Божието царство през вековете
Какво ви идва наум когато чуете думи като „цар“, „султан“, „император“ или „суверен“? Тези думи са общи по значението си за владетел или някой, който има власт над определена страна или народ.
В Библията изразът „Божие царство“ е свързан с власт и управление. Там виждаме Бог да управлява по два начина. Първият показва върховната власт на Бог над всичко. Като Създател Той контролира всички събития през историята и в крайна сметка всички неща работят заедно, за да изпълнят Неговата воля или съвет. Той дава възможност на Своите създания да упражняват волята си в определени граници, но Той има върховния контрол. Вторият показва прякото управление на Бог над Неговите поданици. Това се нарича „теокрация“, „тео“ означава Бог, а „крация“ означава „управление“. За разлика от това, „демокрация“ означава „управление на народа“. Можем да проследим седем фази на Божието теократично управление в Библията. Нека ги разгледаме заедно.
Фаза 1: Адам в градината
В първите глави на Библията четем за това как Бог създава човечеството и ги благославя, казвайки: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, и владейте над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (Битие 1:28 ESV). Първата фаза на Божието теократично управление се появява в Едемската градина, където Бог поставя Адам като Свой представител да управлява цялото творение. За съжаление, този първи владетел, Адам, се проваля, когато не се подчинява на Бога и губи властта си над творението (Битие 3). Тогава Бог дава обещание за друг Владетел, който ще дойде и ще възстанови това, което Адам е загубил (ст.15).
Фаза 2: Ной след потопа
В историята за Ной виждаме ново начало, след като потопът в неговите дни е унищожил цялото човечество, освен него и семейството му. Бог прави Ной владетел над другите създания (9:2-4) и му дава власт да наказва убийците (ст.5-6). Въпреки това, Ной се проваля в управлението на себе си и той „се напи и лежеше разголен в шатрата си“ (ст.21). Много владетели идват след него и техните царства са белязани от несправедливост и насилие. Човечеството продължава да копнее за онзи съвършен Владетел, който е бил обещан на Ева.
Фаза 3: Децата на Израел
Когато човечеството се отклони от Бога, Той реши да демонстрира Своята власт чрез един народ, като установи Своето теократично управление над този народ (Изход 15:18). Бог избра децата на Израел в Авраам (Битие 12; 21:12). Когато бяха роби в Египет, Той ги избави от робство, за да бъдат Негова армия (виж Второзаконие 7:6-8), използвайки ги, за да изчисти греха от земята на Ханаан. Ето защо четем за тези роби като „войската на Израел“ (14:19). Като техен Цар, Бог им даде закона, за да ръководи живота им, и Той им нареди да построят скиния за Него, за да живее сред тях.
Израилтяните служеха на Бога по времето на Моисей, Исус Навин и старейшините, които го надживяха (Съдии 2:7). Обаче те започнаха да се отклоняват по времето на съдиите, ставайки все по-зле, докато не отхвърлиха Божието царство и не поискаха цар. Те казаха на Самуил: „Сега ни постави цар да ни съди като всички народи“ (1 Царе 8:5). В отговор на искането на народа, Бог каза на пророка Си Самуил: „Послушай гласа на народа във всичко, което ти казват, защото те не са отхвърлили теб, но са отхвърлили Мен да не бъда цар над тях“ (ст.7). В резултат на това Бог им даде Саул, човек според техните желания, за цар. Саул беше отхвърлен по-късно поради провала си (Деяния 13:21-22).
Фаза 4: Царството на Давид
Божият план от самото начало е бил Царят да произлезе от племето на Юда (1 Летописи 5:2; Битие 49:10). Съответно, Той дава на Своя народ Давид за цар, за да започне нова фаза на Божието царство. По време на ерата на управлението на Давид и неговите потомци, четем за „царството на Господа“ (1 Летописи 28:5) и „престола на Господа“ (29:23), защото Бог е управлявал чрез тези царе. Давид осъзнава това, когато казва: „Твоя, о Господи, е величието и силата, и славата, и победата, и величието, защото всичко, което е на небесата и на земята, е Твое. Твое е царството, о Господи, и Ти си възвишен като глава над всичко. Както богатството, така и честта идват от Теб, и Ти управляваш над всичко. В Твоята ръка са силата и мощта, и в Твоята ръка е да направиш велик и да дадеш сила на всички“ (ст.11-12).
В тази фаза, по-ранните години от царуването на Соломон бяха бледа картина на бъдещото царство на нашия Господ Исус. Но, започвайки още със Соломон, сина на Давид, виждаме провал в царете, един след друг, докато Бог не наказа народа чрез Вавилонския плен.
Фаза 5: Исус, Царят на юдеите
Първият стих в Новия завет обявява Царя, като установява Неговата генеалогия: „Книгата на родословието на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам“ (Матей 1:1). Матей обикновено се нарича „евангелието на Царя“, защото обхваща различни аспекти на царството на Господ Исус. Четем за Неговата генеалогия (Матей 1), специална звезда, която се появява при Неговото раждане (Матей 2), и Неговия предтеча, който обявява царството: Йоан Кръстител (Матей 3:2). Като истински Цар, Исус е помазан от Светия Дух (ст.16-17), а не с масло като царете в Стария завет.
В Проповедта на планината Господ Исус проповядва принципите на царството (Матей 5–7). По-късно Неговите ученици разпространяват добрата вест за царството (10:5-7). Господ също извършва много чудеса, за да потвърди Своето превъзходство над болести, природа, демони и дори смърт, потвърждавайки, че Той е Царят, обещан в Стария завет (Исая 35:5-6, 42:6-7).
Важни условия за установяване на царството бяха хората да чуят и да се покаят (Матей 3:1-12, 4:17,23, 10:5-7, 11:12-14). Вместо да се покаят, юдейските водачи обвиниха Господ Исус, че изгонва демони чрез Веелзевул (12:24), и това ги постави под непростимия грях да говорят против Светия Дух (ст.32). Това беше върховното обявяване на тяхното отхвърляне на Исус като Цар.
Фаза 6: Тайното царство
След като юдеите отхвърлиха своя Цар, Господ обяви на учениците Си „тайните на небесното царство“ (Матей 13:11). Притчите, които Господ спомена в Матей 13, ни дават добри картини на Неговото царство, каквото е то днес. От тези притчи можем да заключим, че Царят не е визуално присъстващ, но Неговите поданици все още Го следват (28:18-20).
Обхватът на това царство е целият свят, за разлика от това да бъде ограничено до нацията Израел. Ето защо четем в обяснението на Господа на една от притчите: „нивата е светът“ (13:38). В допълнение, тази фаза на царството се характеризира с дълготърпението на Бога, поради което четем за злото и злосторниците в царството (ст.24,30-33).
Забележете разликата между Църквата и Божието царство. Божието царство в настоящата си тайна фаза включва всеки, който твърди, че Исус е Господ, дори и тези, които не са истински вярващи. Това включва всеки, който твърди, че е християнин, включително злосторници. От друга страна, истинската Църква включва само истински вярващи – техният живот потвърждава, че Исус е техният Господ. Можем да кажем, че Църквата е част от Божието царство, но Божието царство включва и други, които не са в истинската Божия Църква.
Фаза 7: Буквалното царство
Това е бъдещата фаза, когато Исус ще дойде да царува над света и да установи истинското теократично управление, което е било в Божия ум от самото начало. Неговото царство ще бъде предшествано от период на скръб за цялата земя (Матей 24–25).
Царството на Божия възлюбен Син
Всички ние сме родени като роби на Дявола и живеем под негово господство. Когато дойдем с вяра и повярваме в Господ Исус, ние се наслаждаваме на това, което апостолът е написал:
Той ни избави от властта на тъмнината и ни пренесе в царството на Своя възлюбен Син (Колосяни 1:13). Можете да наречете тази трансформация промяна на гражданството или промяна към по-добър живот. Изпитали ли сте тази промяна? Ако не, сега е моментът, преди да е станало твърде късно.
В думите на Никодим към Исус: „Ти си дошъл учител от Бога“, има доказателство, че той не е видял царството и че не е знаел кой е Господ, че Той е Царят. Божието царство е било там, но той не го е видял, затова Господ каза какво е необходимо, за да има той дял или дори да види Божието царство:
Ако някой не се роди отново, не може да види Божието царство
и,
Ако някой не се роди от вода и от Дух, не може да влезе в Божието царство (Йоан 3:3,5 JND).
—Хендрик Л. Хейкооп, „Йоан 3“ (адаптирано)
