Грабването

Проблеми– април 2015 г. –Списание „Благодат и Истина“

Очаквате ли с нетърпение
ГРАБВАНЕТО?

Да предположим, че интервюиращ зададе този въпрос на сто случайно избрани истински новородени вярващи. Вероятно ще се появят три различни отговора. Ще има такива, които ще отговорят: „Какво грабване? Не знам за какво говорите. Никога не съм чувал да се споменава в моята църква.“ Други може да кажат: „Грабването? О, вие не сте от онези странни хора, които вярват в това, нали?“ Тогава ще има и такива, които ще отговорят: „Да, очаквам го с нетърпение и много знаци ме карат да чувствам, че не може да е много далеч.“

Какво се има предвид, когато хората говорят за „грабването“ и защо то може да бъде толкова спорен въпрос? В тази статия ще разгледаме какво означава изразът и ще се опитаме да открием защо могат да се чуят толкова различни отговори, когато се повдигне въпрос като горния.

Първо, трябва да се отбележи, че изразът „грабването“ не се среща в Библията – макар че значението му със сигурност е там. Това е израз, който е тясно свързан с повторното идване на Господ Исус Христос. В 1 Солунци 4:17 Павел пише за онези, които са „живи и останали“, че ще бъдат „грабнати заедно с тях [т.е. вярващите мъртви, които са били възкресени] в облаците, за да посрещнат Господа във въздуха“ (KJV). Забележете израза„грабнати заедно“, който Павел използва в този стих. Без да бъдем прекалено технични, гръцката дума, използвана от Павел, е била преведена на латински, а след това на английски като„rapture“ (грабване). Тя означава внезапното отнемане на вярващите от един зъл свят, за да посрещнат Господа във въздуха.

Дадено обещание
За всеки внимателен читател на Новия Завет ще бъде очевидно, че преди Господ Исус Христос да напусне земята, Той обеща да се върне. В Йоан 14:3 Той говори за това, че ще отиде от Своите ученици, за да им приготви място, и че ще дойде отново, за да ги приеме при Себе Си. В обещанието не е посочена дата – просто, че Той ще „дойде отново“ за тях. Следващите думи „за да бъдете и вие там, където съм Аз“ ясно показват, че Господ Исус не е говорил за повторно явяване на учениците след Своето възкресение. Обещанието е ясно свързано с „Отечевия дом“ (ст. 2) и се отнася до довеждането на Неговите ученици там.

Не след дълго, след като даде обещанието, Господ Исус се възнесе на небето пред учудения поглед на Своите ученици. Когато Той изчезна от погледа им, се появи ангел с посланието: „Този Исус, Който беше взет от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деяния 1:11). Той ще се върне! Ясно обещание остана в умовете на тези първи ученици.

От началото на църковната епоха (Петдесетница) повторното идване на Господ Исус Христос е важна доктрина и жизненоважна надежда. Апостол Павел, след като прекара кратко време в Солун, проповядвайки евангелието и основавайки църква там, съобщи на новите вярващи, че техният Спасител ще се върне „от небето“ (1 Сол. 1:10). Заключителните думи на Библията също потвърждават обещанието, дадено от Господа, че Той ще дойде отново, на което Неговият народ отговаря: „Амин; ела, Господи Исусе“ (Откр. 22:20).

Защо тогава въпросът, повдигнат в началото на тази статия, предизвиква толкова различни отговори от новородени вярващи? Не е твърде трудно да се направи заключение. В някои църкви завръщането на Господ Исус рядко се споменава и със сигурност никога не се преподава подробно. Други знаят и вярват, че Господ ще дойде отново, но имат различно разбиране за това как ще се случи всичко.

На две части
Едно нещо, което мнозина пренебрегват, е, че има два различни аспекта на второто пришествие на Христос. Това важеше и за Неговото първо пришествие. Пророчествата в Стария Завет предвиждаха „идването“ на Месия във Витлеем, а също и в Йерусалим. Как можеха и двете да са верни? С поглед назад можем да разберем напълно, че Неговото раждане е било във Витлеем и е било много „частно“ събитие, свидетелствано от много малко хора, докато Неговото влизане в Йерусалим на магаре години по-късно е било много „публично“ събитие пред ентусиазирана тълпа.

При Неговото второ пришествие може да се проследи нещо паралелно. Новият Завет говори за завръщането на Христос като неочаквано (ето защо Господ е учил за необходимостта да се бди) и все пак „всяко око ще Го види“ (Откр. 1:7) – без никакво споменаване на необходимостта да се бди. Как могат да се обяснят такива очевидни противоречия? Казано просто, завръщането на Христос ще бъде на две части. Първо Той ще дойде във въздуха, и тогава Той ще дойде на земята. Неговото идване във въздуха ще бъде „в един миг, в миг на око“ (1 Кор. 15:52), докато Неговото идване на земята ще бъде с проява на сила и голяма слава (Мат. 24:30). Ясно е, че всичко това не може да се случи в един и същи момент. Единственият начин да се хармонизират тези и много други Писания е да се осъзнае, че Господ ще дойде във въздуха за Своите и след това ще се върне от небето със Своите. И двете неща не могат да се случат точно в един и същи момент.

Писанието за грабването
Основният пасаж от Писанието, който се занимава с грабването, е 1 Солунци 4:13-18. За да утеши тези новообърнати, които бяха разтревожени поради смъртта на вярващи близки, Павел ги насочи към идването на Господа: „Сам Господ ще слезе от небето с възклицание, с глас на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат първи; тогава ние, които сме живи и останали, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“ (ст. 16-17).

В момента, когато Христос дойде, църковната епоха ще приключи. Описаните тук събития ще се случат за частица от секундата, както научаваме от 1 Коринтяни 15:51-52. В този пасаж ни е казано, че не всички ще „заспят“ (физически ще умрат), но всички вярващи ще „се променят“ мигновено. Важно е да се отбележи, че това е било „тайна“ – нещо, което не е било разкрито преди в Писанието (1 Кор. 15:51). Затова не трябва да очакваме да четем за това в Стария Завет, въпреки че е имало двама Божии мъже, които са изпълнили това фигуративно: Енох и Илия. Тези двама мъже са били взети в присъствието на Господа, без да преживеят смърт (Бит. 5:24; 2 Царе 2:11).

Това събитие, грабването, може да се случи във всеки момент. Няма нужда първо да бъдат изпълнени определени условия. Господ Исус ясно заяви, че е жизненоважно да бъдем готови, защото не знаем кога Той ще се върне (Марк 13:35-37).

Защо несъгласието
Може би в този момент трябва да попитаме защо някои християни се подиграват на идеята за грабването. Не вярват ли в личното завръщане на Господ Исус Христос? Да, вярват; но те смесват всичко. Някои си представят Господ, идващ от небето във въздуха, грабващ Своя изкупен народ и след това веднага връщащ се с тях на земята. Разбира се, това може да се заключи от Писанието, но не взема предвид един важен въпрос: Израел.

Бог не е приключил с този народ. Въпреки че Той не се занимава пряко с тях в този конкретен момент, много старозаветни пророчества очакват изпълнение. В Даниил 9:24-27 четем за много специфичен период от седемдесет „седмици“, отнасящи се до Израел. Последната от тези „седмици“ все още не е изпълнена – изключително значим седемгодишен период от време, който се споменава и на други места в Писанието. Сглобявайки всичко, можем да видим, че този народ очаква време на ужасни страдания, но то ще бъде съкратено от завръщането на техния Месия, Когото те ще видят (Зах. 12:9-10), когато „нозете Му ще застанат в онзи ден на Елеонската планина“ (Зах. 14:4). Няма основателна причина да се „спиритуализират“ такива стихове и да им се отнема буквалното значение.

Църковната епоха е период от време, когато Бог призовава от този свят небесен народ, описан като „Христовата невяста“. Неразграничаването между този небесен народ и земния народ на Израел води до объркване. Когато Църквата е завършена и всички, които ще съставят броя на изкупените, са събрани, Господ Исус ще дойде, за да приеме Своя народ, когото ще отведе в техния небесен дом. Тогава вярващите ще застанат пред съдийския престол на Христос, за да бъдат оценени техните животи на служение, преди да споделят радостта от сватбената вечеря на Агнето (2 Кор. 5:10; Откр. 19:6-9).

Мнозина днес просто не успяват да разберат тези различия, защото тяхното богословско обучение ги е научило да мислят по определен начин. Възгледите на Августин от Хипон преобладават в много учебни заведения и следователно буквалното тълкуване на пророчеството се отхвърля. Знаейки твърде добре, че съществуват хора със странни идеи, тези теолози отхвърлят всичко, което изглежда противоречи на Августин, приемайки, че той е тълкувал правилно всеки аспект на Писанието. Това обяснява подигравките, които често се изливат върху онези, които преподават „грабването“ и правят разлика между идването на Господа във въздуха и Неговото идване на земята. Вярващите, които слушат учението на мъже, обучени в богословски колеж, следователно обикновено не чуват нищо за грабването.

Практическа истина
Христос идва отново! Неговият народ е насочен към небето. Господ Исус може да се върне по всяко време и ние трябва да бъдем готови. Събитията в Близкия изток и в Европа сочат към предстоящото изпълнение на пророчествата; обаче това е друга обширна тема извън обхвата на тази статия. Дискусията за грабването не трябва да се превръща в разгорещен дебат, но не трябва да бъде и просто академично упражнение. Въпреки че „правилното разделяне на словото на истината“ (2 Тим. 2:15) е жизненоважно, знанието, че Христос идва във всеки момент, трябва да ни накара да искаме да живеем свят живот. По този начин няма да се срамуваме, когато Той се яви (1 Йоан 3:2-3).

От Мартин Жирар, използвано с разрешение от www.skywaymessages.co.uk – адаптирано.