Какво е ислямът?
Ислямът е религия, основана в Арабия от Мохамед. Тя се основава на Корана, за който се твърди, че му е бил предаден от Аллах чрез ангел Гавриил по време на Рамадан, свещения месец на исляма. „Той вярваше, че ангел Гавриил го е призовал като последния и най-авторитетен пророк“ (40). Ислямът провъзгласява Мохамед за „пратеник на Бога“ (128). Коранът е най-висшата власт в исляма, но на второ място след него са хадисите, които съдържат „това, което Мохамед е направил и казал“ (94).
Правила и практики
Канерите посочват, че „привлекателността на исляма е, че това е вяра, която дава на вярващите строги, конкретни правила и практики, към които могат да се придържат“ (121). Едно от тях е, че човек трябва да наизусти думите на своето вероизповедание (шахада) на арабски и да ги повтаря ежедневно (122). Вероизповеданието на арабски е Иляха Илла Аллах. Мухаммад Расул Аллах. На английски това означава „Няма друг Бог освен Аллах. Мохамед е пратеникът на Аллах“ (145).
Друго от правилата е „абсолютната необходимост от молитва“ (145). За разлика от нашите молитви, молитвата на мюсюлманин „не е личен разговор между човек и Бог... а по-скоро външна практика, наситена с формални процедури и задължителни обичаи“ (124). Тя е „вид мантра, призоваваща силата на Аллах, но не изисква нищо“ (110).
Други части от „Петте основи на вярата“ (122-130) са милостинята, празнуването на Рамадан и поклонението в Мека (хадж). Мюсюлманите вярват, че „човек, който извършва хадж правилно, ще се върне като новородено бебе, свободно от всички грехове“ (130). Колко различно от истината на Библията, която казва: „Ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен“ (Римляни 10:9 KJV).
Ислямът е фаталистична религия на делата (30). Мюсюлманите полагат „всяко усилие да угодят на Аллах и по този начин да получат небето... но съдбата (кисмет) в ръцете на всемогъщия Аллах ще реши изхода“ (144). Канерите посочват, че „една от основните доктрини на исляма е абсолютният суверенитет на Аллах до степен на детерминизъм“ (109). Бог „постановява всичко“, дори до степен да бъде „причина за злото“ (109).
Християнството и ислямът са несъвместими
Мюсюлманите и християните не се покланят на един и същи Бог, както някои мислят. Християните се покланят на триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух – но „Коранът изрично отрича тринитарното учение“ (240). Докато мюсюлманите имат „високо мнение“ за Исус, това „не означава непременно правилно мнение“ (212). Те ще провъзгласят, че „никой мюсюлманин не е истински мюсюлманин, освен ако не вярва в Исус“ (211). Те вярват, че „Той е бил пророк... роден от девица и е проповядвал истината“ (219, 212), но не приемат „значението на кръста в спасението“ (212). Според тяхното погрешно виждане, „Исус е имал същото начало като Адам... и следователно е бил просто човек, а не вечният Син на Бога“ (214). Докато те уважават Библията (86), те настояват, че „Библията е била покварена от лъжи и изкривявания“ (87), и следователно Коранът е „окончателното, пълно и точно откровение на Аллах“ (87).
В исляма „човек трябва да обича Аллах, за да бъде обичан в замяна“ (30), докато „в християнството Бог е обичал хората първо, за да осигури тяхното спасение“ (30). „Всеки мюсюлманин се страхува от везните на справедливостта, които претеглят добрите му дела срещу лошите му дела“ (18) и „постоянно се страхува, че Аллах ще съди... и ще ги изпрати в ада“ (144). Колко различно от спасението по благодат, което познаваме! Следователно, „за мюсюлманина, който се страхува, че везните могат да се наклонят към неговото вечно проклятие, джихадът осигурява единствената вечна сигурност“ (195). Защо така? Защото „Аллах обещава на мъчениците от джихад вечно опрощение и благословение в рая“ (195).
Какво е джихад?
Не се заблуждавайте: „Джихад не се отнася предимно до борба за лична набожност“, а до „борба на фронтовете на политиката, войната и културата“ (185). Религията е преплетена с държавата и „религиозните закони са също толкова част от обществото, колкото и гражданските закони“ (207). Канерите обясняват, че „Джихад е стратегия за разширяване на вярата“ (173). „Както в Корана, така и в Хадисите, неверникът (кафир) трябва да бъде обърнат или покорен“ (184), и така за мюсюлманина „войната... е основното средство за религиозно разширяване“ (77). Също така, много мюсюлмани „виждат западната култура като разрушителна за ислямската култура и вярвания... и следователно нямат друг избор, освен да преминат в настъпление“ (77). Оттук и терористичната атака срещу Ню Йорк през 2001 г. е само част от тази война. Да, има война! „На 23 февруари 1998 г. пет ислямски халифата подписаха фетва (религиозен указ), обявяваща война на Съединените щати“ (181).
Други религии са обезкуражени
„Въпреки цялата си реторика за толерантност, нито едно мюсюлманско правителство не предлага всеобхватна религиозна свобода“ (176). Хората, които са „родени мюсюлмани или са приели исляма... нямат право да приемат друга вяра... според Корана и Хадисите... Те трябва да умрат за извършване на държавна измяна срещу Аллах“ (249). Спомнете си пророчеството на нашия Господ: „Идва време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че служи на Бога“ (Йоан 16:2). Наистина, „престъпления срещу християни... в името на Аллах сега се случват в някои нации“ (178).
Достигане до мюсюлмани за Христос
За Канерите тази тема е толкова важна, че те посвещават цяла глава на достигането до мюсюлмани за Христос. Правейки това, нашата гледна точка трябва да бъде, че не се опитваме да накараме хората да „сменят религиите“, а да преживеят „Божия благодатен акт на изкупление“ (16). Те предлагат следните три стъпки:
1. Покажете „любящ интерес към техния живот и към тяхната култура“ (241, 153, 223).
Осъзнайте също, че мюсюлманите вярват, че „широко разпространената сексуална неморалност, пиянство, употреба на наркотици и престъпност“ в така наречените „християнски“ Европа и Америка „илюстрират суетата на християнската религия“ (205). Мюсюлманските вярвания се подхранват от това, което са били „учени в джамията“ и от „образите, които виждат по телевизията“ (242).
2. Направете „ясно представяне на благодатта“, защото „ислямът няма концепция за благодат“ (242), и покажете, че „благодатта не е същото като милостта“ (242).
Трябва да сме наясно, че „завършеното и изкупително дело на Исус Христос на кръста говори мощно“ на тях (227), защото то означава „освобождение от делата и страха от везните“ на съда, и осигурява прошка за всички грехове, включително плащането им. „Благодатта... е великолепна доктрина!“ (227). Когато говорите, обаче, бъдете наясно с използването на термини като новороден, спасен, изгубен и изкупление, защото „за мюсюлманина такива думи са чужд речник“ (227).
3. И накрая, проявете „истинско търпение“.
Често отнема години на мюсюлманин да приеме Христос.“ Защо? Защото „за мюсюлманите е трудно да разберат защо Исус би ги спасил, когато те не заслужават спасение.“ Принос към тяхното колебание е, че често „спасението е придружено от загуба на семейство, приятели и понякога от загуба на всичко“, включително може би самия живот (242).
Накратко, „ислямските писания потвърждават, че Аллах мрази грешниците“ (29), но ние потвърждаваме, че Бог ви обича, дори ако сте грешник (Йоан 3:16; Римляни 5:8). Можем да проповядваме на мюсюлманите, че Бог ги обича и им предлага вечен и безплатен живот!
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Канер, Е. М. и Канер Е. Ф.; Разкриване на исляма: Поглед отвътре към мюсюлманския живот и вярвания; 2003, Kregel Publications. 2. Канерите дават много цитати от мюсюлмански писания, взети от добре приетата интерпретация на Мохамед Мармадук Пийтхол с уговорката, че „само арабският текст се приема като действителен текст от мюсюлманите“ (37).
