Плиткото проповядване, което не се справя с ужасния факт на човешката греховност и вина, призовавайки „всички хора навсякъде да се покаят“, води до плитки обръщания; и така днес имаме безброй многословно говорещи изповедници, които не дават никакво доказателство за възраждане. Говорейки за спасение по благодат, те не проявяват никаква благодат в живота си. Гръмко заявявайки, че са оправдани само чрез вяра, те забравят, че „вярата без дела е мъртва“ и че оправданието чрез дела пред хората не трябва да се пренебрегва, сякаш е в противоречие с оправданието чрез вяра пред Бога. Трябва да препрочетем Яков 2 и да оставим сериозното му послание да проникне дълбоко в сърцата ни, за да контролира живота ни.
„Ако бях таил беззаконие в сърцето си, Господ не би ме чул“ (Псалм 66:18).
Никой човек не може истински да повярва в Христос, ако първо не се покае. Нито пък покаянието му ще свърши, когато има спасителна вяра, но колкото повече познава Бога през годините, толкова по-дълбоко ще става това покаяние.
Един Христов служител веднъж каза:
„Покаях се, преди да знам значението на думата. Оттогава съм се покаял много повече, отколкото тогава.“
Без съмнение една голяма причина, поради която някои усърдни евангелски проповедници почти се страхуват от, и обикновено игнорират, термините „покай се“ и „покаяние“ в своето евангелизиране, е, че се страхуват да не би слушателите им да разберат погрешно тези термини и да ги сметнат за нещо заслужено от страна на грешника. Но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Няма спасителна заслуга в признаването на истинското ми състояние. Няма изцеление в признаването на естеството на моята болест. А покаянието, както видяхме, е точно това.
