Функция 1 – Май 2023 – Списание „Благодат и Истина“
Добрият, Великият и Главният Пастир
„Аз съм добрият пастир. Добрият пастир дава живота Си за овцете.“ —Йоан 10:11
„А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, да ви усъвършенства във всяко добро дело, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е благоугодно пред Него, чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава во веки веков. Амин.“ —Евреи 13:20-21
„Старейшините между вас увещавам аз, който съм състарейшина и свидетел на Христовите страдания, и съучастник в славата, която ще се яви: Пасете Божието стадо, което е между вас, като надзиратели, не по принуда, а доброволно; не за нечестна печалба, а с усърдие; нито като господари над онези, които са ви поверени, а като примери за стадото; и когато се яви Главният Пастир, ще получите венеца на славата, който не повяхва.“ —1 Петър 5:1-4
Темата за пастирството
протича през цялото Писание. Авраам, Яков, Моисей и Давид са били забележителни пастири в Стария Завет. По различни начини всеки от тях е сочил напред към Господ Исус, Който защитава, храни, грижи се и води Своите овце. За разлика от безотговорните водачи на Израел, които е трябвало да пасат Божия народ, Господ Исус е истинският Пастир, Който се грижи за стадото (Исая 40:11; Езекиил 34).
Псалми 22–24 са общо наричани „Пастирски псалми“ и подчертават Господ Исус като Добрия Пастир, Великия Пастир и Главния Пастир. Той страда и умира, за да ни спаси (Псалм 22); Той живее, за да ни ръководи и осигурява (Псалм 23) и скоро ще се върне, за да царува като Цар (Псалм 24). Господ Исус е Добрият Пастир, Който даде живота Си; Той е Великият Пастир, Който възкръсна от мъртвите, и Той е Главният Пастир, Който идва отново. Като Добрия Пастир Той умря за овцете; като Великия Пастир Той живее за овцете, и като Главния Пастир Той ще възнагради овцете. Като Добрия Пастир Той ни е спасил от наказанието на греха; като Великия Пастир Той ни спасява от силата на греха; като Главния Пастир Той ще ни спаси изцяло от присъствието на греха. Той е „верният Свидетел, Първородният от мъртвите и Владетелят над земните царе“ (Откровение 1:5). Ние сме спасени чрез Неговото дело на кръста; ние сме водени от Неговия жезъл (тояга) и очакваме Неговата корона!
В земното служение на Христос
и жертвената Му смърт ние възприемаме Неговата доброта; във възкресението и свещенството Му възприемаме Неговото величие; в бъдещото Му явяване и царство възприемаме Неговата слава. Деяния 10:38 казва: „Бог помаза Исус от Назарет със Светия Дух и със сила, Който ходеше и вършеше добро, и изцеляваше всички, които бяха угнетявани от дявола.“ Той е великият Пророк (Лука 7:16), Първосвещеник (Евреи 4:14) и Цар (Псалм 47:2). Да, Той е „първенец между десет хиляди“ (Песен на песните 5:10) – от всички изкупени!
Забележете, че като Добрия и Великия Пастир, Христос стои сам. Никой друг не би могъл да умре за нашите грехове или да бъде възкресен за нашето оправдание. Ние не бихме могли да участваме или да допринесем за нашето спасение по никакъв начин. Но като Главен Пастир, ние ще бъдем с Него за вечността и ще споделяме Неговата слава. „Когато Христос, Който е нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Колосяни 3:4). Самото заглавие предполага, че има и други, сред които Той е Главен. Въпреки че нямахме нищо общо с делото на спасението, сега можем да си партнираме с Него в служение, което ще бъде възнаградено при Неговото идване!
Възвеличава ли се Господ Исус в нашия живот? Става ли Той по-велик и по-дълбок за сърцата ни, докато Го следваме? Виждаме ли повече от Неговите красоти с течение на времето? Като грешник аз първо видях Господ Исус като Добрия Пастир; като светец Го виждам като Добрия и Великия Пастир; и когато Той се яви, ще Го видя такъв, какъвто е – в Неговата слава като Главния Пастир.
В разказа
за обръщането на апостол Павел, Лука пише: „Около него засия светлина от небето“ (Деяния 9:3). Когато се обръща към тълпата при ареста си, самият Павел го описва като „голяма светлина“ (Деяния 22:6), а по-късно пред цар Агрипа говори за „светлина от небето, по-ярка от слънцето“ (Деяния 26:13). С течение на времето Павел все повече осъзнава колко славна е тази светлина. Подобно на това, нека стойността на нашия Добър, Велик и Главен Пастир свети все по-ярко за нас, от нашата първоначална перспектива като грешници, спасени по благодат (Йоан 10:11), до деца на Бога, вършещи Неговата воля (Евреи 13:20-21), до все по-наближаващата перспектива на вечността (1 Петър 5:1-4) – за да има Той във всичко превъзходство (Колосяни 1:18).
