Разбиране на ролята на овчаря и пастора в Божието

Какво е овчар? / Първа част

„Аз съм добрият пастир и познавам Моите овце.“ —Йоан 10:14 KJV

Определение за „пастор“: „Овчар, който се грижи за стада или ята“ (Vine’s Тълковен речник на думите от Новия завет). „Пастор“ и „овчар“ са една и съща дума в оригиналния гръцки.

Когато Бог влиза във взаимоотношения с група хора и ги нарича Свой народ, Той поема отговорност за грижата за тях, както овчар се грижи за стадото си. Благословение е да знаем, че Бог винаги се е грижил за Своите овце и им е осигурявал най-доброто възможно.

В това кратко изследване ще видим:

Как Той осигурява и се грижи за онези, които са скъпи на сърцето Му.

• Той Сам е дал на някои от Своите служители много специална задача да се грижат за Неговите.
• Скъпоценната работа, която Той е поверил в ръцете на онези, които имат тази голяма привилегия и отговорност да бъдат инструменти на Добрия Пастир, Господ Исус Христос.
• Овчарската работа е работа на доблестни хора. Тя е за онзи, който е бил призован от Господа и е готов да служи саможертвено с цялото си сърце. Има Един, Който дава тази задача и пред Когото Неговите служители са отговорни.
• Въпреки че не на всички е даден дарът на овчар, всеки от нас има привилегията и отговорността да се грижи един за друг.

Първият овчар

Бог ни казва в Битие: „Авел беше пастир на овце, а Каин беше земеделец. И след време стана така, че Каин донесе от плода на земята приношение на Господа. И Авел също донесе от първородните на стадото си и от тлъстината им“ (Битие 4:2-4).

Спомняме си, че Адам и Ева бяха изгонени от градината, след като съгрешиха. Известно време по-късно те имаха двама сина, Каин и Авел. Каин отглеждаше култури, а Авел пасеше овце и кози. Докато разглеждаме това, е интересно да видим, че Бог говори за ядене на месо едва след потопа. Изглежда, че Авел не е отглеждал животните си за месо. И така, какво е правил Авел с овцете си? Той е донесъл най-добрите и най-тлъстите като приношение на Бога!

Какъв красив пример, изпълнен със значение, за всички пастори! Целта на сърцето на първия овчар, споменат в Библията, е била да се грижи за овцете по такъв начин, че да може да ги представи на Бога като специално приношение – добре обгрижени, силни, тлъсти, здрави, приятни, без дефекти или рани; нещо, което би било много угодно на Божието сърце за Негова чест и слава. За разлика от това, по времето на Малахия свещениците предлагали животни, които били повредени, куци и разкъсани; за Божието неудоволствие (Малахия 1:8). Авел е прекрасен пример в своето отношение, грижа, безкористност и цел на сърцето.

Нашият Господ Исус Христос беше съвършеният пастир. Четем:

Като гледаме към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради радостта, която Му предстоеше, издържа кръста, презря срама и седна отдясно на Божия престол (Евреи 12:2).

Каква беше тази радост, която беше пред Господ Исус? Тя беше да прослави Бога. Със сигурност тя имаше общо с нашето спасение и довеждането на много синове до слава, но Неговото най-голямо желание беше да прослави Бога и да възстанови това, което Сатана беше отнел чрез греха. Това беше Неговата радост. Той беше готов да понесе подигравките, омразата, срама, проклятието да бъде прикован на кръста, злоупотребите на човека и тежестта на нашите грехове – дори да бъде направен грях и да бъде изоставен от Светия Бог. Той направи това за Бога и за да има овце от всяко племе, език, народ и нация. Поради тези причини Добрият Пастир страда, дори дотам, че даде живота Си за Своите овце.

Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина (Матей 20:28).

Господ Исус, нашият съвършен пример, каза:

Аз съм Добрият Пастир; Добрият Пастир дава живота Си за Своите овце (Йоан 10:11).

Господ Исус Христос дойде да търси онази заблудена, изгубена овца. Като я намери, Той я понесе на раменете Си, радвайки се (Лука 15:4-5).

Добрият Пастир

Господ Исус не само даде живота Си, за да могат Неговите овце да имат вечен живот, но Той също така ги пасе всеки ден. Той се грижи и осигурява всяка нужда на вярващия, докато те са в тази враждебна, светска пустиня. Псалм 23 ни показва какво прави Господ, Добрият Пастир, за Своите овце ежедневно. В това Той е пример за пасторите как трябва да служат, да служат и да пасат овцете, които Господ е поставил под тяхна грижа. Когато четем тази глава, възникват въпроси за пасторите:

„Господ е моят пастир, няма да се нуждая“ (ст.1). Могат ли овцете под ваша грижа да кажат същото за начина, по който се грижите за тях? Наистина ли задоволявате техните нужди?

• „Той ме кара да лягам на зелени пасища“ (ст.2а). Тъй като овцете не могат да си починат, освен ако не са сити, мислейки за зелените пасища, какво давате на овцете си да ядат? Давате ли добри неща: „духовно мляко“ (1 Петър 2:2) и Божието Слово? Или представяте неща, които не са от Библията, като вашите собствени мнения, небиблейски деноминационни учения, думи, които да гъделичкат ушите, или идеи и мисли, които няма да обидят събранието, за да не загубите членове? Овцете лягат, когато са в мир. Такава ли е ситуацията в личния им живот и в стадото, че да могат да си почиват спокойно, или има търкания и раздори? Проблемите между овцете засягат цялото стадо.
• „Той ме води край тихи води“ (ст.2б). Задоволявате ли жаждата на овцете с чиста, прясна вода (Йоан 7:37-38)?
• „Той възстановява душата ми“ (ст.3а). Можете ли да утешите или възстановите онези, които имат болки и страдания в живота си, в браковете си или в домовете си? Имате ли добро познание за състоянието, нуждите и притесненията на овцете? Имате ли време за тях?
• „Той ме води по пътя на правдата“ (ст.3б). Водите ли овцете безупречно и без лицеприятие, като самите вие сте наистина праведни? Знаете ли правилния път, така че да сте способни и квалифицирани да ръководите другите?
• „Даже ако ходя през долината на смъртната сянка, няма да се боя от зло, защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга ме утешават“ (ст.4). Готови ли сте да се изложите на опасност за защита на овцете? Имате ли необходимите инструменти, за да ги защитите, ръководите и коригирате? Достатъчно компетентни ли сте да използвате инструментите по правилен начин, който няма да нарани или обезкуражи?
• „Ти приготвяш трапеза пред мен в присъствието на враговете ми“ (ст.5а). Докато сте тук, във вражеската земя, където вярващите са подигравани и презирани, можете ли да осигурите духовна трапеза за поверените ви овце? Можете ли да ги насочите към Господ Исус?
• „Ти помазваш главата ми с масло“ (ст.5б). Понякога има рани и болести при овцете, които изискват прилагането на правилното лекарство по любящ, нежен начин. Знаете ли как да го направите?
• „Чашата ми прелива“ (ст.5в). Преливат ли чашите на вашите овце във възхвала на Бога за това, което Той им е осигурил, включително грижата, предоставена чрез овчаря, в чиито ръце Бог ги е поставил?
• „Наистина доброта и милост ще ме следват през всички дни на живота ми и аз ще живея в дома Господен завинаги“ (ст.6). Това е отговорът на овца, която е много сигурна, доволна и добре обгрижена; наслаждаваща се на нежността на Божията любов.

Самооценка

Като Негови овце, това трябва да бъде нашият отговор, когато мислим за Съвършения и Добър Пастир и прекрасната грижа, която Той ни дава. Но за съжаление, много пъти се оплакваме и не сме доволни. Това е наша вина, а не Негова. По същия начин, овцете, които Бог е поставил под наша грижа, много пъти не са удовлетворени и доволни. Като пастор, може да се наложи да попитате: Моя ли е вината? Аз ли съм Авел? Следвам ли примера на Добрия Пастир?

Търсете втора част от тази поредица за пастори следващия месец!