Никодим имаше чисто човешко убеждение за Христос; той знаеше, че Той е учител, дошъл от Бога. Когато видяха Неговите чудеса, мнозина повярваха в Него. Колко много християни са такива сега! Дават чисто човешко съгласие за това кой е Той. Това не е неискреност или нечестност, но те наистина не Го познават. В сърцето не е създадена нужда.
Божият Син е тук: достатъчно ли е това за теб? Не те е грижа да знаеш за какво е тук, или дали имаш някаква част с Него! Не се тревожиш повече, нито те е грижа да слушаш една дума, която Той казва; нито те е грижа какво е казал за теб, нито те интересува една мисъл или чувство, които Той може да има. Можеш ли да бъдеш спокоен, ако мислиш, че си изгубен? Не можеш. Ти си изгубен! И няма по-голямо доказателство за пълната разруха на човека от това, че Христос не привлича сърцето му, говорейки и свидетелствайки за божествени неща. Всяка новина ще те занимава, а тук има новина от небето, новина от Бога, и не те е грижа! Нито за цялата любов в Неговото слизане от небето, за да ти я каже! Този Христос няма красота, която да желаеш, и все пак „надяваш се“ да отидеш на небето!
И какво има на небето за теб? Очакваш ли да бъдеш щастлив там, ако този Христос, Който е самият център на небесната наслада, няма привличане за сърцето ти? Невъзможно! Съвсем ясно е, че ако трябва да бъда щастлив на небето, то е с Бога. Какво удоволствие имаш в Бога? Тук Господ, говорейки това, което знае, казва: „Трябва да се родиш отново.“ Това е, което Бог изисква.
