Скъпи К. Дж.,
В пасажа, към който се позовавате, четем за принципите, които управляват тези, които са в Небесното царство, тоест, това е нашето морално положение като вярващи тук в този свят. Въпросът за нашите грехове не е тук; ние вече, като вярващи, сме простени и стоим пред Бога в цялата праведност на Христос. Тъй като Бог е чист, трябва да има чистота на сърцето, за да Го ценим, тоест, за да Го виждаме. Мисълта за естествено виждане не е тук, а по-скоро оценяването в душата ни на славата и моралните превъзходства и красотата на нашия благословен Господ.
Докато сме заети с личността на Господа, ние се преобразяваме от слава в слава и така сърцето ни има по-голяма оценка за Неговия чудесен характер и атрибути, и това предизвиква промяна в сърцето ни, за да ни направи по-чисти.
Сега фактът, че човек разпознава грях и провал, е най-обнадеждаващ знак за нежна съвест. Не трябва да се занимаваме с провала, но след като сме го изповядали, тогава да се занимаваме със славния Човек, който е живял тук в този свят за Божия слава и който сега ни е дал силата да живеем така, като тези, които
съблякоха тялото на плътта… погребани с Него в кръщението… възкресени с Него чрез вяра в Божието действие… (Колосяни 2:11-12).
И така, ако сте били възкресени с Христос, търсете нещата, които са горе, където Христос седи отдясно на Бога… (Колосяни 3:1).
По този начин ще имаме чисто сърце, тоест неразделено сърце. Надеждата за Неговото идване също има пречистващ ефект върху нас
както и Той е чист (1 Йоан 3:3).
С топла любов в нашия Господ Исус,
Дж. А. П.
