В Стария Завет има много Писания, които говорят за Божието царство и Божия трон, както съществуващи по онова време, така и които ще бъдат заети от Христос в идния ден. В Псалм 45 четем:
„Твоят престол, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота“ (Псалм 45:6).
Този стих очевидно говори за вечния трон на Бога, а втората клауза изглежда има предвид царуването на Христос на земята. Соломон е разглеждан като седящ на трона на Йехова в 1 Летописи 29:23, тип на Господ Исус като истински Син на Давид и Син на Бога.
Божието царство
Този аспект на царството е най-всеобхватният, като всяко друго представяне е някакъв конкретен поглед към него. Това се потвърждава от сравнението на Матей 13:11 и Лука 8:10, където в първия Господ казва на Своите ученици:
„На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство“,
докато във втория Той казва:
„На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство.“
Божият вечен трон предполага, че Неговото царство е вечно, и във връзка с хората чуваме Господ да казва на Самуил относно Израел:
„Те отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях“ (1 Царе 8:7).
Както видяхме, Соломон седеше на трона на Йехова, защото Бог беше дал Своята власт на Давид и на неговия Син. Когато Господ Исус беше на земята, Той каза:
„Но ако Аз изгонвам бесове чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас“ (Матей 12:28).
Бог присъстваше в Личността на Сина; следователно, Божието царство беше тук. Господ показа това на фарисеите, които питаха кога ще дойде Божието царство, защото Той отговори:
„Божието царство не идва с видимост… защото, ето, Божието царство е сред вас“ (Лука 17:20,21).
Нямаше нищо, което да привлече естественото око, нито пък имаше нужда да се ходи някъде другаде, за да се търси, защото царството беше сред тях в Личността на Сина. Господ Исус даде на Никодим да разбере, че за да види Божието царство, човек трябва да се роди отново; и за да влезе в Божието царство, трябва да има Божия работа в душата, произведена от Божия Дух чрез словото (Йоан 3:3–5). Естественото зрение не може да възприеме Божиите неща. Учените мъже на Израел не можеха да видят царството, присъстващо в Сина: Очите на сърцето им не бяха отворени; те не бяха родени отново. Днес е все същото. Без значение колко добре образован може да е човек в естествени или религиозни въпроси, той не може да различи Божието царство без духовно зрение, а това зрение идва само с божествена работа в душата. Нито пък някой може да влезе в Божието царство, освен ако не е роден от Духа.
Павел проповядваше „Божието царство“ (Деяния 20:25) и писа за него:
„Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух“ (Римляни 14:17).
Практическите резултати от това да си в Божието царство се проявяват в живота на Божиите светии. Юдаизмът имаше много да каже относно това какво трябва да се яде и какво не трябва да се яде, но християнството не се занимава с предписания и забрани: То се състои от това, което е морално, от това, което е угодно на Бога в живота на Неговите собствени. Ние трябва да проявяваме това, което е правилно в Божиите очи, всичките ни стъпки трябва да бъдат белязани с мир, а нашата радост трябва да бъде от Светия Дух, Който ни дава да влезем в това, което се намира в Исус.
В 1 Коринтяни 15:50 имаме израза „Божието царство“, отнасящ се до това, което принадлежи на небето, защото, казва Писанието:
„Плът и кръв не могат да наследят Божието царство.“
Ние ще влезем в Божието царство в този аспект, когато телата ни бъдат променени и така станат годни за Божието присъствие горе. Нашите тела от плът и кръв, които са смъртни и тленни, са подходящи за сегашното ни място на свидетелство, но не и за вечното ни обитаване с Бога на небето. Стих 54 от същата глава показва състоянието на новите тела, които са подходящи за нашето съществуване с Христос; те са нетленни и не подлежат на смърт.
Небесното царство
Този термин се използва от Матей и се появява пред нас в проповедта на Йоан Кръстител, който каза на тези пред него:
„Покайте се, защото небесното царство наближи“ (Матей 3:2).
Небесното царство още не беше настъпило, но беше наближило. Господ Исус проповядваше същото (Матей 4:17). Навуходоносор трябваше да научи,
„че небесата владеят“ (Даниил 4:26),
и това е, което учи небесното царство. В настоящия момент Божият Син е на небето, Той все още не е поел Своята царска власт на земята, и докато Господ е на небето, Божието царство се разглежда като небесното царство.
След като Господ Исус беше изрекъл притчата за Сеяча, учениците Му Го попитаха:
„Защо им говориш с притчи?“
и Господ отговори:
„Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено“ (Матей 13:10,11).
Притчите разкриха на учениците тайните на царството, а същите тези притчи скриха тайните от хората, които бяха отхвърлили Господа и Неговото свидетелство. Учениците имаха привилегията да разберат до известна степен това, което пророците и праведните мъже от по-ранни поколения биха желали да знаят.
Някои от чудесните тайни на небесното царство тогава са изречени от Господа в шестте притчи, които следват, всяка от които започва с думите: „Небесното царство е като.“ Първите три притчи, които бяха изречени пред множеството – плевелите, синапеното зърно и квасът, скрит в три мери брашно – разказват за това, което бележи изповядването на християнството. Имаше сеене на врага на това, което изглеждаше като истинско, но което, когато се появи, беше видяно в истинския си характер от слугите на Господа. Дървото беше чудовище, а не билка; то даваше подслон на много злини, както изповядването на християнството дава днес. Квасът разврати цялата система, и това е, което виждаме около нас: развратена изповед, която има форма на благочестие, но отрича силата му (2 Тимотей 3:5).
Последните три притчи бяха изречени в къщата, след като множеството беше изпратено (Матей 13:36), и тогава учениците поискаха да бъдат поучени за значението на притчата за плевелите. За да осигури църквата за радостта на Своето сърце, съкровище, скрито в нивата на този свят, Господ Исус продаде всичко, което имаше, и купи нивата. Съкровището беше за привързаността на Неговото сърце (Ефесяни 5:25), перлата с рядка красота, която Той можеше да се възхищава и да използва, за да отразява Своята слава (Откровение 21:21), и ако в притчите Той се обеднява, за да придобие църквата, в действителност Той „даде Себе Си за нея.“ В настоящия момент добрите риби се събират в съдове от слугите на Господа; обикновените изповедници се изхвърлят като безполезни.
„Царството на Неговия възлюбен Син“
Бог в Своята суверенна доброта
„ни избави от властта на тъмнината и ни премести в царството на Своя възлюбен Син“ (Колосяни 1:13).
Ако в определени аспекти на небесното царство виждаме действието на врага, в този аспект в Колосяни няма нищо друго освен действието на Бога, и тези, които са в царството на Сина на Неговата любов, са тези, които Той
„направи годни да бъдат участници в наследството на светиите в светлината“ (Колосяни 1:12).
Истинските вярващи в Господ Исус Христос са били доведени от Бога под властта на Неговия собствен Син, Този, в Когото всичко, което Той е, е било и е изложено. Под властта на Христос има божествена защита за нас и божествено ръководство. Чрез Него ние научаваме ума и волята на Бога, а също така научаваме любовта на Отца, знаейки, че привързаността на Отца почива върху Сина. Само Един, Който е толкова скъп и толкова близък до Отца, може да ни донесе мислите и желанията на Отца за тези, които Той Му е поверил.
Царството на Човешкия Син
В Даниил 7 пророкът видя във видение четирите велики империи, които последваха отнемането на Божията власт от царете на Юда; огненият поток излезе от Божия трон, унищожавайки четвъртата империя; другите три
„властта им беше отнета; но животът им беше продължен за определено време и срок“ (Даниил 7:9–12).
Тогава Даниил видя Един „като Човешки Син“, идващ с небесните облаци, и на Него беше дадено всеобщо и вечно господство, и Неговото царство, което няма да бъде унищожено. Този аспект на царството е ясно този на бъдещия ден, когато Христос ще бъде видян като
„Цар на царете и Господ на господарите“ (Откровение 19:16),
и когато ще се изпълни това, което е написано за Човешкия Син в Псалм 8. Господ се позова на Своето царство като Човешки Син, когато в Матей 13:41 Той говори на Своите ученици за събирането
„от Неговото царство“
чрез ангелски средства „всичко, което съблазнява, и тези, които вършат беззаконие.“ Отново, в Матей 25, Господ говори за Човешкия Син, идващ в Своята слава и седящ на трона на Своята слава, за да съди овцете и козите (Матей 25:31–46).
От 1 Коринтяни 15 научаваме, че това е посредническото царство на Човешкия Син, вечно в смисъл, че никога няма да бъде наследено от друго, но все пак вечно в друг смисъл, както ще видим по-късно. Христовото царство във връзка с хилядолетното царство е отговорът на Неговото отхвърляне от хората, Божият отговор на кръста. Той наистина ще царува като истински Син на Давид над Израел, но като Човешки Син Неговото господство, както е видяно от Даниил, е универсално. Посредническото царство трае хиляда години, след което е предадено от Сина на Отца, за да може Бог, Отец, Син и Свети Дух да бъдат
„всичко във всичко“ (1 Коринтяни 15:28).
Относно Своето идващо царство Господ казва на ангела на църквата в Лаодикия:
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (Откровение 3:21).
Тогава също ще се изпълни обещанието на Господа към Неговите дванадесет ученици:
„Когато Човешкият Син седне на престола на Своята слава, вие също ще седнете на дванадесет престола, съдейки дванадесетте племена на Израел“ (Матей 19:28).
Царството на Отца
Молитвата, за която учениците помолиха Господа, започва с думите:
„Отче наш… да дойде Твоето царство“ (Матей 6:9,10).
В това Господ учеше Своите ученици да очакват деня, когато светиите ще бъдат с Отца в Неговия дом на небето.
От това и други Писания можем да заключим, че царството на Отца е свързано с небето. В онзи ден Неговата воля ще бъде изпълнена на земята, както и на небето под царуването на Човешкия Син.
Когато светиите бъдат прославени с Христос, светлината на небето ще разпръсне лъчите си над земята, тогава
„праведните ще сияят като слънцето“,
споделяйки славата на Христос, Слънцето на правдата,
„в царството на Отца си“ (Матей 13:43).
Небето отново е представено пред нас, когато Господ, след като установи Своята вечеря, каза на Своите ученици:
„Няма вече да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в царството на Моя Отец“ (Матей 26:29).
В Марк 14:25 се използват думите „Божие царство“, потвърждавайки, че терминът „Божие царство“ обхваща всичко, като останалите са специални характеристики на Божието царство.
В Лука 11:2 някои преводачи дават: „Отче, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство“, пропускайки думите „Който си на небесата“. Интересно е също да се види, че в Лука 22:18, след като участваха в Пасхата, където можем да разглеждаме учениците като представляващи остатъка от Израел, Господ казва:
„Няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“
За остатъка от Израел на земята в идния ден това няма да бъде царството на Отца на небето, а Божието царство на земята.
Вечното царство
Видяхме от 1 Коринтяни 15, че Господ Исус ще предаде Своето посредническо царство, в което Той управлява всичко, небето и земята, като Човешки Син. Когато земята, както е сега оформена, отмине, няма да има нужда от царството в този аспект повече. То ще е послужило за целта да подчини всичко на Него, да донесе примирението на всичко (Колосяни 1:20).
Има обаче един аспект на Христовото царство, който никога няма да отмине, както се намира във 2 Петрово 1:11:
„вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“
Не за това ли говори апостол Павел, когато каза:
„И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме запази за Своето небесно царство: на Него да бъде слава во веки веков. Амин“ (2 Тимотей 4:18)?
Измореният, възрастен апостол, на път да запечата своето вярно свидетелство с кръвта си, очакваше вечната слава на своя Господ в Неговото небесно царство.
Много преди това Навуходоносор се беше обърнал към „всички народи, племена и езици, които живееха по цялата земя“, казвайки им за „Всевишния Бог“, чието
„царство е вечно царство“ (Даниил 4:1–3).
По време на хилядолетието небесните светии са в небесния рай, служейки на Бога и на Агнеца, и
„ще видят Неговото лице; и Неговото име ще бъде на челата им“ (Откровение 22:1–4).
Към тези чудни думи са добавени и тези:
„и ще царуват во веки веков“ (Откровение 22:5).
Тук виждаме небесните светии да царуват през вековете на вековете, и знаем, че това е като споделяне на царството на Христос, Неговото „вечно царство“, както свидетелстват и Навуходоносор, и Петър, и „небесното царство“, което Павел очакваше. Така че след като посредническото царство бъде предадено, всички неща са осигурени за божествената воля, небесната страна на Божието царство, небесното царство на нашия Господ, ще продължи за цяла вечност. Всяко зло ще бъде премахнато, така че вечното царство ще бъде безмълвно блаженство за всички, които ще имат привилегията да участват в него под Христос.
