ВЪПРОС:
Къде са сега старозаветните герои, като Авраам, Йов, Яков, Самсон и Давид? Обещавал ли им е Бог някога небето? Ако е, как биха стигнали дотам? Къде са царете Саул и Соломон – в небето или в ада?
ОТГОВОР:
В Стария Завет Божието откровение все още не е било пълно. Небето и адът като дестинации за хората не са споменати в тези книги така, както са в Новия Завет. Благочестивите мъже многократно са се позовавали на шеол . Този термин е превеждан по различен начин като „ямата“ и „гробът“. Новозаветният еквивалент е ад , термин, който версията на крал Джеймс за съжаление понякога превежда като „ад“.
В Стария Завет Бог все още не е разкрил, че мястото, където първоначално отиват мъртвите, е разделено на две части, една за вярващи и друга за невярващи. Господ Исус ясно показа това в историята за богаташа и Лазар в Лука 16:19-31. Въпреки че това все още не е било разкрито, вярващите, живеещи в старозаветни времена, показват окуражаваща увереност в Бога. Йов знаеше, че ще види Бога след смъртта си (Йов 19:25-27). Давид знаеше, че макар да не може да върне мъртвото си бебе, той ще отиде при него, и в това Давид беше утешен (2 Царе 12:20-23). Той също така имаше пълна увереност, че един ден ще види Бога и ще бъде удовлетворен (Псалм 17:15). Авраам беше сигурен, че Богът на цялата земя ще постъпи правилно (Битие 18:25). Макар тези Божии мъже да не знаеха подробностите за бъдещето след смъртта, те имаха вяра в Бога и по този начин не чувстваха нужда да се тревожат и страхуват. Те можеха да оставят нещата в Божиите ръце!
Някой, който е от Божия народ външно но без правилна лична връзка с Него, никога няма да може да обвинява Бога за съдбата си, защото Бог адекватно се е разкрил на всички, които са били сериозни към Него. Единственият начин някой – независимо кога е живял, живее или ще живее – да стигне до небето е чрез делото, което Господ Исус е извършил на кръста на Голгота. Мнозина са очаквали това, макар и да не са знаели как ще се случи. И, както четем за Авраам, когато той повярва на Господа, Господ му го вмени за праведност (15:6). Вярата – приемането на Божието слово – е най-важен и основен принцип на Писанието, както виждаме и в Римляни 4 и Евреи 11. В крайна сметка, важното за нас не е къде са сега цар Саул и цар Соломон, а къде отиваме лично ние. Всеки от нас трябва индивидуално да приеме Господ Исус Христос като Спасител и Господ на собствения си живот.
Днешният християнин може да познава Бога като свой Отец и може да очаква място с Господа в Отчевия дом (Йоан 14:1-6) – място на много по-голяма интимност и радост, отколкото е изразено с думата „небе“. Павел е очаквал тази много по-добра част от напускането и битието „с Христос“ (Филипяни 1:23), а не умирането и отиването в небето, както мнозина биха го формулирали днес. Какво би било небето без Христос?
