ЙОВ: Изпитанието и тайната на страданието
Йов е представен като примерен Божий служител, без обвинения срещу него. Сам Бог описва Своя служител като несравним в света (Йов 1:8). Неговата вярност към Бог е била възнаградена с всичко, което може да пожелае. Нито едно от тези материални благословения не е покварило този служител, който никога не ги е използвал за лична изгода. За разлика от това, мнозина са били задължени на Божия служител за добрина и облекчение в нужда (Йов 31).
Йов е бил уважаван от всички и не е имал врагове, освен един – Сатана. Ако Дяволът е използвал някакви методи, за да унищожи Йов, Йов им е устоял. Въпреки това Сатана твърди, че Йов има цена – че неговата вярност е пряко пропорционална на неговите временни благословения. По-дълбоко, Сатана е копнеел да убие Божия служител, който ежедневно е принасял жертви и е ходатайствал за децата си.
Изпитание
Като най-древната книга от Писанието, Йов е единствената книга в Библията, посветена изцяло на преживяванията на един силно изпитан човек. И с изпитанието е дошло и съблазнителното изкушение за незабавно облекчение – самоубийство. Съветът на жената на Йов да „прокълне Бога и да умре“ (Йов 2:9 KJV) изглеждал като бърз и лесен отговор на проблема му. Но тези, които обичат Бога, вместо това ще се обърнат към търпеливото издържане, дадено от Бога:
Бог е верен, Който няма да ви позволи да бъдете изкушавани повече, отколкото можете да понесете, но с изкушението ще даде и изход, за да можете да го понесете (1 Коринтяни 10:13).
И така, Йов устоя във вярата, че Бог ще го облекчи и оправдае. Не е необичайно за светец в разгара на силно страдание да желае смъртта. Има поне един пример за пророк, който се е молил за смърт – Илия (3 Царе 19:4).
Въпросът е, че тези, които са верни на Бога, няма да сложат край на живота си със собствена ръка. Така, докато Йов проклина деня на раждането си, при никакви обстоятелства той не би се отрекъл от Бога. Той устоя дори когато беше провокиран от тези, които смяташе за свои приятели. Неговите „утешители“ бяха убедени, че Йов е съгрешил, и затова бяха седнали на земята с него седем дни, търпеливо очаквайки неговата изповед на грях. Те не разбираха тайната на святото страдание, както по-късно евреите щяха да смятат Исус за прокълнат, защото Бог му позволи да бъде разпънат. Следователно, приятелите на Йов бяха изумени, когато той отвори устата си в самооправдание. Те също така откриха, че Йов се противопоставя на всичките им аргументи, че неговото положение е резултат от неговия грях. Победени в дебат, те обвиниха Йов, че използва езика на хитреца (Йов 15:5).
Забележете, че през тези ужасни дни Бог изглеждаше, че пренебрегва молитвите на Своя служител. Спомнете си, че Бог беше поддържал Йов като най-праведния човек на земята. В Езекиил 14:14 той е свързан с Ной и Даниил за праведно влияние пред Бога. Чудото е, че той беше толкова слаб защитник в собствената си кауза; беше му отказано интервю с Бога, за да може да представи своя случай с оглед на оправдаване. Йов копнееше за застъпник, който да се намеси от негово име, уверен, че ще излезе сияещ. Въпреки това, приятелите му бързо му напомниха, че дори ангелите на небето (Йов 5:1) няма да помогнат, докато в сърцето на Йов има неизповядан грях. Спорът продължи, докато Сам Бог не отговори на Своя служител от вихрушката. Йов имаше пълна вяра в Бога, Който никога не го е изоставял. Той имаше безусловна вяра, че неговият Изкупител ще го спаси в живота, смъртта или възкресението (Йов 19:25).
Търпение
Книгата е изследване на търпението: колкото и интензивно да е изпитанието, Божият служител се е държал за Бога. Яков пише:
Ето, ние считаме за блажени онези, които издържат. Чули сте за търпението на Йов и сте видели края на Господа; че Господ е ... многомилостив (Яков 5:11).
Отказът на Йов да признае провал или да прокълне Бога оправда Божието доверие в него. Защото Бог се беше обвързал безвъзвратно, когато цитира Йов като несравним в праведност. Йов не разочарова своя Създател, но му беше дадена благодат да устои пред остра, хронична атака.
Сатана беше победен от постоянството на Йов, но беше изумен от по-голямото търпение на Христос. Нямаше оплакване от Христос, нито съмнение в Божията мъдрост. Отговорите на Господа бяха кратки, докато Той се подчиняваше на изпитанията, поставени пред Него. По-великият от Йов наистина беше Този, Когото Йов търсеше. Защото като Богочовек, Исус имаше една ръка върху божествеността, а другата върху човечеството. Той беше Изкупителят, за когото Йов беше пророкувал, както беше и Господ, Който отговори от вихрушката. Йов илюстрира Писанието относно пътя за избавление, който е достъпен за тези, които са изпитани (1 Коринтяни 10:13).
Предизвикателството на Сатана към Бога доказа, че той е взел пълно предвид верността на Йов. Когато Бог го попита дали е размишлявал върху Своя служител Йов, Сатана отговори с обвинение, доказващо, че Йов вече е бил под строг сатанински контрол (Йов 1:9-11). Споменаването от Бога на верността на Йов може също да се тълкува като Неговото знание за силното раздразнение на Сатана от верността на Йов. Но защо Сатана все още не е направил опит да го унищожи, предполага, че в случаи на тежки изпитания и изкушения Сатана е под Божията дисциплина.
Разрешение
Този принцип на небесното разрешение се видя в изкушението на Христос. Въпреки че за Него беше невъзможно да съгреши, на Сатана беше дадено божествено разрешение да Го изкушава три пъти (Лука 4:1-13). Това съответства на думите на Господа към Петър, че Сатана го е желаел, за да го пресее като пшеница (Лука 22:31). На гръцки този стих предполага, че Сатана е направил официално искане за разрешение да изпита вярата на апостола. В случая с агониите на Йов, Бог беше поставил границите на изкушението и на Сатана беше забранено да отнеме живота му. Където Бог поставя тези граници, дяволът трябва да се подчини.
Живеем в паднал свят, където всички „грешки“ се приписват на Бога. Сатана копнее светците да прокълнат Бога и да умрат. Савел от Тарс биеше учениците в синагогата, за да ги накара да богохулстват. Той се надяваше, че потиснатите или ще отрекат Исус, или ще Го изповядат по-ясно и ще бъдат осъдени (Деяния 9:1-2,13-14). Забелязваме термини като „Божия огън“, който изгаря „овцете и слугите“ (Йов 1:16). Йов може би е бил изкушен да припише тази несправедливост на Бога. Въпреки това Йов не обвини Бога, а по-скоро изповяда, че „Господ даде, и Господ взе; благословено да бъде името Господне“ (Йов 1:21). Също така, той укори жена си, че му е казала да прокълне Бога в страданието си.
Утеха
Друг аспект на страданието на Йов беше, че той беше оставен да страда без утеха. Тези, които твърдяха, че го утешават, само добавяха скръб към скръбта, което го накара да извика от болка: „жалки утешители сте всички вие“ (Йов 16:2). Йов нямаше облекчение, защото нямаше нищо, което да облекчи болката му. Семейството и приятелите му избягаха от него, и дори слугите му пренебрегнаха вика му за помощ. Всички се вдигнаха да го утешават, когато изпитанието отмина, но дотогава той беше третиран като престъпник. Къде бяха всички вдовици, на които беше помогнал, и къде бяха сираците, които бяха познали неговото бащинско състрадание? Седяха ли просяците, които беше нахранил, с него в пепелта и споделяха ли скръбта му? Никой човек, обогатен от Йов, не му помогна през нощите и дните на унижение.
Опитът на Йов доказва, че един светец може да издържи най-тежкото страдание, без да се пречупи под напрежението. Можем да си спомним и за възрастния апостол Йоан, изпратен в наказателната колония на Патмос (Откровение 1:9). И така, думите на Йов са толкова актуални днес, колкото и в древни времена:
Зная, че моят Изкупител е жив, и че Той ще застане в последния ден на земята (Йов 19:25).
