Въведение в Стария Завет
„В началото Бог сътвори небето и земята“ — Битие 1:1 NKJV
Старият Завет ни отвежда от сътворението на небето и земята до приблизително 400 г. пр. Хр. Той започва с такава надежда и завършва със заплахата от проклятие (Малахия 4:6). Духовната история на човечеството от Адам и Ева, и на нацията Израел в частност, показва пълния провал на човечеството да се подчинява на Бога въз основа на това, което то би могло да направи. Бог даде на Израел Закона. Той беше съвършена праведност, но човекът в паднало състояние, след като не се подчини на Бога, нямаше способността да поддържа Божия стандарт за праведност. Колко сме благодарни, че Библията не спира с Малахия, а ни отвежда до Господ Исус Христос, кръста, възкресението и евангелието на Божията благодат, както е видяно в Новия Завет!
Особено последната част на Стария Завет съдържа много пророчества. Някои са се изпълнили – особено тези, които се отнасят до Господ Исус; много все още очакват изпълнение. Бихме загубили много, ако нямахме това, което тези вдъхновени писатели от древността са ни оставили.
Книгата Битие
Битие означава „начало“. То се занимава със сътворението и живота, давайки семената на всичко, което по-късно се развива в цялата Библия. Битие красиво описва простотата на ранния живот на земята; но началото на греха и покварата също се вижда там заедно с Божието отвращение и осъждане на злото. Битие символизира животворното дело на Бога, започнато в душата – новорождение – с обещание за бъдещ плод.
Книгата особено се върти около живота на седем изключителни патриарси:
В Адам се виждат уроци за живот и смърт. Той е образ на Христос, защото е бил глава на род; но също и контраст на Христос, защото смъртта го е взела, докато Христос е Жива Глава.
- Енох ни учи на ходене и преместване. Той е ходил с Бога и „чрез вяра ... е бил преместен“ (Евреи 11:5), тип или образ на светиите, които ще бъдат грабнати когато скоро идващият Господ срещне вярващите във въздуха (1 Солунци 4:17).
- Ной илюстрира работа и спасение. Неговата работа е била работа на вяра, а спасението му по време на потопа е било в нов, очистен свят, тип на онези бъдещи вярващи след грабването на Църквата, които (никога преди това не са чували и отхвърляли евангелието) ще бъдат спасени през Голямата скръб за новата, очистена, хилядолетна земя.
- Авраам ни разказва за вяра и отделяне. Неговият олтар говори за неговата вяра, неговата шатра за неговото отделяне. Чрез Божия призив той става странник.
- Исаак показва принципите на подчинение и постоянство, защото като цяло неговият живот е бил послушен и последователен.
- Яков илюстрира дисциплина и очакване. Божиите действия се виждат в живота му, за да осигурят подчинението на Яков и да го водят към поклонение, когато смъртта му наближава.
- Йосиф: страдание и възвисяване са темите на неговия живот, скъпоценен пример за вярващите от всички епохи. От Л. М. Грант
Тази колона е взета от книгата: Библията, нейните 66 книги накратко. Тя е достъпна от издателя:Believer’s Bookshelf USA.
