Издания– Декември 2014 –Списание „Благодат и Истина“
Снимка © Алън Д. Уилсън, www.naturespicsonline.com
Светият Дух
В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА/ Първа част
Каква е истината?
Библията е Божието Слово; само тази Книга е нашият авторитет, когато става въпрос за въпроси на вярата. Вместо да се занимаваме с това, което различни хора и водачи са заявявали или практикували, ние задаваме въпроса: Какво казва Библията? Това е така, защото тази свята, уникална Книга е вдъхновена от Божия Дух. Самият Свети Дух ни е дал Божието Слово, в което истината за Него и даровете на Духа са записани за нас.
Относно Библиите искаме да дадем предупреждение: В много църкви все повече се застъпва използването на модерни библейски преводи, подобни на парафрази. Те със сигурност са по-лесни за разбиране от съвременните хора, отколкото някои от по-буквалните преводи. Но в парафразите „преводачите“ често изразяват собствените си мисли за сметка на Божията истина. Освен това, различни твърдения са смекчени, което също може да доведе до погрешни убеждения от страна на някои читатели на Библията. По този начин силата на благословението на Божието Слово е неутрализирана. Не можем да препоръчаме такива парафрази.
Кой е Светият Дух?
В Евреи 9:14 Божият Дух е наречен „вечния Дух“ (NKJV). Само Бог е вечен. Божият Дух има сила и любов (Рим. 15:13,30). Той е Личност, която мисли и съди, и ходатайства за нас (Рим. 8:26-27). Той изследва, знае, наставлява и изобличава (1 Кор. 2:10-11; Неем. 9:20; Йоан 16:8,13). Той има Своя суверенна воля (1 Кор. 12:10-11; Деян. 13:2). Той живее във вярващия индивид (1 Кор. 6:19) и в Църквата като цяло (1 Кор. 3:16; Еф. 2:22). Той може да бъде наскърбен (Еф. 4:30; Исая 63:10), обиден (Евр. 10:29), Неговата ефективност може да бъде угасена (1 Сол. 5:19) и може да се лъже на Него (Деян. 5:3).
Господ Исус говори за Него като за Личност (виж Йоан 14:16-17,26). Библията потвърждава в Деяния 5:3-4, че Светият Дух е Бог; и в различни пасажи Той е, както вече споменахме, тясно свързан с Бог Отец и Бог Син. Така че заключението е ясно: Светият Дух е Бог Светият Дух – божествена Личност, която е равна по положение на Отца и Сина. Той със сигурност не е подчинен дух или някакво неясно влияние или сила. По-скоро Той има цялата власт, защото е Бог!
Божието Слово ясно заявява, че има само един Бог (1 Тим. 2:5). Въпреки че терминът „Троица“ не се среща в Библията, ние намираме истината, че Бог е триедин. Има само един Бог, но Той е разкрит в три Личности: Отец, Син и Свети Дух (Мат. 28:19; 2 Кор. 13:14; 1 Кор. 12:4-6; Еф. 4:4-6; Бит. 1:26; Пр. 30:4; Исая 9:6; Мих. 5:2 и други пасажи). Това не е истина, която можем да разберем с нашия интелект, а такава, която приемаме с вяра. Всеки, който не приема това, отрича основата на християнската вяра и, според Библията, се придържа към фалшива доктрина (2 Йоан 8-11).
Какво прави Той? Каква е Неговата работа?
Неговото идване на земята в Деяния 2 имаше много специална, ясно дефинирана цел. Всъщност Той работи за постигане на две неща: поклонението на Отца (Йоан 4:23-24) и прославянето на Сина (Йоан 16:14). Той прави това, като води невярващите към Христос (виж също Йоан 16:8-11) и впоследствие дава възможност на отделния вярващ и на Църквата като цяло да растат. Как Той постига този растеж? Като ни представя Божието Слово чрез даровете, които Той е дал на Църквата за тази цел.
Основен момент е, че Светият Дух не е дошъл на земята, за да прослави Себе Си или Своите дарове, нито да (или да накара хората да) почитат отделни личности или църкви, които твърдят, че имат определен дар или които се гордеят с многобройните си дарове. Повече за целта на обитаването на Духа във вярващия и Църквата ще прочетем по-късно.
Какво е доказателството, че някой е приел Божия Дух?
Библията заявява и потвърждава, че всеки, който е чул и повярвал на цялото послание на евангелието на спасението и по този начин е спасен (Деян. 16:31) чрез вяра в Господ Исус, също е станал Божие дете (Йоан 1:12). Тъй като такъв човек е роден отново чрез действието на Божия Дух (Йоан 3:5-7), Светият Дух живее в него или нея.
Той е божествена, свята Личност, която по Божия благодат обитава истинските вярващи в диспенсацията [период от време, определен от характеристиките на Божието отношение към човека] на благодатта, в която живеем (разгледайте Йоан 14:16-17; 1 Коринтяни 6:19). Това се различава от това, което виждаме във всяка друга диспенсация – и трябва да сме благодарни за това. Той трябва да има пълна свобода да ни управлява, води и насърчава в нашия духовен път, но Той никога не налага Своята воля. Ако упорстваме в действия против Неговото ръководство и воля, Той ще бъде наскърбен и в крайна сметка ще замълчи (Еф. 4:30; 1 Сол. 5:19).
В Галатяни четем, че Бог дава Своя Дух и действа сред нас въз основа на проповядването на вярата, а не въз основа на дела (Гал. 3:5). Запечатването със Светия Дух е следствие от нашата вяра в евангелието (Еф. 1:13). Духът води невярващите към духовен живот и идва да обитава във вярващите. Това означава, че Бог не ни дава Светия Дух, защото сме особено верни или защото сме необичайно духовни християни. Не, само въз основа на вяра – същата вяра, чрез която всички сме спасени и ставаме Божии деца, това е същата вяра, която Самият Божи Дух предизвиква, когато сме родени отново от вода и Дух (Йоан 3:5).
Естествено, Самият Бог не се нуждае от никакво доказателство за това. Той знае точно какво е вътрешното състояние на всеки. Но доказателството за всички тези неща пред нашите очи като хора (които, в крайна сметка, не познават сърцето) е, че такъв човек изповядва с устата си, че Исус Христос е Господ (1 Йоан 1:6-10; Рим. 10:9). Това обаче не е достатъчно, защото знаем, че е лесно да се говори; и много религиозни хора твърдят, че Исус е техен Господ. Често те са научили това на катехизис или неделно училище. Но мнозина никога не са направили нищо по въпроса.
Божието Слово ни дава втори критерий: плодът на Духа трябва да бъде видим в нашия живот (Гал. 5:22; Мат. 12:33). В крайна сметка, можете да разпознаете едно дърво по плодовете му. Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Рим. 8:16), и това трябва да е очевидно от начина, по който живеем.
Докато живеем на земята, ние оставаме слаби, непълноценни и често не обръщаме достатъчно внимание на Словото на нашия небесен Отец. Но все пак – ако животът ни след нашето обръщане всъщност не се е променил, ако действаме като хора от този свят, нещо е принципно погрешно. Разгледайте фактите как вярващите в Солун радикално се промениха; те „се обърнаха към Бога от идоли, за да служат на живия и истински Бог и да чакат Неговия Син от небето“ (1 Сол. 1:8-10).
Моля обърнете внимание: не фактът, че имам дар (или твърдя, че имам такъв), ще убеди хората около мен, че съм роден отново. Нито един „дар“ не доказва, че имам Божия Дух. Не предполагайте, че дяволът не е в състояние да имитира даровете на пастир, учител или евангелист, или на говорене на езици, пророчество или подобни. От деня на Падението, в крайна сметка, той се преструва на ангел на светлината (2 Кор. 11:14). Той имитира Божието дело, както можем да видим в Деяния (виж 8:9, 19:13).
Но дори и сега има богохулници, които излагат прекрасни пасажи от Евангелията от амвона. Велики мислители са се промъкнали в християнството [всички, които твърдят, че са християни] и са повлекли мнозина със себе си. След време тези мислители са се разкрили като фалшиви учители. В Посланието на Юда те са наречени „скитащи звезди“ (ст.13): Те сами се заблуждават и поставят други на грешен път. Съществуват фалшиви пророци и много искрени вярващи не могат да ги различат от истинските Божии служители. Тези „пророци“ цитират от Библията, призовават Бога или Светия Дух и твърдят, че работят със сила отгоре. В Африка магьосници говорят на всякакви езици, когато изпадат в екстаз с техните заклинания. Смеем ли да мислим, че дяволът може да прави това само в Африка?
Когато някой се обърне, чрез благодат той получава прошка на греховете си. Бог предлага прошка в и чрез Своя Син. Такъв човек е роден отново, не чрез човешка воля, а чрез Божия Дух (Йоан 3:5), и сега може свободно да се обърне към Бога като свой Отец (Рим. 8:15). Светият Дух идва да живее в неговото тяло – тялото му става храм на Светия Дух – и Господ Исус казва, че Светият Дух остава в такъв човек вечно (Йоан 14:16; 1 Йоан 2:27). Бог не дава Духа или не разкрива Своята сила чрез хора, които просто вършат много добри дела освен чрез вяра в Господа. Но Той дава Светия Дух и се разкрива въз основа на спасителна вяра в Господ Исус. Библията, в Галатяни 3:5, потвърждава това съвсем ясно.
От Ервин Х. В. Луимес (Адаптирано от „Огън от небето.“)
Търсете втора част на тази статия в изданието от следващия месец!
Християнинът трябва да бъде молитвен в Светия Дух. Той трябва да отдели време да говори с Този, Който му говори в писаното Слово. В това неспасeните хора не могат да имат никаква част, защото никой не може да се моли в Духа, който не е обитаван от Духа. В старозаветни времена хората се молеха според Духа, докато бяха контролирани от Него, въпреки че Той тогава не обитаваше вярващите, както сега. „Той пребъдва с вас и ще бъде във вас“ (Йоан 14:17). Но въпреки че Светият Дух обитава във всички вярващи сега, не всички разпознават този чудесен факт. За мнозина това е само теория, просто доктринално твърдение. „Вярвайте в Светия Дух“, казват много истински християни без най-малко разбиране за чудесното значение на тези думи: „Като повярвахте, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието“ (Еф. 1:13). Тази божествена личност обитава във вас, ако сте вярващ. Вашето тяло е Негов храм. Той е дошъл да направи Своето постоянно жилище във вас. Разпознали ли сте Го и приветствали ли сте Го у дома там? Забележете това: Той е Светият Дух.—Х. А. Айрънсайд