При разглеждането на Божия дом е полезно да разграничим различните аспекти, в които Божията Църква, Събранието, тези, които са призовани, се виждат в Писанието. Обичайният термин събрание или църква е наистина всеобхватен израз, ако можем така да се изразим. Лицата, които са Господни, изкупени с Неговата скъпоценна кръв, се виждат колективно в поне четири типа:
- Тялото Христово,
- Жената Христова,
- Невестата Христова, и
- Домът Божий
Тялото Христово представлява вярващите като тези, които имат небесен характер. Тялото е формирано в Деяния 2, вследствие на възнесението и прославянето на нашия Господ Исус Христос, когато присъствието на Светия Дух на земята е обитавало в събраните ученици. Така Тялото, съставено от всеки вярващ и жизнено свързано с Главата си на небето, се поддържа, ръководи и контролира. То обикновено се свързва с мястото на привилегия, в което сме въведени чрез Божието дело чрез новорождението и изкуплението, което е в Христос Исус, нашия Господ.
Аспектът на Жената Христова ни вижда като Негова помощница, формирана от Мъжа, кост от неговата кост; тя има своето място с нашия Господ, с оглед на идния свят и мястото на управление, в което Неговото дело я е довело. След като ѝ е дадена нова природа (при новорождението) и ново тяло (при Грабването), жената е представена в Откровение 19 като приготвила себе си:
„да ви представя като чиста девица на Христос“ (2 Коринтяни 11). Невестата Христова е свързана с привързаностите и публичното изявяване. Тя не е спомената пряко до Откровение 21; нейното място е с Христос вечно през Божия ден на почивка. Тя е видяна да слиза от Бога, украсена за своя съпруг. Цялата работа по украсяването е от Божието осигуряване, делото на Неговата суверенна благодат в осигуряването на невеста за Неговия благословен Син, за разлика от Жената, която се приготвя за Хилядолетието.
Домът Божий е обиталището на Бога на земята днес чрез присъствието на Духа във вярващите. Той главно говори за нашата отговорност като живеещи тук в този свят да представляваме Бога и да бъдем мястото, от което Неговата благодат и благословение излизат към човека, като резултатът е хвала на Бога за цялата Му добрина.
В СТАРИЯ ЗАВЕТ
Прочетете Битие 28:10–22, 31:13 и 35:1–7
Първото споменаване на Божия дом в писанията е във връзка с Яков и Ветил (Ветил означава Божи дом). Като млад човек бях научен, че често е полезно да се изучава първото споменаване на дадена тема, за да се разберат ключовите принципи, свързани с нея. Това е съвет, който се е доказал като верен. В Битие 28 намираме Яков, изправен лице в лице с Бога, и има пет основни принципа, които трябва да отбележим:
- Господното присъствие е видяно и разпознато (28:16)
- „Колко страшно [внушително] е това място“ – святост и благоговение в отговор (28:17)
- Пряка връзка с небето – стълба на земята с върха си в небето (28:12)
- Божията благодат и вярност са очевидни (28:14–15)
- Божието свидетелство е показано (28:18)
Първо, в Божия дом има осъзнаване, че „Господ е на това място“. Неговото присъствие и дейност са безпогрешни. На този етап от живота си Яков не познаваше Бога (Битие 27:20; Битие 28:21), и въпреки че Яков бягаше от брат си, беше действал фалшиво и лъгал, все пак, когато е доведен в Божия дом, той осъзнава Божието присъствие.
Второ, когато е доведен пред Бога, веднага се усеща Неговата святост и страхопочитанието, което Неговото присъствие носи.
Трето, Божият дом има пряка връзка с небето с достъп до него. Стълбата беше средството, чрез което ангелите се изкачваха и слизаха от земята на небето, и Господ стоеше над нея.
Четвърто, Божията благодат – „земята… на тебе ще я дам и на твоето потомство. И твоето потомство ще бъде като земния прах“ (Битие 28:13–14) – се вижда в цялата си пълнота и необятност – благословението на всички земни семейства. Божията вярност също е очевидна: „Аз съм с тебе и ще те пазя и… няма да те оставя!“ Каква вярност към един беглец, който нямаше нищо и не заслужаваше нищо, освен наказание.
Накрая, Божието свидетелство излиза наяве: Яков издига стълб, винаги вид публично свидетелство, и излива масло върху него (картина на Светия Дух) и нарича мястото Ветил, Божия дом.
В отговор на Божието обещание, Яков се оказва, че прави обет, вместо просто да приеме Бога на Неговата дума:
„АКО Бог бъде с мене… пази ме… даде ми хляб… дрехи да облека и се върна пак в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог и… непременно ще Ти дам десятък.“ През следващите двадесет години виждаме Яков да се бори ден и нощ, без изобщо да гледа към Бога; тогава Бог му проговори, казвайки му да се върне в земята на баща си и напомняйки му, че Той е Богът на Ветил, „където помаза стълба, където даде обет“. Откриваме, че Божието дело в поучаването на Яков започва да дава резултати: той веднага тръгна, с всичко, което беше придобил. Все пак, той имаше изпитания, преди да стигне до Ветил – първо с Лаван, а след това с Исав. Въпреки че Божиите ангели го срещнаха и той разпозна Божия лагер, той се опита да се сближи с брат си, за да избегне срещата с него. Резултатът: Яков си построява къща и засяда в Сукот с всички съпътстващи проблеми, въпреки че построява олтар на Бога на Израел. Но тогава Бог отново говори на Яков: „Иди във Ветил и построй олтар на Бога, Който ти се яви там.“ След като преживява Божията дисциплина, той действа и, разпознавайки Божията святост, той привежда семейството си в ред и изисква странните богове да бъдат премахнати и те да се очистят. Това се случва в Сихем, мястото на решението, където Исус Навин по-късно ще каже: „Изберете днес кого ще служите.“ Това е мястото на разделението – още една характеристика на Божия дом – и сега Яков ще признае Бога на Божия дом: той построява олтар, мястото на поклонение и хвала на Бога. И на мястото, където той притежава Бога, Господ потвърждава обещанието си да благослови. Яков издига още един стълб и излива масло и възлияние върху него: – хвала на Бога, а във възлиянието, радост в Бога – това, което радва сърцето на Бога и човека – така завършвайки характеристиките на Божия дом.
Прочетете Изход 15:2,13; 25:1–10; 29:43–46; 40:34–35; Числа 5:1–3
Сега преминаваме от очертанието и сянката към скинията в пустинята, Божието обиталище: проектирано от Бога и построено от човека. Израилтяните бяха в робство, след като се появи фараон, който не познаваше Йосиф. Моисей беше издигнат от Бога, за да избави Своя народ от игото на фараона. След като фараонът отказа да пусне народа, Бог демонстрира Своята сила чрез десетте язви, които сполетяха Египет. Пасхата беше инструментът, използван от Бога, за да извърши Своето могъщо дело на изкупление. Пасхата се състоеше от три основни характеристики:
- Защита – кръв, нанесена върху къщите с исоп,
- Храна – Агне, изпечено на огън, и безквасен хляб, и
- Изход от Египет – избавление чрез сила при Червено море и унищожение на врага
В Пасхата Бог, чрез Своята благодат, осигури народ за Себе Си на базата на изкуплението. Агнето беше заклано, а кръвта нанесена върху къщите за подслон; Агнето, изпечено на огън, беше храна за народа и, заедно с безквасния хляб, осигуряваше прехрана за тяхното пътуване. При Червено море народът застана неподвижен, за да види могъщата победа, която Бог извърши, а фараонът и неговата войска загинаха във водата. Народът беше освободен от игото на потисника и тогава, за първи път, намираме пеене. Те пеят,
„Господ е… моето спасение… и Аз ще Му приготвя обиталище“ (Изход 15:2).
На езика на Новия Завет:
„Радваме се в Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 5:11).
„Ти с милостта Си поведе народа, който си изкупил, Ти ги води със силата Си до святото Си обиталище“ (Изход 15:13).
Подробностите за изграждането на скинията и придружаващите я мебели, съдове и свещенство бяха съобщени от Бога на Моисей на планината (Изход 25 и следващите). Основата, върху която Бог се настани сред народа, е изяснена в Изход 29. Дадени са указания първо относно изграждането на свещените съдове и мебелите, които показват Божието присъствие; второ, за посвещаването на свещениците; трето, подробностите за постоянното всеизгаряне; и накрая, за съдовете, необходими за приближаване към Бога. Съществената характеристика за човешкия подход към Бога трябва да бъде на базата на постоянното присъствие на съвършенствата на личността и делото на нашия Господ Исус Христос пред очите и сърцето.
Неизбежно след това е отделянето на скинията и свещениците за Бога – нашето освещение. Сега всичко е подготвено Бог да обитава сред Своя народ:
„Тогава облак покри шатъра за срещане, и славата Господна изпълни скинията. И Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше върху него, и славата Господна изпълни скинията“ (Изход 40:34–35).
В обобщение, Божието обиталище сред Неговия народ се основава на:
- Аромата на Христос като всеизгаряне,
- Този, Който обитава сред Своя народ, е Богът на изкуплението, и
- Отделянето на цялата система за Бога на базата на това, че Неговите изисквания са изпълнени.
Добре е да си припомним, че послушанието към Бога е основно изискване при изграждането на Божия дом – отбележете поне 14 пъти в глави 39 и 40 изявлението: „както Йехова беше заповядал на Моисей.“ Освен това, святостта и отделянето от злото са от съществено значение (прочетете Числа 5:1–3).
Бог беше сред Своя народ на земята и всички можеха да се приближат по определения начин и със своите жертви. Единственият народ на земята, където Бог обитаваше – наистина голяма привилегия, но със съпътстваща отговорност.
Прочетете 2 Летописи 3:1–4; 6:1–11; 7:1–2; Второзаконие 16:11
Следващият аспект на Божия дом се вижда в храма, построен от Соломон.
Израилтяните бяха преминали през пустинята и бяха влезли в земята, осигурена от Бога. Скинията беше поставена в Сило и беше известна като Скинията на събранието (1 Царе 2:22), но също и като „Господния храм“ (1 Царе 3:3) – картина на дома, който по-късно щеше да бъде построен в Йерусалим и щеше да бъде
„изключително великолепен“ (1 Летописи 22:5).
Може би най-важната мисъл във връзка с Храма е показването на славата на Този, чийто храм е той. Изграждането и детайлите на сградата, както и в случая със скинията, са проектирани от Бога, но тук са съобщени на Давид, който дава пълните инструкции на Соломон. Соломон построява храма, а детайлите ни предоставят красиви типове: камъните, подготвени преди да бъдат вградени в структурата; изобилието от злато, сребро и скъпоценни камъни; и разнообразието от дървен материал. Цялата работа е завършена, Ковчегът на Господа е на мястото си и, след като Соломон е посветил и се е помолил, огън слиза от небето и поглъща приношенията, а славата на Господа изпълва храма.
Отново, както направи в пустинята, Господ се настани в Своя храм сред Своя народ, който Той беше избрал. Това беше единственото място на земята, към което истинският израилтянин се обръщаше с мисли за поклонение и хвала (Второзаконие 16:11).
Често е отбелязвано, че в храма са използвани седем вида злато, за да илюстрират отличителните божествени слави, които сега се виждат в Божиите светии от ангелите (цялата многообразна Божия мъдрост, Ефесяни 3:10) и ще бъдат видени в царството. Има също така четири разновидности дърво, използвани в строителството, които по тип могат да отразяват нашите възкресенски тела, както се виждат в Светия град, който в хилядолетното царуване ще бъде обиталището на Бога.
Прочетете Ездра 1:1–2; 3:8; 6:14–22
След това разглеждаме Божия дом след завръщането от Вавилонския плен. След като Израел не успя да устои на Бога, след като беше въведен в идолопоклонство и фалшиви религиозни практики, ръката на Господа най-накрая дойде в съд над народа. Навуходоносор беше инструментът, използван за дисциплиниране на израилтяните. Йерусалим беше разграбен, храмът разрушен, а народът отведен в плен. Но Бог (Който е богат на милост) вече беше обещал чрез пророците, че народът ще бъде върнат в земята, за да може отново да има храм за Господа. Тази сграда беше поверена на хора и въпреки че бяха очевидни забавяне и слабост, Господ, чрез Своите слуги Агей и Захария, насърчи народа да възстанови. Когато беше завършен, израилтяните принесоха жертви и приноси за грях и спазиха Пасхата с празника на безквасните хлябове, защото се бяха очистили и отделили и
„пазиха посвещението на този Божи дом с радост“ (Ездра 6:16).
Тук няма външни знаци за Божието присъствие. Това е в контраст както с откриването на скинията, така и с храма на Соломон, когато огън слезе от небето, за да погълне жертвите, и се появи облакът на славата. Точно както остатъкът в онзи ден прие, че Бог обитава в Своя свят храм и че Той е приел техните жертви, така и ние приемаме с вяра, че Бог е приел делото на нашия Господ Исус, за да ни направи Свой народ и че Той обитава сред Своя народ (Матей 18:20). Че това беше Божият дом, беше потвърдено от Господа чрез пророк Агей:
„Последната слава на този дом ще бъде по-голяма от предишната“ (Агей 2:9)
и от Господа, говорейки, когато беше тук в този свят за
„дома на Отца Ми“ (Йоан 2:16),
и Неговото окончателно отхвърляне като Божи дом:
„Ето, домът ви се оставя пуст“ (Матей 28:38).
В НОВИЯ ЗАВЕТ
Докато следваме Божия дом, откриваме, че Господ Исус е споменал ново обиталище за Бога, докато е бил тук в този свят:
„Разрушете този храм и за три дни ще го възстановя… но Той говореше за храма на Своето тяло“ (Йоан 2:19–21).
Отново, говорейки на Петър, Господ каза:
„Аз ще съградя Моята църква“ (Матей 16:18).
Прочетете Деяния 2:1–4,11,37–47; 1 Коринтяни 6:19; Ефесяни 2:22; 1 Петър 2:5
Сега, в деня на благодатта, Бог започна да обитава на земята по изцяло нов начин, както е изложено в Деяния 2. Бог, в лицето на Светия Дух, слезе
„като силен устремен вятър и изпълни къщата, където седяха, и… раздвоени езици като огнени, и седнаха на всеки от тях. И всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деяния 2:2–4).
Вярващите се разглеждат колективно като
„сграда, сглобена добре, която расте в свят храм в Господа: в Когото и вие се съграждате заедно за обиталище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:21,22)
и, в същото време, на всеки вярващ индивидуално е казано:
„тялото ви е храм на Светия Дух, Който е във вас“ (1 Коринтяни 6:19).
Този Божи дом, който започва в Деяния 2, продължава и днес и ще кулминира при грабването, когато цялото изкупено множество ще бъде грабнато, за да бъде завинаги с Господа.
Можем да наблюдаваме в Деяния 2 същите принципи, които характеризираха Божия дом в първото му споменаване в Битие, сега се виждат и с Божия дом в християнството.
- Присъствието на Господа е видяно и разпознато (Деяния 2:11)
- Пряка връзка с небето (Деяния 2:2,33–36)
- Святост и благоговение в отговор (Деяния 2:37,38)
- Божията благодат и вярност са очевидни (Деяния 2:39)
- Божието свидетелство е показано (Деяния 2:46–47)
На първо място, присъствието на Светия Дух е лесно разпознато от тълпата:
„чудните Божии дела.“
Второ, Светият Дух е на земята, а Господ Исус Христос седи отдясно на Бога. След това те бяха прободени в сърцето, покаяха се и бяха кръстени, отделяйки се от света, който беше разпънал Исус от Назарет, Който е възкресен и възвишен от Бога и направен Господ и Христос. Божията благодат се вижда:
„Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете, и ще приемете дара на Светия Дух. Защото обещанието е за вас, и за вашите деца, и за всички, които са далеч.“
Неговата вярност е очевидна, тъй като вярващите
„постоянстваха в учението на апостолите и в общението, в преломяването на хляба и в молитвите, и Господ прибавяше всеки ден към църквата онези, които щяха да се спасят.“
Накрая, има публично свидетелство за Бога, тъй като те продължаваха
„всеки ден единодушно… преломявайки хляб от къща на къща… хвалейки Бога.“
С напредването на проповядването на евангелието и разпространението на истината, Господ издигна онези, които да проповядват и учат, и в Деяния виждаме евангелието да се разпространява от Йерусалим до Самария и след това до езическите народи. Докато тази работа продължава, откриваме, че отговорността за поддържането на истината в ръцете на хората се характеризира с провал. Посланията на Павел, по-специално, показват как този провал е очевиден. Пишейки до коринтяните, апостолът трябва да ги порицае за това, че са плътски, образуват разделения и допускат безредие сред светиите. Той използва този случай, за да ни представи истината за църквата като свидетелство тук в този свят.
Прочетете 1 Коринтяни 3:3–18
В този раздел светиите са представени като строители и насърчени от апостола да бъдат мъдри строители. Той описва строителите като съработници и Божии работници; светиите са резултат от Божието земеделие, те са Божия сграда в резултат на мъдрата работа на Павел, който положи основата на сградата в Коринт. Но Павел ги предупреждава:
„нека всеки внимава как строи.“
Това наставление дава двете страни на строителството: Господ Исус каза на Петър:
„На тази Канара [Себе Си] Аз ще съградя Моята църква,“
докато Павел може да каже:
„Аз положих основата“
и
„нека всеки внимава как строи.“
От една страна, всичко, което Господ Исус строи, е абсолютно съвършено, не може да бъде другояче; обаче, това, което човек строи, може да бъде дефектно.
„Ако някой гради върху тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама; делото на всеки ще стане явно: защото денят ще го покаже, понеже ще се открие с огън; и огънят ще изпита делото на всеки, какво е. Ако делото на някого, което е построил върху нея, остане, той ще получи награда. Ако делото на някого изгори, той ще претърпи загуба: но сам той ще се спаси; но така, като през огън. Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой разруши Божия храм, него Бог ще разруши; защото Божият храм е свят, който храм сте вие“ (1 Коринтяни 3:12–17).
Апостолът ни представя три класа строители:
- Добър строител, чиято работа е добра и който получава награда.
- Добър работник, който е спасен, но работата му е лоша и е изгорена, и той понася загуба.
- Лош работник, който строи с лош материал, и работата, и работникът са унищожени.
Стиховете ясно показват различните видове работа: от една страна, злато, сребро и скъпоценни камъни, а от друга – дърво, сено и слама. Има такива, доведени в събранието, които са наистина спасени, но други не са новородени, които са без божествен живот. Такива мъртви хора могат да бъдат въведени неволно, като въвеждащият е измамен. Те могат да бъдат въведени поради погрешно учение и човекът има само привидност на живот. В разрухата и разпадането на християнството в наши дни има такива, които твърдят, че проповядват евангелието, но уви, това е фалшиво евангелие. Те може да имат много последователи и външно успешна сграда, но за съжаление денят ще разкрие истината. Точно както с плевелите и пшеницата в Матей 13, Господ позволява нещата да продължат до края, всеки изповядващ Господ Исус е приет според изповедта си.
(„Господ познава Своите“).
Ето защо има много „ако“ в писанията на апостола –
„ако пребъдвате“ – не че пребъдването ще доведе до благословение, а по-скоро, че то ще покаже истината на реалността, било то във времето или пред Съдийския престол.
В 1 Тимотей имаме изложение на реда в Божия дом и нашето поведение в дома.
Две последни бележки, преди да преминем към следващата ни тема: Първо, дума на предупреждение да изследваме внимателно Писанието, за да бъдем ясни относно Божия дом и в кой аспект се разглежда. Дали е Божият дом в цялото си съвършенство като този, който се строи от самия Господ, или е човешка постройка? Второ, дума на напътствие: Внимателно отбележете 2 Тимотей 2 и спазвайте наставлението, дадено от Апостола на неговото възлюбено дете във вярата, и по-широко на нас днес, че в голяма къща има много съдове – и как трябва да ходим, предвид многото общности от изповядващи християни и масата от грешки в тази изповед. Трябва да се очистим, отделяйки се от това, което е безчестно и от нашия Учител.
В Него е определено да се издигне
Храм за хвала на Отца,
Съставен от всички светии, които признават
Никой Спасител освен „Живия камък“
Прочетете Откровение 21:9–10,22–33
Божият дом продължава да расте до грабването на светиите и се вижда в този свят като светия град Йерусалим, през идния свят като всеславен.
„Господ Бог Всемогъщи е неговият храм, и Агнето.“
Тук мисълта за града и храма са се слели и, както в Стария Завет Бог е обитавал земята в Своя народ, така и Божиите светии са съдът, използван от Бога като град и храм. Всички характеристики на Божия дом се виждат отново в този град/храм: присъствието на Господа (Откровение 21:23), святост (Откровение 21:27), връзка с небето (Откровение 21:10), Божията благодат и вярност (Откровение 22:2) и Божието свидетелство (Откровение 22:4–5).
В мисълта за града имаме Божието управление във връзка с идния свят, докато в дома е Божието обиталище, а във връзка със земята или нацията – Божието благословение. В идния свят всички тези характеристики се събират и вселената е сцена на съвършено блаженство.
Бог и Агнето там ще бъдат
Светлина и храм,
И сияйни множества завинаги ще споделят
Разкритата тайна.
Прочетете Откровение 21:1–9
В окончателното си състояние скинията на Бога се вижда във връзка с новата земя и обитаването сред хората.
„Светият град, новият Йерусалим, слизащ от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за своя мъж“ (Откровение 21:2).
В това красиво описание имаме изкупения Божи народ, не сега като съпруга, помощник на мъжа да управлява с Него хилядолетното царство, а като невеста, украсена с всички Божии слави, плод на суверенното Божие дело, за привързаността на своя съпруг. Това е характерът, който тя ще има вечно, и е съдът, чрез който Бог ще обитава сред хората през Своя ден на почивка. Бог е желал да обитава сред хората от самото начало, в Битие идвайки при човека в хладината на деня; Той сега е изпълнил Своето желание и Неговото дело е завършено по отношение на хората, Неговата цел да има невеста за Своя Син е осъществена, и хората са доведени чрез Неговата суверенна любов и благодат на място на благословение.
Там Твоята любов ще намери съвършен покой,
Където всичко наоколо е блаженство.
Където всички в Теб са върховно благословени,
Твоята хвала е тяхната служба.
Вечна любов е техният дял,
Където любовта е намерила своя покой,
И изпълнен с Теб, постоянният ум
Вечно е благословен.” }
