Можете ли да обясните Йоан 6:53: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“? Това ли е препратка към Господната вечеря?
Съкровището говори за нещо изключително скъпоценно и ценно. Когато отваряме писанията, намираме различни съкровища, които заемат сърцето (Матей 6:21). Нека накратко споменем три от тях и след това да обсъдим по-пълно съкровищата на небето.
- Съкровищата на Египет говорят за света (Евреи 11:26).
- Съкровището в нива говори за Божиите светии (Матей 13:44).
- Съкровището в глинени съдове говори за светлината на Божията слава (2 Коринтяни 4:7).
Разбиране на Йоан 6:53
Ако прочетем контекста на този цитат (ст. 50-58), ще открием, че Господ говори седем пъти за ядене на Себе Си или на Своята плът като живия хляб, и три пъти за пиене на Своята кръв. Мисълта е да „приемеш в себе си“, да присвоиш, да го направиш свое; и това става чрез вяра. Когато приемам Господа (ям), аз Го правя Свой, Той става храна и питие за моето тяло. Тялото се укрепва – то има живот, и този живот е вечен (ст. 54).
Добре е да се отбележи, че думата „яжте“ в стихове 51 и 53 е по-добре преведена като „ще сте яли“ (превод на Дж. Н. Дарби); това е еднократно ядене завинаги, и животът е резултатът. Но след това в следващите стихове е „яжте“, постоянно и редовно присвояване.
И така, „Аз съм ял плътта“, тоест, приел съм Господ Исус като мой Спасител и съм Го приел като Господ в моето същество, за да получа живот; и сега в обичайното „ядене на Него“ аз поддържам този живот, тук в този свят: „Праведният ще живее чрез вяра“ (Галатяни 3:11). За да поддържам моя християнски живот здрав, трябва да го храня, и това става чрез „ядене на Господ Исус“, тоест четене на Неговото слово и учене от Него, медитиране върху Него и така приемане на Него в моето същество. Забележете, че това води до мисълта за възкресение (ст. 54) и бъдещия свят (ст. 58). Не е ли чудесно да знаем, че тъй като Господ Исус живее сега от дясната страна на Бога, аз имам живот; и този живот е същият живот, който Той е имал тук в този свят, който Той има сега във висините на славата, и който аз ще покажа в деня на идващата слава, когато Той ще царува като Цар на царете и Господ на господарите!
Йоан 6:53 и Господната вечеря
За сравнение, яденето на Господната вечеря по-скоро носи мисълта за спомняне на Него в Неговото отсъствие, докато Той дойде, и въвежда мисълта за публично свидетелство.
„Това е Моето тяло, дадено за вас“, въвежда събранието; това е колективен акт, докато яденето на Неговата плът е индивидуално.
