„Завинаги, о, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето.“ Шест
6 е второто число, което не е просто число. Разделено, неговите множители са 2 и 3, което лесно води до мисълта за проявата на злото или за делото на врага.
6 е броят на дните от работната седмица на човека, определеното време за неговия труд, тип на този житейски труд, неговите „малко и зли“ дни – ограничени поради греха.
В пълния си смисъл, изглежда, говори за греха в пълното му развитие, ограничен и контролиран от Бога, Който по този начин прославя Себе Си в резултата от него. Божията дисциплина за Неговите собствени би попаднала под това.
В числото на звяра намираме в него три последователно по-високи степени на десетичната скала – зло в най-пълната си дейност; но неговата слабост е очевидна, а Божията ръка го контролира: то увеличава само отговорността и съда. Неговото число е „числото на името му“ – то го бележи като това, което е, и е само „числото на човека“, който напразно и нечестиво се стреми да бъде като Бог.
В десетия Псалм е описанието на този „нечестив“ (ст. 2-11). Той е, заедно с предходния, азбучен Псалм, от който на това място точно шест лакътя; великан от неговия род има шест пръста на ръцете и шест пръста на краката.
Идолопоклонническият образ на Навуходоносор е бил висок шестдесет лакътя, широк шест.
Една шеста от войската на Гог е пощадена (Езек. 39:2). Тоест, шест части са мярката на войската, от която Бог пощадява една в божествен суверенитет.
И накрая, тъмнината при този кръст започна в шестия час и завърши в деветия (3x3) –
Седем
Е символ на съвършенство – смисълът обаче понякога е зъл, макар и преобладаващо добър. В Писанието, където е разделено, е общо 4 + 3 – числа, които очевидно говорят за творението като проявяващо Твореца, което, когато бъде постигнато, е за творението неговото съвършенство, а за Бога Неговата почивка.
Често изглежда просто да показва пълен изглед или изпълнение, както притчите от Матей 13 дават пълен изглед на небесното царство: първите четири, външния световен аспект; последните три, божествения ум. Седемте обръщения към църквите по подобен начин дават пълната вдъхновена църковна история. Седемте печата напълно осигуряват книгата. В седемте чаши е „изпълнен Божият гняв“. Седемте по-зли духове, които нечистият дух свързва със себе си (Матей 12:45), са пример за лошия смисъл; както и седемте глави на звяра в Откровението.
Съвършеното божествено изпълнение можем да приемем като значение на това число в добър смисъл.
Осем
Просто показва, че е завършено, като обозначава ново начало, тъй като осмият ден е първият от нова седмица. Така говори за новото в контраст със старото и по този начин за новия завет, новото творение.
Така обрязването е трябвало да се извърши на осмия ден: „събличането на тялото на плътта“ (Кол. 2:11) и е свързано с новото творение в Христос Исус за добри дела (Еф. 2:10).
Така седем дни са заети с посвещаването на свещенството, а на осмия ден те започват своята работа.
Така преображението на осмия ден (Лука 9:28) започва, така да се каже, новата епоха с „силата и идването на нашия Господ Исус Христос“ (2 Пет. 1:16-18). А осмият Псалм възвестява Неговото царство (срв. Евр. 2:5-9).
Но това, както и други числа, може да се приложи към злото; и така имаме –
„Седемте други духа“, свързани с първия „нечист дух“, които стават осем и въвеждат „последното състояние“ на човека, в когото влизат.
Така десетте рога на четвъртия звяр на Даниил имат три изкоренени преди малкия рог, като по този начин стават осем с него; така се осъществява последното състояние на звяра, в което съдът пада върху цялото. А в Откр. 17, където от друга страна се разказват същите неща, осмата глава дава на звяра неговата богохулна форма и „отиде в погибел“.
Дванадесет
В Писанието то е поне толкова често разделено на 4 x 3, колкото 7 е на 4 + 3. Множителите са същите; но докато в единия случай те се събират, в другия се умножават. Различава се от 7 само по отношението на двете числа едно към друго: числото на света и това на божествената проява го характеризират; но те не са просто едно до друго. Това е Бог, Който се проявява в света на Своето творение, както е 7, но сега в активна енергия го завладява и преобразява. Така 12 е числото на явния суверенитет, както е бил упражняван в Израел от Господа сред тях, или както ще бъде упражняван в бъдещия свят.“
1 и 5 също са управленски числа; но 1 говори просто за върховенство – за суверенна воля и сила, докато 5 говори за Божиите управленски пътища. И двете се отнасят както за провиденциално, така и за явно управление.
В новия Йерусалим е ясно защо числото на явния суверенитет е навсякъде очевидно – дванадесет порти, дванадесет основи; дванадесет хиляди стадия е неговият обхват във всяка посока. Това е неговото блаженство, че Бог тук управлява изцяло. На земята, според обещанието на Господа, дванадесетте апостоли „ще седнат на дванадесет престола, съдейки дванадесетте племена на Израел.“ (Матей 19:28.)
И сега, поглеждайки назад към тази поредица от числа, лесно можем да проследим в нея връзка на мисълта, която я обединява и проявява също нейната пълнота като поредица. Тя ще послужи като потвърждение на значението на цялото и на всяка отделна част. Редът на мисълта й придава нова красота, а нейната пълнота става демонстрация. Ясно е, че сумата от цялата истина се съдържа в нея и че не можем да отидем отвъд нея за нищо.
В първите три числа, по този начин, имаме Бог в Неговата пълнота – Отец, Син и Свети Дух. Бог трябва, ако мислите ни са правилни, да има предимство в тях пред всичко останало, а проявата на Себе Си е това, което се осъществява и е замислено във всичко, което следва.
След това в числото 4 имаме творението; и тук проявата на Бога в него е отбелязана и подчертана в библейското разделение на 3 и 1, което вече ни е представено. Връзката на първите три числа с четвъртото е тук ясно показана.
