Исус Христос
Човешкият Син
Човешкият Син е човек, наистина в човешки граници – чудно Дете, но все пак Дете, както е ясно наречен. Кой ще ми отрече щастието да пия от…
Исус Христос
Човешкият Син е човек, наистина в човешки граници – чудно Дете, но все пак Дете, както е ясно наречен. Кой ще ми отрече щастието да пия от…

Спасение
Интернет услугите твърдят, че могат да съберат правилните хора, за да донесат трайно щастие в живота им. Така наречените най-добри от тях…
Поглед нагоре– декември 2019 г. —Списание „Благодат и истина“
Откъси от коментари върху Йоан 1
Евангелието на Йоан е всъщност проявлението,или външното представяне, на Бога пред хората тук в лицето на Христос и идването на Светия Дух с обявяването на повторното идване на Христос. Христос дойде на света, и светът не Го позна, и Той дойде при Своите, и Своите не Го приеха. Той е дошъл от Отца в света. Следователно, ние виждаме суверенна благодат, която води всекиго да приеме Христос или изобщо да Го притежава. Те са родени от Бога, не от човешка воля.
Самото евангелие започва преди Битие: „В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог“ (Йоан 1:1 KJV) – много ясно изявление за вечността на Христос. Има съществуване на Словото; Той е Словото, Логосът, изразът на Божия ум, защото „Слово“ е и двете. Христос е изразът и Логосът също, защото Той е Бог. Когато се има предвид само изразът, това е рема, а не логос. Но 3 разглежда какво е умът като имащ мисъл, или изразява ума. Цялата Божия мъдрост е в Христос; Той е тя, и Той е изразът ѝ. Мъдростта винаги е имала човека в мислите си; „Животът беше светлината на човеците“ (ст. 4), и затова Той стана Човек.
След това присъдата на света и на Неговите собствени: „светлината свети в тъмнината“ (ст. 5). Това е невъзможно в природата, защото ако светлината там светеше в тъмнината, нямаше да има тъмнина, в която да свети. Присъдата на света е следствието, защото „тъмнината не я схвана“ (ст. 5). „Светлината свети в тъмнината“; той не казва „светеше“, сякаш това се е случило само в миналото.
След това откриваме друга истина от огромно значение: „Имаше човек, изпратен от Бога“ (ст. 6). Бог положи усилия с хората, за да ги накара да разберат или възприемат тази Светлина. Той изпрати този вестител, за да привлече вниманието на хората; „същият дойде за свидетелство, за да свидетелства за Светлината, та всички чрез Него да повярват“ (ст. 7). Всичко може да е било напразно, но все пак имаше Божието старание. „Той не беше Светлината, но беше изпратен да свидетелства за Светлината“ (ст. 8). Тук получаваме това име Светлина (все още нямаме нищо за любов), най-чистото нещо, за което имаме представа, и което разкрива всичко останало. Светлината е тази, която прави всички неща видими; но тя е и нещо, което е съвършена чистота. Това е истинската Светлина, която, идвайки в света, осветява всеки човек (ст. 9). Бог в Своите съвети трябваше да говори на хората, и Светлината идва в света. „Той беше в света, и светът чрез Него стана, и светът не Го позна“ (ст. 10). Човек нямаше сетивата да види, че личността (Христос), която го е създала, беше в света и беше негова светлина. Имаше присъда за всичко: света и неговата непрогледна тъмнина, защото „няма кой да разбира, няма кой да търси Бога“ (Рим. 3:11).
И все пак, виждаме благодатта да действа: „а на онези, които Го приеха, даде право да станат [деца] на Бога“ (Йоан 1:12). Не просто получиха светлина и благословение, но Той им даде място, „деца на Бога“, „родени не от кръв, нито от плътска воля, нито от човешка воля, но от Бога“ (ст. 13).
„И Словото стана плът и живя между нас“ (ст. 14). Това беше реално нещо, не като Бог, който посещава Авраам; но Той „живя между нас... (и ние видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца), пълен с благодат и истина... и от Неговата пълнота всички ние приехме, и благодат върху благодат“ (ст. 14, 16). Това говори за Неговия въплътен характер и нашата връзка с него. Ние видяхме Неговата слава, не на Сина като такъв, а като на Единороден с Отец. Той имаше цялото право на това превъзходство и стойност във всичко. Всичко, което беше за Отца, беше с Него. Това е Неговата лична слава, станала видима в плът. Получаваме свидетелството на Йоан Кръстител (ст. 15): „Той беше преди мен.“
Разликата между единороден (моногенес) и първороден (прототокос) е, че първото е Неговата връзка с Бога вечно, второто е Неговата връзка с други неща. Така, „Аз ще Го направя Мой първороден, по-висок от царете на земята“ (Пс. 89:27). Това не е това, което Той е по същество. Той беше Светлина – разкривателят на Отца. „Толкова време съм с вас, и още ли не си Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отца“ (Йоан 14:9).
„Светлината свети в тъмнината“ е реално, и то е чрез въплъщение. Йоан не го разглежда по исторически начин; само факта на Светлината и Живота. „Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината“, – той не казва бяха дадени, но „дойдоха чрез Исус Христос“ (1:17) – бяха в Неговата личност.
От Джон Н. Дарби, адаптирано от „Събрани писания“, том 25