...всички, които отиват на военна служба... В първото си послание до Тимотей, апостол Павел пише,
краят на това, което е заповядано, е любов от чисто сърце и добра съвест и нелицемерна вяра (1 Тимотей 1:5).
Не намираме ли три части от Божията всеоръжие в този пасаж? Не е ли кръстът, опасан с истина, „чисто сърце“, нагръдникът на правдата „добра съвест“ и щитът на вярата „нелицемерна вяра“?
Преди всичко вземете щита на вярата
Този божествен щит е, за да ни предпазва от разпалените стрели на лукавия, които са насочени да измъчват християнина и да унищожават насладата му от Божиите благословения. Ако не се наслаждаваме на Божиите благословения, ще има малко свидетелство в живота ни за Христос и Сатана ще е успял в атаката си. Разпалени стрели се изпращат, за да ранят и изгорят душата на вярващия; те могат да бъдат стрели на съмнение и неверие или на учения, погрешни и позорящи Христос.
Всичко, което се изисква от нас, когато врагът хвърля огнените си стрели, е да поставим Бога между врага и нас самите, защото врагът не е равен на Бога. Вярата в цялата си простота казва,
„Ако Бог е за нас, кой ще бъде против нас?“ Когато Давид се сблъска с Голиат, вярата му разпозна, че, предизвиквайки Израел, великанът предизвиква живия Бог, и именно това позволи на Давид да го победи. Виждаме щита на вярата, използван от цар Аса, когато Зара Етиопецът с ордите си дойде против него (2 Летописи 14:11). Този несравним щит беше използван и от цар Езекия, когато се сблъска с огнените думи на асирийския цар (2 Летописи 32:8). Когато Павел писа на Тимотей за „нелицемерна вяра“, той говореше от дълъг опит като „добър войник на Исус Христос“. На галатяните той беше писал,
„Живея чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен.“ Това е една от тайните на успешната война на апостола, който в края на дългата си служба за своя Учител можеше да каже: „Аз опазих вярата.“ Щитът на вярата го беше защитил в много конфликти и той го използваше до края.
Вземете шлема на спасението
Когато мислите ни са заети с Божието спасение, сърцето и умът са пазени от всяка мисъл, която би смутила и породила чувства на несигурност. В Ефесяни 2:8-9 ни е научено,
Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и то не от вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.
Има много християни, които живеят постоянно със съмнения и страхове относно спасението си, никога не са научили правилно, че „Бог ни е спасил“ и че нашето спасение зависи изцяло от делото на Христос и от суверенната Божия благодат. Такива никога не влизат в настоящото притежание на това, което Бог ни е дал в Христос; животът им е живян в нещастна несигурност, защото не почиват просто на стойността на скъпоценната кръв на Христос и на истината на Божието свято слово. Шлемът на спасението носи състояние на спокойствие, защото душата почива на това, което Христос е и е направил, а не на собствените си безплодни усилия. Солунските светии не бяха научени на истината за Господното идване и тази липса беше използвана от врага, за да ги измъчи. Павел им изпрати „за шлем, надеждата за спасение“, пълното спасение, което трябваше да бъде получено при идването на нашия Господ Исус:
Защото Бог не ни е определил за гняв, а за да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос, Който умря за нас, така че независимо дали сме будни или спим, да живеем заедно с Него (1 Солунци 5:8-10).
Мечът на Духа
Мечът не е само отбранително оръжие; той може да бъде използван за прогонване на врага. Такъв е „мечът на Духа, който е Божието слово“. Не разполагаме ли с върховния пример за владеенето на този божествен меч, когато благословеният Господ посрещна атаките на Сатана с думите,
„Писано е?“ Не е достатъчно да цитираме Писанието, когато се изправяме пред врага; трябва да го посрещнем с Писанието, избрано от Светия Дух, Който живее в нас. За това трябва да бъдем както обучени в Писанията, така и под контрола на Светия Дух. Сатана цитира Писанието, когато нападаше Господа, но Господ го посрещна с друго Писание, което беше мечът на Духа, и Сатана нямаше отговор на това. В многобройните си конфликти Павел често използваше меча на Духа, но дори в такъв забележителен служител нямаше съвършенството, видяно в неговия Учител. Когато първосвещеникът заповяда на стоящите наблизо да ударят Павел, той отговори с праведен гняв,
„Бог ще те удари, ти, варосана стено.“ Това не беше използване на меча на Духа, въпреки че беше посрещане на неправомерно действие с праведно възмущение. Онеправданият апостол тогава не беше в духа на своя Учител, Който при подобни обстоятелства не показа ни най-малък гняв. Всъщност Павел трябваше да обърне меча на Духа срещу собствените си прибързани думи, казвайки: „Писано е: „Не говори зло за владетеля на твоя народ.“
Винаги се молете в Духа
Седмата и последна част от бронята е молитвата:
„Молете се винаги с всякаква молитва и молба в Духа, и бдете за това с всяко постоянство и молба за всички светии.“ Ако използването на Божието слово трябва да бъде под контрола на Божия Дух, нашите молитви също трябва да бъдат „в Духа“. Молитвата е израз на нашата зависимост и доверие в Бога, и това отношение трябва да ни отличава във всички сезони. Всяка молитва, молитва от всякакъв вид, ще обхване цялото поле на Божиите интереси в този свят, дори и да знаем малко за това, което всъщност се случва сред многото хиляди Божии хора. Във времена на специални изпитания ще има специални молби както за светиите, така и за служителите на Господа, въпреки че винаги трябва да помним, че всички светии са скъпи на сърцето на Христос и че сме свързани с всички в единството на Христовото тяло. Тук апостолът желае молитвите на светиите във връзка със специалното служение, поверено му от Господ Исус. Нашият благословен Господ не само ни е показал как да владеем меча на Духа в конфликт, но ни е дал и съвършения пример за зависимост от Бога, защото четем за Него в Гетсиманската градина,
и като беше в конфликт, Той се молеше по-усърдно (Лука 22:44).
Злият ден скоро ще свърши, защото Господ идва да ни вземе, за да бъдем завинаги с Него. Тогава вече няма да има нужда да се впускаме в конфликт с духовните сили, които се стремят да ни попречат да влезем в духовните благословения, които Бог ни е дал в Христос на небесните места, и които се опитват да ни лишат от привилегията да бъдем верни на Христос по време на Неговото отсъствие от този свят. Но ние не можем да стоим за Христос, освен ако не вземем всяка част от божествената броня, осъзнавайки, че цялата сила за този конфликт е само в Господ Исус Христос.
