показа на Никодим, че съществува връзка между небесните неща и вечния живот, или живота завинаги. Останалата част от Йоан 3, особено стихове 31-36, прави това изключително ясно. Сега се връщаме към апостол Павел, който пише: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3). Въпреки че Павел не използва термина „вечен живот“ като в Йоан 3, той е подразбиращ се в езика, който той използва, воден от Светия Дух. Изразът „в Христос Исус“ е типичен за писанията на Павел и се среща седем пъти в Ефесяни (Ефесяни 1:1, 2:6,10,13, 3:11,21 – и вероятно 49 пъти във всички писания на Павел). Той сочи към отхвърления Исус от Назарет, Който е Месията – което е Неговото име на иврит; „Христос“ на гръцки; „Помазаник“ на английски – въпреки че сега е на небето. „В Него“ ние получихме вечен живот, когато се покаяхме и повярвахме в Христос. Правейки това, ние получихме всяко духовно благословение в небесните места. Небесните неща са много реални и са свързани с възвишения Христос и ни се предават от Светия Дух.
Небесните неща принадлежат на небесно царство
Терминът „вечен живот“ има два аспекта: животът който сме получили чрез вяра в Него (Йоан 3:16, 36) и царството в което ще бъдем приети „за вечен живот“.
Самият Христос е „вечният живот“ (1 Йоан 5:20) и ние Го приехме, когато повярвахме. Вечният живот се наслаждава чрез общение с Него и това се сравнява с плод, който трае „за вечен живот“ (Йоан 4:36), където ще бъдем завинаги с Господа. (Същият израз „за / във вечен живот“ се среща и в Матей 25:46; Йоан 4:14, 6:27, 12:25; Деяния 13:48; Римляни 5:21; 1 Тимотей 1:16 и Юда 1:21. Той има различни перспективи в зависимост от контекста.) Точно както бащината къща има много жилища (Йоан 14:2), така е и с това царство, наречено „вечният живот“. Тази сфера или царство има място за всички вярващи от който и да е период от време. Разбира се, това не отменя специалното положение и връзка, които имат вярващите, които принадлежат към настоящия период на благодат, който ще приключи, когато Господ Исус ще дойде отново и ще ни отведе да бъдем със Себе Си (1 Солунци 4:16-18; 1 Коринтяни 15:51) – Той е нашата блажена надежда (Тит 2:13). Относно Неговото идване съществуват различия в разбирането между групи вярващи. И все пак има нещо, което всички вярващи имат общо – вечен живот – въпреки че не всички го имат в изобилието, което познаваме днес (Йоан 10:10).
Някои вярват, че подробностите, дадени от Павел в Ефесяни 1:4-14, са обобщение на всички духовни благословения, споменати в Ефесяни 1:3. Въпреки това, този пасаж описва нашето ново положение като вярващи и нашата връзка с Бога, нашия Отец. Той очертава какво е било необходимо и какво е направил Бог, за да ни даде положението, в което сме способни да получим всички тези благословения, както и връзката, в която им се наслаждаваме. Апостолът се моли в стихове 15-19 да влезем в насладата от тази нова връзка и да разберем, поне до известна степен, какво е направил Бог с Христос (Ефесяни 1:18-23) и с нас (Ефесяни 2:1-10). Самите небесни неща след това са обобщени в Ефесяни 2:13-21, но отново Павел подчертава новото положение и връзка, в които се наслаждаваме на тези небесни неща. Глава 3 описва настоящия период – диспенсацията на благодатта – в която небесните неща, които са „в Христос Исус“, които сме получили чрез вяра и чрез дело на Светия Дух, са ни разкрити и предадени. Слава на Бога! Тази глава завършва с молитвата и поклонението на Павел и ни свързва, тоест всички вярващи от периода на благодатта, с небесни неща, които са вечни и които винаги ще водят до отговор към Отца през цялата вечност (Ефесяни 3:14-21).
Други автори за небесните неща
Петър е бил призован от Господ Исус докато Той е бил на земята и е бил виден сред Дванадесетте. След като е предал своя Господ, Петър е възстановен от възкръсналия Христос, Който, точно преди възнесението Си на небето, му дава специална мисия. От друга страна, Павел получава своята мисия от прославения Господ и от областта на небесните неща, понякога наричани „небесата“ (и двете са абсолютно еднакви на гръцки). Петър, призован от Господа на земята, говори за небесни неща и го прави, за да насърчи вярващите в трудни ситуации, бедствия и преследвания. Апостол Петър е бил свидетел на възнесението на Господ Исус на небето (Лука 24:45-53; Деяния 1:9-11) не много след като Той му е дал наставления (Йоан 21:15-22; Деяния 1:1-8), някои от които са получили и другите апостоли. В двете си послания Петър учи и насърчава вярващите, привличайки ги към Христос, Който е бил отхвърлен от Своя народ, но показвайки, че Той е бил посрещнат на небето и седи от дясната страна на Бога. Той насочва вярващите, на които пише, включително и нас днес, да черпят от небесния Христос това, от което се нуждаят, за да устоят. Въпреки атаките на врага, той иска те да осъзнаят, че са избрани (избрани от Бога), осветени (отделени за Него) и изкупени (избавени, освободени) с оглед на „наследство нетленно, неоскверняемо и неувяхващо, запазено на небесата за вас“ (1 Петър 1:4). Петър завършва този прекрасен пасаж с думите: „Когото, без да сте видели, обичате; в Когото, макар и сега да не Го виждате, но вярвайки, се радвате с неизказана и преславна радост“ (1 Петър 1:8).
Всичко това добре се вписва в учението, което Господ Исус проповядваше, докато беше на земята. В така наречената Проповед на планината Той наставляваше Своите ученици за път на противопоставяне и отхвърляне. Той знаеше, че ще бъде отхвърлен от Своя земен народ и от човешката раса като цяло. Ето защо Той подготви Своите ученици – и нас днес – да се свържат съзнателно с небесните неща по времето, когато техният Господ ще бъде отхвърлен и отсъстващ от тази сцена. Поради тази причина Той също така подчерта необходимостта да се търсят горните неща, небесните неща, за да се поддържа близко общение с Него. „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци влизат и крадат; но си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги унищожават и където крадци не влизат и не крадат. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:19-21). Това не означава, че трябва да пренебрегваме земните си задължения или да презираме земните неща – изобщо не. Това означава, че трябва да виждаме всичко в перспектива с небесната светлина, която сме получили, и чрез вяра можем да въведем Господа в сцената, където сме, и в земните неща, с които сме заети. Правейки това, ние ще се укрепваме в благодатта, която е в Христос Исус, както Павел наставляваше Тимотей да прави (2 Тимотей 2:1).
Продължаващо предизвикателство
Докато сме на земята и се занимаваме със земни неща, трябва да се занимаваме с небесни неща: „И така, ако сте възкресени с Христос, търсете горните неща, където е Христос, седнал отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1). Този цитат не предполага или насърчава някакъв вид дихотомия [разделение], сякаш трябва да разделим живота си на две части, една небесна и една земна. Напротив, християнинът живее тук на земята, но в същото време черпи своите ресурси отгоре в постоянна комуникация с небето. Той прави това в непрекъсната молитва, сякаш диша в небесната атмосфера, черпейки това, от което се нуждае, от Самия Христос в силата на Светия Дух.
Илюстрация от света на природата може да ни помогне да разберем тази точка. Един вид воден паяк се обвива в балон от въздух, когато влиза във водата, за да остане там, поне за известно време. Без въздушния балон той не би издържал. Подобно на това, християнинът се обвива в небесната атмосфера, където е Христос, за да може да оцелее в този свят, който Го е отхвърлил. Единственият начин да направи това е като черпим ресурсите си от Него, Който е седнал отдясно на Бога и Който ни поддържа оттам чрез Своя Дух, Който живее в нас. Бог е способен да поддържа Своите деца в свят, който е напълно противопоставен на Него. Нашата страна е следната: доколкото събираме съкровища на небето, дотолкова се укрепваме в благодатта, която е в Христос Исус, за да оцелеем като Негови ученици. Като живеем за Него в този свят, свидетелстваме за Него и светим за Него, ние търсим нещата, които са горе. Правейки това, ние ще получим всичко, от което се нуждаем, от Него, Който е отдясно на Бога и Който има цялата власт на небето и на земята. Какво повече ни трябва?
Въпросът за настойничеството и небесните неща
Има още един аспект на тази тема: настойничеството – отговорност, която трябва да се практикува в съответствие с наставленията на Павел към Тимотей. Тези, които са богати в този свят, не трябва да бъдат горди или да се доверяват на богатствата си. По-скоро Павел ни призовава да се доверим на живия Бог (1 Тимотей 6:17). Той дава всичко богато, за да се наслаждаваме. Всички тези земни неща така или иначе принадлежат на Него, но Той ни ги дава назаем, за да им се наслаждаваме за момента. Той иска да бъдем добри настойници на тези временни благословения, които изцяло принадлежат на Бога. Да, нашето тяло, здраве, таланти, работа, къща, пари, каквито и земни благословения да си помислим, всички те принадлежат на Него, нашия Създател и Изкупител. Използваме ли тези неща като добри настойници и за Негова слава? Ако е така, тогава Бог може да ни повери нашите небесни благословения, които наистина ни принадлежат, както видяхме в Ефесяни 1:3. Това е нашата вечна част, на която можем да се наслаждаваме още сега. Но ако не сме верни настойници на земните неща, как може Той да ни повери тези небесни неща, за да им се наслаждаваме? С други думи: що се отнася до нашето положение в Христос, небесните благословения ни принадлежат, но за да им се наслаждаваме, трябва да бъдем добри настойници на земните неща. Притчата за неправедния настойник показва необходимостта от правилния баланс, да бъдем верни и благоразумни в земните неща, а историята за богаташа и бедния Лазар показва какво наистина е важно за Бога (Лука 16).
В Матей Господ често се позовава на небесното царство и показва, че това, което е вярно за небето, трябва да бъде вярно и за Неговите ученици на земята, дори в контекста на неблагоприятни обстоятелства, в които те представляват отхвърления Цар. Той каза: „Затова бъдете съвършени, както е съвършен и вашият Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:48). Това е предизвикателството, което Той ни оставя днес, подобно на това, което видяхме в Матей 6:19-21. Господ обобщи всичко, когато каза: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Имаме си домашна работа, нали?
