Бронята е всичко, което служи като защита или предпазване. Християните имат три вида броня: „оръжието на светлината“, за да ни предпазва от плътта, която похотства против Духа (Римляни 13:12-14); „оръжието на правдата“, за да ни предпазва от светските разсейвания от Бога и Неговата благодат (2 Коринтяни 6:7); и „Божието всеоръжие“, за да ни предпазва от хитростите (полуистините) на дявола, който се стреми да ни заблуди (Ефесяни 6:11). Дяволът е нашият голям противник, не защото има някаква власт над нас, а защото е неуморен в хвърлянето на огнените стрели на самоосъждането и съмнението относно Божието Слово. В тази статия ще се занимаем с цялото Божие всеоръжие, с което можем да се изправим срещу майстора на измамата и гордостта.
Нашият противник
Дяволът е остър противник. Отдавна той работи, усъвършенствайки умението си да изглежда праведен и добър, за да може да погълне онези, които попадат в неговите хитрости. Погледнете ранния му успех с Ева в Едемската градина. Една проста фраза: „Наистина ли Бог каза...?“ (Битие 3:1 KJV), доведе нашия свят до сегашната му разруха. Исус каза:
„Той беше човекоубиец отначало и не устоя в истината, защото няма истина в него. Когато говори лъжа, от своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.“ (Йоан 8:44). В изкушението на Господа той използва Писанието, но не цялото, защото пропусна контекста за причината да не прави точно това, за което изкушаваше Исус! Каква хитрост, да използва Писанието, за да учи точно обратното на неговото значение! (Матей 4:1-11). Цялото Божие всеоръжие е необходимо за този противник, а не нашата броня или сила.
Броня в контекст
Божието всеоръжие ни е предложено в края на Ефесяни. Нека първо разгледаме контекста на книгата. Ефесяни ни издига до върховете на християнската позиция. Не четем за „умрели за греха“, нито за „умрели за закона“, нито за „разпнати за света“. Но четем за „създадени в Христос Исус“, и „съживени заедно с Христос“, и „възкресени заедно, за да седим на небесни места“ (Ефесяни 2:5-10). Ние сме „пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ (Ефесяни 1:23). Ние трябва да бъдем тези, чрез които Той осъществява Своя ум и воля през цялата вечност. Ефесяни показва светилището, отворено за нас, тъй като вече сме били „благословени... с всяко духовно благословение на небесни места в Христос“ (Ефесяни 1:3). И Павел продължава да изброява тези благословения: ние сме избрани, свети, безупречни, осиновени, приети, изкупени, събрани, запечатани и наследени (Ефесяни 1:4-14). Това са Божиите цели за тялото Христово. Нашето участие в Божиите цели е да имаме вяра в Господ Исус, любов към светиите и надеждата на Неговото призвание (Ефесяни 1:15,18). Защото Той ни е съживил, нас, които бяхме мъртви в престъпления и грехове (Ефесяни 2:1). Новият живот трябва да показва благодат и вяра, защото по благодат сме спасени чрез вяра, не от нашите собствени дела или труд (Ефесяни 2:8). Нашият отговор на това спасение сега са добрите дела, които Той е поставил пред нас да извършим с вяра, надежда и любов (Ефесяни 2:10).
Божият народ заедно е известен като „Църквата“ в Новия Завет. Неговият народ е представен не само като Негово тяло, но и като сграда, построена върху основата на апостолите и пророците, като Исус Христос е главният крайъгълен камък (Ефесяни 2:20). Така Църквата е всъщност духовен дворец, защото е обиталище на Бога чрез Духа (Ефесяни 2:22), място за всички народи, както евреи, така и езичници (Ефесяни 3:6). Защото от Него цялото семейство на небето и на земята е наречено (Ефесяни 3:15) с цел началствата и властите на небесни места да могат да видят многообразната мъдрост на Бога в създаването на това Божие семейство (Ефесяни 3:10). Ние чакаме проявлението на това домакинство, когато всички достигнем до това единство на вярата и познанието на Божия Син (Ефесяни 4:13).
Дотогава трябва да ходим достойно за това призвание (Ефесяни 4:1). Дадена ни е благодат да го правим (Ефесяни 4:7), и са ни дадени евангелисти, пастори и учители за усъвършенстване на светиите, така че всички ние не само да ходим, но и да работим за назиданието на Христовото тяло (Ефесяни 4:12). За да бъдем успешни в този ход и работа, трябва да съблечем стария човек (Ефесяни 4:22) – нашите предишни асоциации с похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота – и да облечем новия човек, който е Божие творение. Някога бяхме тъмнина, но сега сме светлина в Господа; трябва да ходим като деца на светлината, правейки това, което е правилно, истинско и свято (Ефесяни 5:8).
Нашите настоящи отговорности, тогава, са изброени в Ефесяни 5:18-6:10. Не трябва да бъдем пияни, а да бъдем изпълнени с Духа, като се подчиняваме един на друг, първо у дома, после в църквата. Децата трябва да почитат бащите и майките си, а бащите не трябва да провокират децата си. Трябва да бъдем послушни слуги (служители). И накрая, трябва да бъдем силни в Господа и в силата на Неговата мощ.
С цялата тази подготовка и практика, бронята се облича (Ефесяни 6:10). Тъй като това е Божия броня, а не наша, ние не я използваме за наша слава. Тя трябва да се използва със същото познание за пълнотата, която Ефесяни представя: познанието за пълнотата на Христос и познанието за пълнотата на Христовата любов. Едното изпълва другото; Христовата любов е пълнотата на Бога (Ефесяни 3:19), а Църквата е Неговата пълнота (Ефесяни 1:22-23). Така че, когато обличаме тази броня с любов и за Негова слава, Христовата любов ни изпълва (Ефесяни 3:19), поддържа (Римляни 8:35) и подтиква (2 Коринтяни 5:14).
Най-великото нещо, което съществува, е Христовата любов. И ние показваме тази любов на света. Христовата любов е нашата мотивация да придобием това знание, че истината на Божието Слово е Божието всеоръжие. Всеоръжието и Христовата любов показват на началствата и властите две неща: Божията мъдрост (Ефесяни 3:10) и Божията истина (Ефесяни 6:11). Именно Божието всеоръжие устоява на полуистините или хитростите на дявола.
Цялостно всеоръжие срещу полуистини
Ето някои приложения на това всеоръжие в борбата срещу полуистината:
Нашите кръстове трябва да бъдат препасани с истина, защото дяволът би казал: „Ако не живееш съвършено, не си спасен“, когато в действителност ние сме приети във Възлюбения, изпълнявайки Божиите цели.
Трябва да носим нагръдника на правдата, защото дяволът би казал: „Давай и греши; ти си спасен, така че грехът ще направи Бог по-милостив“, когато в действителност ние сме създадени в Христос Исус за добри дела, което е нашето участие в Божиите цели.
Краката ни трябва да бъдат обути с готовността на благовестието, защото дяволът би казал: „Никой така или иначе не се спасява, така че не си прави труда да проповядваш благовестието“, когато в действителност Божият дом се изгражда в славен дворец за Него чрез проповядването на благовестието.
Трябва да вземем щита на вярата, защото дяволът би казал: „Трябва да се подобриш, преди Бог да те приеме, защото новият човек не е по-различен от стария“, когато в действителност старият човек, пълен с измама, трябва да бъде съблечен, а новият човек, пълен с истинска святост, трябва да бъде облечен.
Трябва да сложим шлема на спасението, защото дяволът би казал: „Прави си каквото искаш, прави каквото ти е приятно, заслужаваш нещо по-добро“, когато в действителност нашите настоящи отговорности са да изпълняваме волята на Господа.
Трябва да вземем меча на Духа, защото дяволът би казал: „Наистина ли Бог каза, че не можеш да ядеш месо, или да пиеш вино, или да имаш удоволствие със съпруга си?“, когато Христос каза: „Аз дойдох, за да имат живот и... да го имат изобилно.“ В действителност, правилното познаване и използване на Божието слово е обличане на цялото Божие всеоръжие. Това, което Бог е предназначил за наше добро, дяволът би изкривил и извратил, причинявайки осъждане или прекомерност. Бихме осъдили умереността на другите, за да издигнем себе си, или бихме забравили умереността, така че това, което Бог е предназначил за добро, да стане грях чрез прекомерност. Можем да ядем месо, но не ако това обижда брат; можем да пием вино, но не до пиянство. Можем да се наслаждаваме на съпруга си, но не на чужд. Каквото и да правим, ако го правим в Христовата любов и според Неговото Слово, ще можем да устоим на хитростите (полуистините) на дявола.
Така че Божието всеоръжие всъщност е обобщение на това, за което става дума в Ефесяни: Божиите цели и нашето участие в тези цели при изграждането на дворец за Него, събличането на стария човек и нашето продължаване в настоящите ни отговорности. Това знание от Бога е цялото Божие всеоръжие, така че нека го облечем с цялата искреност и истина.
