„Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си…“ (Лука 9:23). Господ Исус премина през страдания към слава. Това е пътят и за всеки Негов ученик. Затова Христос каза на учениците Си какво трябва да правят, ако искат да Го следват. Първото нещо, което Той споменава, е себеотрицанието.
Той Сам даде пример в живота Си какво означава да живееш живот на себеотрицание. Както е писано:
„Христос не угоди на Себе Си“ (Римляни 15:3).
Вместо да угажда на Себе Си и да настоява на правата Си, Той копнееше да угоди на Своя Отец и да покаже пламенна ревност за Неговите интереси. Той беше Господар на храма и затова обикновено не трябваше да плаща храмовия данък. Но когато онези, които събираха дидрахмите, попитаха дали ще го плати, Той пожертва правото Си, за да не им бъде препънка.
Апостол Павел живя живот на себеотрицание. Той можеше искрено да каже:
„На всички станах всичко, за да спася някои на всяка цена. И всичко правя заради благата вест, за да бъда съучастник с тях“ (1 Коринтяни 9:22-23).
На старейшините от Ефес той каза:
„Но аз не ценя живота си като скъп за мен, само да свърша попрището си“ (Деяния 20:24).
В писмата си Павел увещава вярващите да се отричат от себе си и свързва това с практически примери от нашето ежедневие. Ето три от тях:
„Но внимавайте да не би това ваше право да ядете да стане препънка за слабите“ (1 Коринтяни 8:9).
„Никой да не търси своята изгода, а тази на другия“ (1 Коринтяни 10:24).
„А ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите, а не да угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си за добро, за назидание. Защото и Христос не угоди на Себе Си…“ (Римляни 15:1-3).
Желаете ли да угодите на своя събрат по вяра и да пожертвате правата си, за да не му бъдете препънка или обида? Нашата плът мрази себеотрицанието, защото плътта винаги иска да постави себе си на трона. Но да се отречеш от себе си означава на практика да умъртвиш себе си.
Кръщението е наистина признание, че старият живот на себе си е приключил. Както се казва в Римляни 6:4:
„погребани с Него чрез кръщението в смърт.“
Следната история е хубава илюстрация на тази истина: Един човек бил кръстен и след като излязъл от водата, във водата била намерена лула. Извадили я и му казали: „Ваша ли е тази?“ „Не“, отговорил той, „тя принадлежеше на човека, когото току-що погребахте.“
Себеотрицанието е пълно предаване под властта на Христос. Азът няма повече права. На практика това означава:
„Не моята, а Твоята воля да бъде.“
Няма завист или ревност в сърце, което е празно от себе си.
В дни, когато „всички търсят своето, а не това на Исус Христос“ (Филипяни 2:21), Бог търси онези, които правят разлика. Вървите ли по течението или сте готови да се отречете от себе си? Кога за последен път практикувахте себеотрицание?
„Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, а за Него“ (2 Коринтяни 5:15).“
