ГАЛАТЯНИ: Евангелието на благодатта
ВЪПРОС: „Как може човек да бъде праведен пред Бога?“ (Йов 9:2 НКВ)
Въпросът на Йов обобщава безкрайния опит на човечеството да се оправи с Бога. Тези опити са се различавали в детайлите си, но имат общо следното: Всеки начин (освен Божия начин) е зависел от най-добрите усилия на човека. Отделни хора и народи са опитвали множество сложни начинания, за да спечелят Божието благоволение.
Божият начин, напротив, не е толкова сложен. Но е неприятен за човечеството като цяло, защото не предлага място за нито едно от тези големи усилия. Божият начин просто се основава на благодатта. Тези, които разчитат на нея, намират здрава основа. Но тези, които са обидени от Божията благодат, винаги са се опитвали да я подкопаят. Те предполагат, че благодатта не е достатъчна – че може да е приемлива първа стъпка, но ще са необходими по-нататъшни действия за духовен напредък.
Точно такава беше ситуацията, пред която бяха изправени ранните християни в региона на Галатия. Апостол Павел беше дълбоко загрижен и, по божествено вдъхновение, написа кратко писмо, което очертава важни истини за евангелието на благодатта.
Евангелието на благодатта ЗАЩИТЕНО
Павел написа девет писма до християнски събрания и всяко писмо, освен Галатяни, започва с някакво изявление на сърдечна благодарност за свидетелството или служението на вярващите за Господа. Началото на Галатяни е почти шокиращо строго: „Чудя се как толкова скоро се отвръщате от Този, Който ви призова чрез Христовата благодат“ (Галатяни 1:6). Евангелското послание, на което бяха повярвали, беше изопачавано. Добре говорещи учители с отровно послание бяха проникнали в тяхното събрание.
Затова Павел защитава божественото евангелие, което им беше проповядвал. Първо, той заявява превъзходството на това послание (Галатяни 1:8-10). То е толкова съвършено и надеждно, че никога не бива да бъде изоставяно. Ако апостол или дори ангел от небето се отклони от неговите предписания, той би бил проклет, защото всяка ревизия на Божия шедьовър със сигурност би била дяволска (2 Коринтяни 11:14).
След това Павел обяснява източника на своето послание (Галатяни 1:11-2:10). Той напомня на галатяните за своето енергично преследване на Божията Църква. След като Божията благодат го обхвана, той не се консултира с други относно християнската вяра. Вместо това той отиде в Арабия, очевидно за да прекара време сам с Бога, преди да се върне в Дамаск. Изминаха три години, преди Павел изобщо да прекара време в Йерусалим, където живееха много известни християни – и дори тогава той посети само за петнадесет дни и видя само Петър. При следващото си пътуване до Йерусалим, години по-късно, посланието на Павел остана същото, дори след дискусии с такива „стълбове“ на вярата като Яков, Петър и Йоан. Всички тези подробности се комбинират, за да докажат, че източникът на посланието не е бил интелигентността или популярността на Павел, нито мъдростта на някой друг, а божествено „откровение от Исус Христос“ (Галатяни 1:12).
Павел също така описва силата на истинското послание да преодолява погрешното учение (Галатяни 2:3-21). Павел вече беше преживял предизвикателства в Йерусалим от „лъжебратя“ (Галатяни 2:4), които бяха учили, че обрязването според Мойсеевия закон е необходимо, за да се придобие пълно положение пред Бога. Но Павел категорично заявява, че той и Тит „не се подчиниха дори за час“ на тези учители, които противоречаха на „истината на евангелието“ (Галатяни 2:5).
Дори Петър и Варнава по-късно бяха заблудени от гордост, сякаш тяхното еврейско наследство по някакъв начин ги издигаше над езическите вярващи. Но защо езичниците трябваше да бъдат по-подобни на евреите? Само вярата в Христос оправдаваше някой от тях, а не делата на Закона. Павел не желаеше да вижда Петър или галатяните да живеят така, сякаш Божията благодат имаше място за човешки предимства или действия, било то за първоначално спасение или за живота на вяра.
Евангелието на благодатта ОБЯСНЕНО
Галатяни 2:21 осигурява важен мост към следващата част от това писмо: „Аз не отхвърлям Божията благодат; защото ако праведността идва чрез Закона, тогава Христос е умрял напразно.“ Най-вероятно галатянската грешка не се е опитвала да елиминира смъртта на Христос като наше средство за спасение от наказанието за греха. Вместо това, акцентът вероятно е бил върху това как ежедневният живот на християнина може да бъде подобрен чрез спазване на Мойсеевия закон. Но това вярване е повлияло на стойността на Христовата жертва, сякаш Неговата смърт е била отхвърлена. Ако ежедневната праведност можеше да се поддържа чрез спазване на Закона, тогава смъртта на Христос е била напразно.
Това е линията на учение, която Павел използва, за да обясни евангелието на благодатта. Галатяните знаеха, че са получили Божия Дух чрез вяра. Сега мислеха ли, че ще узреят в християнството чрез своите дела? „Толкова ли сте неразумни? Като сте започнали с Духа, сега ли се усъвършенствате чрез плътта?“ (Галатяни 3:3). Християните могат да живеят за Господа само по същите принципи, по които са дошли при Него на първо място. Не е духовно интелигентно да се мисли, че спасението идва по един начин, но християнският живот се постига по друг начин.
В Галатяни 3 и 4 Павел показва, че делата на Закона са били изместени от поне четири различни съображения:
Първо, вярата вече е била установена като Божия път в живота на Авраам (Галатяни 3:6-14). Авраам повярва на Бога и това беше достатъчно. Ако Авраам се беше опитал да използва дела за своето оправдание, той щеше да бъде под проклятието на Закона, защото не го е спазвал съвършено. По-скоро Павел цитира от Авакум 2:4: „Праведният ще живее чрез вяра.“
Второ, Законът е изместен от Божието обещание (Галатяни 3:14-21). Ако един дар е просто обещан, то той не може да бъде спечелен; в противен случай обещанието всъщност не е означавало нищо. Подобно, на Авраам просто е било обещано Семето, чрез което ще дойде благословение. Законът, който дойде чрез Мойсей повече от четири века по-късно, не отмени Божието обещание към Авраам; и християните също са бенефициенти на Божието обещано спасение по благодат.
Трето, Законът е изместен от християнската позиция на синовство. Законът беше като наставник, който ни учеше като деца какво трябва и какво не трябва да правим, като същевременно разкриваше колко слаби всъщност бяхме да правим добро. „Но след като дойде вярата, ние вече не сме под наставник. Защото всички вие сте Божии синове чрез вяра в Христос Исус“ (Галатяни 3:25-26). Галатяни 4:1-7 повтаря същата мисъл: Изкупените са осиновени като синове и притежават нова, по-интимна връзка с Бога. Това не се печели чрез спазване на Закона; то идва, когато сме освободени от Закона.
Четвърто, Законът е изместен от принципа на свободата (Галатяни 4:21-31). Павел напомня на читателите си, че Авраам е имал двама сина. Исмаил е роден от слугиня, Агар. Исаак, синът на обещанието, е роден от Сара, която не е била слугиня, а свободна жена, съпругата на Авраам. Робинята изобразява робството на Закона, докато Сара илюстрира, че истинските Божии деца стоят в свобода. Следователно, всеки принцип, който връща християните към поробването на Закона, е в пряко противоречие с положението, което Бог вече е установил.
Галатяните обаче бяха започнали да се увличат по начин на живот, основан на спазване на закона. Елементи от старозаветния закон, като обрязването (Галатяни 5:3) и различни календарни събития (Галатяни 4:10), бяха представени като задължения, по които да се живее. Може би се налагаха поводи като съботи, сезонни празници и т.н., сякаш те щяха да развият по-голяма зрялост. Едно е да цениш как Бог е осигурил тези национални събития за благословение и наслада на Израел; съвсем друго е да настояваш тези разпоредби да бъдат приети от Бога днес.
Абсолютно вярно е: Бог очаква от нас да растем във вяра, служение и разбиране. Тези, които остават духовно незрели, са критикувани (Евреи 5:11-12). Но не е правилно да се казва: „Трябва да докажеш, че си добър християнин, като правиш това или онова.“ Когато се изискват определени действия, за да бъдем считани за зрели християни, можем да бъдем сигурни, че действат човешки, а не Божии идеи.
Лъжеучителите в Галатия използваха интересна стратегия, за да направят учението си привлекателно. Те изключиха повечето от вярващите, очевидно формирайки елитна група от само няколко души. В резултат на това всички искаха да влязат в тази група. „Те искат да ви изключат, за да бъдете ревностни за тях“ (Галатяни 4:17). Ако наблюдаваме формирането на малки групи от вярващи, в които се приемат само „най-добрите и най-умните“, това почти винаги е сигнал, че действа някакъв законов елемент. Тези, които могат да достигнат определен стандарт, са примамвани, докато тези, които не могат или не желаят, са презирани. Можем да се запитаме: „Опитвам ли се да достигна някакво изкуствено ниво на християнско постижение? Търся ли приемане от някои влиятелни вярващи?“ Ако е така, тогава сме в опасност да се поддадем на проблемите на галатяните.
Евангелието на благодатта ПРИЛОЖЕНО
Какво тогава представлява истинското евангелие на благодатта? Отговорът е в последните глави на посланието на Павел. Две ключови думи в глава 5 са „стойте“ и „ходете“. Павел първо насърчава галатяните да „стоят твърдо в свободата, с която Христос ни е освободил“ (Галатяни 5:1). Той осъжда тези, които насърчават обрязването и спазването на закона, с едни от най-силните думи, намерени в Новия завет. Тези учители смущаваха галатяните, които ставаха длъжници, отчуждени от Христос, отпаднали от благодатта и възпрепятствани от послушание (Галатяни 5:3-12). Но истината е освобождаваща. Християните, които ценят евангелието на благодатта, могат да стоят в тази свобода, напълно приети от Бога чрез Христос.
Свободата обаче не трябва да става възможност за задоволяване на плътта. Затова Павел след това увещава галатяните да ходят по Духа и да бъдат водени от Него (Галатяни 5:16,18,25). Спомнете си, че те бяха „започнали с Духа“ (Галатяни 3:3); сега трябваше да има непрекъснат напредък, като ходят ежедневно под Неговия контрол.
Много подробни изследвания са написани за живота, воден от Духа, и плодовете, произведени от Духа. Може би е достатъчно да се отбележи тук, че делата, на които галатяните се доверяваха, щяха да доведат само до всякакъв вид беззаконие. От друга страна, вярващите, които са упълномощени от Светия Дух, ще проявяват християнски добродетели, които могат да бъдат оценени както от Бога, така и от човека.
Това би било в силен контраст с елитарното отношение на лъжеучителите, които искаха да влияят на другите, за да се хвалят с всичките си последователи (Галатяни 6:12-13). Живеейки според евангелието на благодатта обаче, галатяните нямаше да станат самонадеяни или завистливи (Галатяни 5:26). Те щяха да се стремят да възстановяват заблудени вярващи с нежност и смирение (Галатяни 6:1-2). Те нямаше да мислят високо за себе си, а щяха да благодарят на Господа за всяка услуга, която могат да направят, търсейки одобрение от Него, а не от други (Галатяни 6:3-4). Те щяха да осъзнаят, че решенията имат последствия, и нямаше да вярват, че са над тези последствия. Те щяха да бъдат щедри и услужливи според способностите си (Галатяни 6:7-10).
Както за нас, така и за галатяните, крайната перспектива за нас самите и за другите идва от кръста на нашия Господ Исус Христос. Там виждаме, че най-добрите ни усилия са напълно осъдени и премахнати; Христос трябваше да умре, за да бъдем приети. Но Неговата смърт напълно е установила нашето приемане от Бога, така че вече не е нужно да търсим одобрението на света. Това положително влияе върху начина, по който живеем, защото това „правило“ или ръководна линия обещава мир и милост на тези, които ходят по него (Галатяни 6:16).
