„Исус ѝ казва: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Отца Си и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17) Моите братя
Случаят, от който е взет нашият стих, започва с Мария Магдалина, която стои пред празния гроб, в който е лежало тялото на Господ Исус. Останалите ученици вече са се прибрали. Тя е намерена там сама, плачеща в скръбта си, тъй като е предполагала, че е загубила Господ Исус, когото е обичала безкрайно. Тъй като темата, която разглеждаме, ни представя най-висшата християнска привилегия и благословение, може да се чудим защо това съобщение е дадено на жена.
Вярвам, че една от причините за това е, че в Мария Магдалина виждаме човек, който е бил чудесно освободен от предишния си живот, когато е била напълно доминирана от демони. Следователно целият ѝ живот от този момент е бил посветен на благословения Човек, когото е обичала безкрайно.
Ако искаме да се наслаждаваме на най-големите християнски привилегии, тогава трябва да бъдем освободени от всичко в живота си, което би заело мястото, което Христос трябва да има. Нашите привързаности трябва да бъдат съсредоточени върху Него, тъй като Той е центърът, от който извират всички тези благословения.
Може да не е необходимо да знаем и разбираме всички доктрини на християнството. Ако беше така, много от нас щяха да бъдат изключени от насладата на тези неща. По-скоро става въпрос за нашата любов към Господ Исус и готовността да оставим всичко друго настрана заради Него.
Мария очевидно не вярваше, че Господ Исус е възкръснал от мъртвите. Тя търсеше Неговото мъртво тяло. Нейният малък свят изведнъж се беше объркал, тъй като тя мислеше, че Го е загубила завинаги. Но любовта ѝ към Него беше толкова голяма, че тя искаше да Му отдаде цялата почит, която можеше, дори на Неговия труп.
Двамата ангели, които седяха, единият при главата, а другият при краката, където беше лежало тялото на Исус, не ѝ причиниха страх. Те я попитаха: „Жено, защо плачеш?“ Те виждаха сълзите ѝ, но не можеха да проникнат в това, което беше в сърцето ѝ и причиняваше сълзите ѝ. Тя се обръща, не намерила утеха от ангелите, и вижда Исус да стои, но не Го разпознава. Той не само видя сълзите ѝ, но и въпросът Му прониза сърцето ѝ. „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ Нейната скръб беше причинена от това, което сърцето ѝ беше загубило. Може да се чудим защо не разпозна Господа, тъй като, освен раните от разпятието, вярвам, че Той би изглеждал по същия начин. Но неверието често заслепява очите. Така беше и с онези двама, които се прибираха в Емаус; те също не разпознаха Господа, когато Той се приближи и тръгна с тях.
Това със сигурност ни говори нещо. Ако нямаме вяра да вярваме на това, което Библията ни казва, как можем да се насладим на благословенията, за които тя говори? Господ Исус наистина е възкръснал от мъртвите и се е върнал на небето като човек. От това място, в присъствието на Своя Отец, Той би ни довел вас и мен в общение със Себе Си и Своя Отец. Как може да стане това, ако не вярваме, че Той е там?
Господ Исус не само видя сълзите на Мария, но и знаеше защо плаче. Той искаше тя да Му каже: „Господи, ако Ти си Го отнесъл оттук, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.“ В отговора си Мария разкри какво имаше в сърцето ѝ и Господ Исус го оцени.
Чудя се дали някога сме имали подобно преживяване. Казвали ли сте някога на Господ Исус колко много Го обичате? Той, разбира се, знае това, така че няма смисъл да казваме неща, които не мислим. Но Той обича да ни чува да Му казваме. Ако го правим, можем да бъдем сигурни, че от това ще произтече истинско благословение. Като мисля за следващата Му дума към нея, си спомням думите Му в Йоан 10:3: „и овцете слушат гласа Му; и Той вика своите овце по име и ги извежда“, и края на стих 4: „и овцете Го следват, защото познават гласа Му.“ „Исус ѝ казва: Мария.“ Използването на собственото ѝ име веднага кара Мария да Го разпознае и тя Го нарича „Равуни“, което наистина означава „Мой скъпи Учителю.“ Пастирът вика една от Своите овце и овцата отговаря на Пастира, защото между тях имаше взаимна любов. Всичко за Мария в този момент се промени. Сълзите ѝ бяха изтрити. Скръбта ѝ изчезна! Той беше жив!
Невъзможно е да се опише радостта на вярващия, когато той или тя осъзнае, че Исус е жив сега. Въпреки че може да не сме в състояние да Го видим, Светият Дух Го извежда съзнателно пред нас и сърцето се освобождава от всеки друг обект, за да бъде съсредоточено върху Него. Но Мария трябваше да научи още уроци. Тя би Го задържала. Тя мислеше, че всичко ще бъде както преди да бъде разпънат. Но Господ казва в стих 17: „Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца Си.“ Той всъщност казваше: „Мария, не можеш да Ме имаш, както Ме имаше преди.“ Спомням си думите на Павел във 2 Коринтяни 5:16-17: „Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори ако сме познавали Христос по плът, сега вече не Го познаваме така. Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“
Мария беше познавала Христос „по плът“ и би искала да Го има все още по този начин, но „всичко беше станало ново“. Той вече беше във възкресение; всичко, свързано с нещата по плът, беше приключило с Неговата смърт. Но нов ред от неща беше започнал във възкресението. В тази сфера на живот можем сега да познаваме Христос. Не можем да имаме връзка с Христос, какъвто беше Той като човек тук долу. Този ред на човечеството, в който Той дойде и който в нас беше под грях и смърт, е прекратен с Неговата смърт. Но Неговото възкресение е отворило сферата на новото творение и именно в този живот ние сме във връзка с Него сега и ще бъдем за вечността. Грехът и смъртта никога няма да имат власт над този живот, защото това е животът на самия Бог.
Той беше на път да се възнесе обратно при Своя Отец, на онова място, което винаги е било Негово във вечността, преди да дойде тук като човек. В Йоан 17, говорейки на Своя Отец, Той казва: „Аз Те прославих на земята; свърших делото, което Ти Ми даде да извърша. И сега, Отче, прослави Ме Ти със Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.“ Думите „у Тебе“ всъщност означават „до Тебе“ и се отнасят до положението на съществуване с Отца. Той изисква да бъде възстановен на това място, но сега като човек. Мария, разбира се, не можеше да знае или да разбере това. Но любовта ѝ към Него щеше да я доведе до дълбокото благословение, което Той щеше да ѝ съобщи, както и на Своите ученици. „Иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Отца Си и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.“
Господ Исус никога преди не беше наричал учениците Си „Мои братя“. Те бяха братя по плът, тъй като всички произхождаха първоначално от Авраам.
Тази дума „братя“ се използва в Писанията, за да обозначи хора, които са от един и същ род или потекло. Много е важно да разберем това, ако искаме да знаем какво е имал предвид Господ Исус, когато е нарекъл учениците Си „Мои братя“. Вече видяхме, че във възкресението Той започва ново творение. „Семето“, от което е произлязло това ново поколение, е Самият Той във възкресен живот. Спомняте си думите Му в Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, то дава много плод.“ Като човек тук долу Господ Исус беше сам. Главно поради Своето безгрешно съвършенство. Но дори учениците Му Го разбираха погрешно. Никой от тях не можеше да влезе в Неговите страдания в Гетсиманската градина. Всъщност, в крайна сметка всички Го изоставиха и избягаха. На кръста, когато „понесе нашите грехове в собственото Си тяло“, Той е изоставен дори от Своя Бог. Думите Му: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ илюстрират колко напълно сам е бил Той. Той умира и е положен в гроб. Но Той възкръсва отново. Павел казва в 1 Коринтяни 15:23: „Христос – първият плод; после онези, които са Христови.“ Химнът на Т. Уили казва:
Ти беше сам, докато като скъпоценното зърно,
В смърт лежеше, но пак възкръсна;
И в Твоя възкръснал живот, безбройно множество са „всички едно“
С Теб, Твоя радост и гордост.
Радостта на Мария от това, че Го намери жив, не можеше да се сравни с Неговата радост. Той въвеждаше учениците Си в нова връзка. Той винаги е бил в тази връзка с Отца Си, но сега споделяше тази връзка със Своите и щеше да им даде живот, за да се наслаждават на тази нова връзка. Това е вярно за всеки вярващ днес. Когато Господ Исус каза на Никодим в Йоан 3:7: „Трябва да се родите отново“, Той всъщност казваше, че старата природа е неспособна да получи нещо от Бога. Грехът ни е съсипал и само чрез делото на Божия Дух можем да получим благословение от Бога. Така Бог започва отново с нас в новорождението. Това ни дава нова природа, която е способна да отговори на Бога. Така че четем в Йоан 1:12-13: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, на онези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от човешка воля, но от Бога.“ Тези стихове ясно показват, че причината, поради която някой от нас е повярвал в Господ Исус, е била поради Божието дело чрез Неговия Дух в новорождението.
Новото раждане ни дава нова природа, която отговаря на Бога, но чрез вяра в Сина ние получаваме вечен живот. Тези две неща са различни, но тясно свързани. Имайки тогава нова природа и нов живот, ние сме способни да влезем в новата връзка, в която Господ Исус с удоволствие ни въвежда, като познаваме Неговия Отец като наш Отец и Неговия Бог като наш Бог. Така Той нарича учениците Си „мои братя“. На тази компания Той с удоволствие разкрива Отца и прави името Си известно. Той казва в Йоан 17:6: „Аз изявих Твоето име на човеците, които Ти Ми даде от света“, и отново в стих 8: „Защото Аз им дадох думите, които Ти Ми даде; и те ги приеха.“ Накрая в края на тази глава Той казва: „И Аз им изявих Твоето име, и ще го изявя; за да бъде в тях любовта, с която Ти Ме възлюби, и Аз в тях.“ Така познанието на името на Отца е това, чрез което ние влизаме в насладата от тази любов, която винаги е съществувала вечно между Отца и Сина.
Настоящият аспект на „Моите братя“
„Защото както Този, Който освещава, така и онези, които са осветени, всички са от един; поради което Той не се срамува да ги нарича братя, казвайки: Аз ще възвестя Твоето име на братята Си, сред църквата ще Те възпявам.“ Изразът „всички от един“ отново означава, че всички те са от едно и също семе, така че Господ не се срамува от нас. По-скоро Той с удоволствие ни води в отговор на Своя Отец. Стихът всъщност е цитат от Псалм 22, където са описани силните страдания на Господ Исус поради това, че е понесъл нашия грях. В стих 21 от Псалма Той казва: „Ти ме чу от роговете на еднорозите“, или от мястото на „набиване на кол“, препратка към смъртта на кръста. Веднага Той казва: „Аз ще възвестя Твоето име на братята Си.“ След това Той заема позицията на водещ песента на хвала към Своя Отец.
Вие и аз можем да се присъединим към това, защото познаваме Неговия Отец като наш Отец. Вярвам, че това е най-голямата радост на Господ Исус – да води Своите в отзивчиво поклонение на Своя Отец. Въпросът за пеенето е много важен за вярващите. Можем да разгледаме това по три начина. Можем да пеем за Господ Исус и какво е направил за нас. След това можем да пеем на Господ Исус в хвала и благодарност за това, което е направил за нас. Но вярвам, че най-голямата привилегия е да пеем с Господ Исус. Може да забележите, че в Псалм 22 отговорът към Бога се разширява във все по-големи кръгове, докато не изпълни цялото Божие творение. Но темата на хвалата започва със Самия Господ, а след това с онези, които са най-близки и скъпи на Него, „Моите братя“. Семето на Яков, тоест евреите, също я подхващат и накрая в стих 27: „Всички краища на света ще си спомнят и ще се обърнат към Господа; и всички родове на народите ще се поклонят пред Тебе.“ Така че мисля, че можете да разберете защо това е най-голямата привилегия и благословение, на които можем да се насладим. Христос е темата и центърът на това. Това е Неговата най-голяма радост.
Бъдещият аспект на „Братя“
В Римляни 8:29 се казва: „Защото, когото предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя.“ Това ни връща във вечността към Божията цел преди основаването на този свят. Тогава „многото братя“, които щяха да повярват в Господ Исус, бяха определени за място с възлюбения Божи Син. И не само им беше дадено място, но и да бъдат съобразни с Неговия образ, тоест да бъдат направени подобни на Него със прославено тяло. Така се формира това огромно множество, съставено от всеки Божий светец от Петдесетница до грабването, които щяха да обкръжат Господ Исус, за да може Той да има мястото на превъзходство в тази славна сцена. Думата „първороден“ в писанието е термин за ранг; може да се преведе като „главен“ или „принц“.
Начинът, по който Бог осъществява това, е обяснен в стих 30: „А когото предопредели, тях и призова; а когото призова, тях и оправда; а когото оправда, тях и прослави.“ Преминали сме от това, което Бог е предначертал преди съществуването на света, до това как Той е осъществил Своята цел. Всичко в тези два стиха е това, което Бог прави. Няма нищо общо с нашата отговорност. Ако имаше, тогава щеше да има възможност за провал. Но това никога няма да се провали, защото Бог го прави. Онези, които Той е определил, Той е призовал чрез евангелието. Онези, които са повярвали чрез действието на новорождението, Той е оправдал чрез смъртта и възкресението на Своя Син. Всеки от тях в крайна сметка ще бъде прославен и направен подобен на Неговия Син на небето. В тази славна сцена Господ Исус ще бъде върховен. Думите на химна на Дж. Н. Дарби обобщават това:
Нито само ние, всички Твои възлюбени, завършени
В слава около Теб там с радост ще се срещнат,
Всички като Теб, за Твоя слава като Теб, Господи,
Върховен обект на всичко, от всички обожаван.
Тогава също ще се изпълни желанието на Господ Исус в думите Му към Неговия Отец, точно преди да отиде на кръста: „Отче, искам и тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене, където съм Аз; за да виждат Моята слава, която си Ми дал; защото Ти Ме възлюби преди основаването на света“ (Йоан 17:24).
