ВЪПРОС: Вярвам, че небесният Отец ми е простил като на блудния син. Но все още се чудя, тъй като пасажи като Евреи 6:1-6 и 10:26-31 говорят за невъзможността да се върнеш при Бога. Можете ли да ми помогнете?
ОТГОВОР: Задали сте добър въпрос, което показва, че Божият Дух действа в живота ви. Споменахте Евреи 6:1-6 и 10:26-31. Това, че повдигате тези стихове и сте чувствителни към убеждаващата работа на Духа, е доказателство, че тези стихове не се отнасят за вас. Нека се съсредоточим върху Евреи 6:1-6, особено върху последните три стиха.
Първо трябва да отбележим, че пасажът не се отнася до спасението. Няма споменаване на оправдание, освещение, новорождение или възраждане. Тези, които са просветени, не са наречени новородени, осветени или праведни. Тук не се използва нито една от обичайните терминологии за някой, който е спасен или новороден. Всъщност нито един от термините, използвани тук, не се използва никъде другаде в Писанието за спасение.
Терминът „просветен“ в стих 4 (NKJV) се отнася до интелектуалното възприемане на духовна, библейска истина. Тази дума носи идеята за даване на светлина чрез знание или учение. Тя се отнася до това да си умствено наясно с нещо, да си инструктиран или информиран, но не носи никаква идея за отговор на приемане или вяра. Виждането на истината и приемането на истината са две различни неща. В Матей 4:16 чуваме Господ Исус да цитира от Исая 9:2: „Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина, и на тези, които седяха в областта и сянката на смъртта, светлина изгря.“ Всички, които видяха и чуха Господ Исус, видяха „голяма светлина“, но не всички, които видяха и чуха, бяха спасени. Виждането на Божията светлина не е същото като приемането ѝ! Всички, които видяха и чуха Господ Исус, бяха просветени, но не всички Го приеха (Йоан 12:35-40). Това, което имаме в Евреи 6, е много подобно.
Също така четем в Евреи 6:4, че те са „вкусили небесния дар“. Първо, нека кажа, че вкусването и яденето са две различни неща. Може да попитаме: „За какво се отнася „небесният дар“?“ Светият Дух е назован небесен дар в Писанието, но тъй като Той е споменат в следващия стих, не мисля, че това би се отнасяло за Него. Вместо това, изглежда, че би се отнасяло за най-големия дар от всички: Господ Исус (2 Коринтяни 9:15) и спасението, което Той донесе (Ефесяни 2:8). Но трябва да си напомним: тези в Евреи 6 само вкусиха, те не ядоха. Вечният живот идва от пиене и ядене (Йоан 4:10,14, 6:51,35).
Следващата объркваща част от Евреи 6:4 е, че те са били „участници в Светия Дух“. Думата „участници“ се отнася до асоциация, а не до притежание. Тези евреи никога не са притежавали Светия Дух, те просто са били свързани с Него. Те са били наоколо, за да видят резултатите от работата на Светия Дух, но не е имало реалност на Неговото присъствие в тях. Библията никога не говори за християни, които са свързани със Светия Дух; вместо това те са описани като обитавани, запечатани и изпълнени със Светия Дух (1 Коринтяни 6:19; Ефесяни 1:13-14, 5:18).
В Евреи те бяха „вкусили доброто Божие слово“ (6:5). Гръцката дума, използвана в този стих за „Божието слово“, е „Рема“, която набляга на „част“, а не на цялото. Те бяха чули конкретни части или изказвания на Божието Слово, но не бяха като Еремия, който каза: „Твоите думи бяха намерени, и аз ги изядох, и Твоето слово беше за мен радост и веселие на сърцето ми“ (Еремия 15:16). Ирод, в Марк 6:20, беше като хората, споменати в Евреи 6. Вкусването е първата стъпка към яденето. Ние вкусваме нещо, за да видим дали искаме да изядем цялото нещо. Давид ни насърчи да „вкусим и да видим, че Господ е добър“ (Псалм 34:8).
Тези в Евреи 6:5 също „вкусиха … силите на бъдещия век“, което се отнася до бъдещото Божие царство. Те видяха доказателства за тази сила може би в чудеса и по други начини.
Лицата, споменати в Евреи 6, не са тези, които са яли или притежавали; те просто са изповядвали външно, но не е имало вътрешна реалност. Те са обърнали гръб на евангелието и на Христос. Ето защо е било „невъзможно“ (ст. 4) да се стигне до покаяние. Думата тук означава „невъзможно“, а не „трудно“, както някои я превеждат. Същата дума се използва и за самия Бог: „Невъзможно е Бог да лъже“ (6:18, виж 10:4, 11:6).
Думата „обновявам“ (6:6) означава „възстановявам“, „връщам в първоначално състояние“. За тях това би било вълнение от евангелието, както когато го чуха за първи път, което би отворило вратата за покаяние.
Хората в Евреи 6 бяха различни от блудния син в Лука 15. Този син винаги беше наричан „син“. Дори по време на заблуденото състояние на сина, бащата изглеждаше винаги да чака завръщането му!
Това, че тези неща ви тревожат и че сте осъдени в собствената си душа, е доказателство, че не сте това, за което се говори в Евреи 6 и 10. Между другото, още един важен момент, който трябва да се добави за хората в тези глави, е, че те са били евреи и са се върнали към юдаизма.
Предлагам ви да наситите ума и сърцето си с Божието Слово. Занимавайте се с това, което Божието Слово казва за вас като за човек, който е изповядал Господ Исус Христос! Прочетете Ефесяни, а след това Колосяни. Вземете си тетрадка, докато пътувате през тези книги, и запишете всичко, което Божието Слово казва, че сте в Христос. След това го запомнете; и всеки път, когато обвинителна мисъл дойде в ума ви, цитирайте тези стихове. Помнете, дяволът е обвинителят на братята (Откровение 12:10). Точно както той се опита да обвини Йов пред Бога (Йов 1:6-12, 2:1-7), той ще се стреми да обвинява и нас. Дръжте в ума си Римляни 8:1,34 и 1 Йоан 1:9, 2:1-2.
И така, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус. —Римляни 8:1
Кой е този, който осъжда? Христос е Този, Който умря, и освен това възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който също ходатайства за нас. —Римляни 8:34
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. —1 Йоан 1:9
Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. И ако някой съгреши, имаме Застъпник пред Отца, Исус Христос Праведния. И Той Сам е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за целия свят. —1 Йоан 2:1-2
