Разбиране на трите сесии на Божия съдийски престол

Съдийският престол на Христос

Бог винаги е прав във всичко, което казва и прави. В Новия завет Римляни говори много за Божията праведност, точно както Исая в Стария. Библията показва, че Бог е прав, когато осъжда непокаялия се грешник и когато обявява покаялия се грешник за праведен.

Павел показа на гръцките философи и водачи на Марсовия хълм, че Бог, Който за тях беше „непознатият Бог“ (Деяния 17:23 NKJV), е Бог Създател и Поддържател на вселената (ст. 24, 26). Бог никога не е свързан с идолопоклонство (ст. 25, 29). Апостолът също така обясни, че Бог води народите и контролира времената и границите на човешката раса – минало, настояще и бъдеще. Този факт не отменя отговорността на човека да се подчинява. Естественият човек отказва да признае, че е отговорен пред Бога. Необходимо е покаяние, защото „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23).

Бог търси да има близка връзка с всички човешки същества (Деяния 17:26-28). Въпреки това, от греха и бунта на Адам и Ева (Битие 3), съществува разделение между Бог и човека, което никакво човешко усилие не би могло да преодолее освен изкупителното дело на Христос. Нашият велик Бог Създател заповядва на всички мъже и жени да се покаят и да го направят сега, защото Той е не само Изкупител, но и върховен Съдия (Деяния 17:30-31). Посланието е спешно и правилният отговор не може да бъде отлаган. Това е „сега“ на Божията благодат (2 Коринтяни 6:2).

Защо Бог е квалифициран да бъде върховен Съдия? Псалм 139 дава поне част от отговора. Създателят, Поддържателят, Изкупителят (Бог Отец, Синът и Светият Дух) е:

• Вездесъщ: Той е едновременно навсякъде и винаги така.
• Всемогъщ: Той е всесилен, всемогъщ.
• Всезнаещ: Той е всезнаещ, знае всичко за всеки от началото до края – дори преди да се случат нещата.

Желаем ли да бъдем в хармония с този чудесен Бог? Това със сигурност беше искреното желание на Давид и той се молеше съответно. Интересно е да се отбележи, че този псалм описва атрибутите на Господа не като абстрактни мисли, а като активни качества, чрез които Той се отнася към Своя народ. Той дава:

Описание на Божието интимно познание за Неговия слуга (ст. 1-6);

• Резюме на Божието присъствие с Давид (ст. 7-12);
• Описание на Божиите действия в живота на Давид, от момента на неговото зачатие (ст. 13-16);
• Декларация, че Божиите мисли към Давид са безбройни (ст. 17-18);
• Молитва за наказание на Божиите врагове (ст. 19-22);
• Молитва, че Бог може да изследва и да води Давид (ст. 23-24).

Знаем, че грехът разделя между Бог и човека, както и хората един от друг. Грехът изкривява всичко, както много Писания обясняват подробно. И все пак, Бог е Бог на възстановяването, Който връща хората при Себе Си. Въз основа на завършеното дело на Христос на кръста, свят и праведен Бог успя да уреди въпроса за нашите грехове – греховни действия – и да прости на покаялия се грешник, който изповядва греховете си (Римляни 1:18–5:11).

Освен това, Бог се погрижи и за корена на проблема – греховната природа, причината за злите дела. Така Бог прехвърли всички вярващи от периода на благодатта, от Деяния 2 до грабването, от семейството на първия Адам в семейството на Христос (Римляни 5:12-21). Можем да отбележим, че вярващите от преди църковния период и тези, които ще живеят след него, принадлежат към различни семейства. Бог е Отец на „всяко семейство“ (Ефесяни 3:15 ESV) и това трябва да се разбира по този начин.

От момента, в който станахме вярващи, Христос стана нашият нов Господар. Той ни помага да ходим в „обновен живот“ (Римляни 6:4), докато от нас зависи да Му предадем всичко чрез вяра в Него и любов към Него. Когато така напълно се предаваме, това е защото сме научили, че нямаме сила да вършим Божията воля и сме се уповали на помощта на Светия Дух (Римляни 7–8). Също така, Римляни 9–11 показва, че Бог е праведен в отношенията Си с Израел – минало, настояще и бъдеще – и че Той ще изпълни обещанията Си към бащите. Знаейки това, можем да разчитаме на нашия Бог, Който ни показва нашите отговорности към:

• Него (12:1-2).
• Себе си като вярващи (ст. 3).
• Събратя по вяра (ст. 4-16).
• Невярващи (ст. 17-21).
• Правителство (13:1-7).

Римляни 12–16 ни насърчава да ходим в обновеност на живота, за да угодим на Господ Исус, почитайки Бога във всички аспекти. Тук идва съдийският престол, не за да ни обезсърчи, а за да ни насърчи.

Съдийският престол на Бога

В Римляни 14 апостолът започва да обяснява как Божиите права трябва да се поддържат в нашия личен живот, в нашите семейства и сред Божия народ. Това е особено с оглед на различията в мненията, докато те не засягат фундаментални въпроси (14:1–15:7). В този контекст Павел въвежда Божието царство в неговия настоящ аспект (14:17) и съдийския престол1 на Бога (ст. 10), за да покаже, че всеки вярващ и невярващ е отговорен пред Него (ст. 11-12).

Всички изповядващи се християни са в Божието царство, с отговорностите, които вървят с тази привилегия. Затова е по-добре да уважаваме Неговите правила и да Го почитаме, защото е голямо предимство да си в Божието царство, докато живееш в същия свят, където Бог е обезчестен. В бъдещия свят, хилядолетието (Откровение 20:1-10), всяко коляно ще трябва да се поклони пред Него (Филипяни 2:10). Днес можем да го направим доброволно, защото Го обичаме. Откъсът в Откровение 20 се отнася и до различна сесия на съдийския престол на Христос и на Бога.

Нека си припомним какво каза Авраам, бащата на вярващите, когато обяви Божията праведност:

„Далеч от Теб да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия; далеч от Теб! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи правилно?“ (Битие 18:25 NKJV)

Както видяхме в началото, Бог винаги е прав. Затова справедливостта ще бъде показана в Неговия предстоящ съд.

Нашето отношение

Като вярващи сме се научили да се покланяме на Бога Спасител, Който е възложил нашия съд – наказанието, което заслужавахме – на Своя Син. Той стана наш Заместник на кръста и удовлетвори всички Божии святи и праведни изисквания. На тази основа Бог ни спаси, за да ни има за Себе Си (Римляни 8:32-39), за да Му служим винаги в положение и взаимоотношение, в което сме прави пред Бога (Филипяни 3:3).

Нашето отношение един към друг е разгледано: „Защо съдиш брат си? Или защо презираш брат си? Защото всички ще застанем пред съдийския престол на Христос“ (Римляни 14:10, други преводи гласят „на Бога“). Всеки човек ще даде сметка за себе си какво прави или не прави за Него (виж 1 Коринтяни 3:10-15).

„Защото всички трябва да се явим2 пред съдийския престол на Христос, за да получи всеки според онова, което е вършил с тялото си, било добро, било зло“ (2 Коринтяни 5:10)

Съдийският престол има три сесии

Писанието говори, в зависимост от това кой ще се яви и по кое време, за три различни сесии на съд: на небето, на земята и между небето и земята. „Трябва“ означава, че Бог е определил това и то не може да бъде избегнато или променено. „Всички“ означава, че никой не е изключен. Всеки ще застане (Римляни 14:10), всяко коляно ще се поклони и всеки език ще Го изповяда (ст. 11). Като Създател, Бог е дал на хората и ангелите – не на животните – специална способност да дават сметка (ст. 12).

Относно вярващите от периода на благодатта, заставането пред Него трябва да се разбира в светлината на Откровение 19:6-9.

„Господ Бог Всемогъщи царува“ (ст. 6)

и всички изкупени ще Го почитат и ще се радват, защото ще е дошъл бракът на Агнеца, защото

„Неговата жена се е приготвила“ (ст. 7)

Мария от Витания представлява красив пример за такава подготовка и преданост. С истинска любов към Господа тя направи „каквото можа“ (Марк 14:8; прочетете Матей 26:12; Йоан 12:2-3).

По времето на брака на Агнеца, грабването (1 Солунци 4:16-17) и съдийският престол на небето ще са се състояли. По време на тази сесия Господ ще покаже Своите мисли за всичко в нашия живот, така че ние ще имаме точно същите мисли, които Той има за това, което сме направили. Чрез това невестата ще бъде в хармония с Младоженеца. Няма да има различни мисли, които да нарушат връзката ни с Него завинаги. За нас днес това означава, че всичко в нашите мисли или действия, което се различава от мислите на Христос, трябва да бъде осъдено и премахнато (виж 1 Коринтяни 11:28), защото Бог осъди тези въпроси, когато наказа Христос вместо нас (2 Коринтяни 5:21). В момента, когато невестата е представена на Христос, Писанието казва: „Неговата жена се е приготвила“ (Откровение 19:7). Предизвикателството е не само да съдим себе си в светлината на тази предстояща сесия, но и да бъдем в хармония с Господа още сега защото Го обичаме.

Сватбените гости (19:9) са тези, които са били призовани, поканени като гости на банкета. Не бива да бъркаме това призоваване с факта, че сме били призовани от всеки език да принадлежим на Христос. Ние принадлежим на Неговото Събрание (гръцки: еклесия), което буквално означава общност от призовани – призовани от юдаизма, езичеството и всякакви „изми“. При грабването старозаветните вярващи ще отидат на небето заедно с нас (1 Солунци 4:16). Всички вярващи, от Адам и Ева до този момент, са включени в „24-те старейшини“, които са споменати 12 пъти в Откровение 4:4–19:4. Когато е представена невестата на Агнеца (19:6-9), се прави разграничение между новозаветните вярващи (невестата) и тези от Стария завет (поканените гости).

Съдийският престол на земята

Друга сесия на съдийския престол ще се състои на земята. Някое време след сватбата на Агнеца на небето, Христос ще се върне на тази земя, заедно с нас и старозаветните вярващи3 (ст. 11-14). Ние няма да останем на земята, но ще се явим в слава с Него на тези, които са на земята (Колосяни 3:4; 2 Солунци 1:10).

„Когато Човешкият Син дойде в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си“ (Матей 25:31)

Всички народи ще бъдат съдени, а критерият, или стандартът, ще бъде как са се отнасяли към братята на Царя, евреите (ст. 32-46). Тази сесия, след като Божиите действия в съдилищата са се състояли (Откровение 6–18), вероятно ще бъде в Йерусалим, „града на великия Цар“ (Псалм 48:2).

Като приложение, Матей 25:32-40 показва как трябва да се държим към еврейския народ, а стихове 41-46 ни казват как да действаме към хората в нужда. Въпреки това, не бива да забравяме пророческия контекст на тези стихове: вярващият не губи спасението си, защото не е успял да се погрижи за болните или затворниците – въпреки че е трябвало да се погрижи. Откъсът ни предизвиква да гледаме правилно на евреите, защото Христос и спасението дойдоха чрез евреите (Йоан 4:22). Гледайки на нещата от Божия перспектива, разбираме, че Израел е Негов народ (Битие 12:1-3). Все пак за момента в Неговите правителствени действия те са наречени Ло-Ами, което означава „не Мой народ“ (Осия 1:9), до пълното им възстановяване (Римляни 11:25-36).

Последната сесия на съдийския престол

„Тогава видях голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, и не се намери място за тях. И видях мъртвите, големи и малки, стоящи пред Бога; и книги се отвориха; и друга книга се отвори, която е Книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си, по това, което беше написано в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и Смъртта и Адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени, всеки според делата си. Тогава Смъртта и Адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И който не беше намерен записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (Откровение 20:11-15)

Тази последна и много тържествена сесия затваря историята на човека и въвежда вечното състояние, както е описано в Откровение 21:1-8.4 Забележете, че пред Този, Който ще седне на този престол, земята и небето ще побягнат. Това е паралелно на описанието на Йоан: „първото небе и първата земя бяха преминали“ (Откровение 21:1) и обобщението на Петър във 2 Петър 3:12-13. То също така съответства на коментарите, които Павел направи на Марсовия хълм, когато завърши посланието си, казвайки:

„Сега [Бог] заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, защото е определил ден, в който ще съди света с правда чрез Човека, Когото е определил. Той е дал уверение за това на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:30-31)

Това твърдение не само показва значението на Христовото възкресение като потвърждение на Божия предстоящ съд, но и че Бог ще съди чрез този Човек, който ще седне като Съдия на великия бял престол.

Хората, които стоят там, са тези, които са отказали да се покаят: от Каин (Битие 4) до тези, които ще участват в последното въстание (Откровение 20:8-9). Отворените книги ще покажат какво са мислили, казали и направили. Те ще бъдат убедени, че Бог е справедлив в осъждането им. Никой човек не може да каже на Бога, че Неговите стандарти са били твърде високи, защото Съдията е Човекът, който е живял и умрял на тази земя, вършейки Божията воля. Бог ще им посочи този Човек, казвайки сякаш: „Така трябваше да живеете.“5

Заключителна бележка

Праведността ще обитава (2 Петър 3:13) във вечното състояние на новите небеса и новата земя (Откровение 21:1-8). Божието управление вече няма да бъде налагано, както е било по време на хилядолетното царуване, защото всички ще бъдат в пълна хармония с Бога и Той ще бъде „всичко във всичко“ (1 Коринтяни 15:28). Днес по Божията благодат вечният ред се вижда в новото творение, към което принадлежим, „Христос е всичко и във всичко“ (Колосяни 3:11), показано като свидетелство за старото творение. Това е голяма привилегия и същевременно голямо предизвикателство.

БЕЛЕЖКИ

1. Гръцката дума, преведена като „съдийски престол“, означава „стъпка“ (преведена като „крак“ в Деяния 7:5 NKJV). Използвана е като мярка и като издигната платформа, на която съдията е седял по време на съдебни производства. От нея той е произнасял присъдата си. Обикновено думата обозначава самия престол (Матей 27:19; Йоан 19:13; Деяния 12:21, 18:12,16,17, 25:6,10,17). Съдийският престол на Бога (Римляни 14:10 ESV) е също и на Христос (2 Коринтяни 5:10), и Той ще седне на него като Съдия.

Откровение 20:11 използва друга дума, „престол“, която функционира като съдийски престол.

2. Този глагол „явявам се“, използван 7x7 или 49 пъти в Новия завет, означава, че ще бъдем проявени. Не се казва, че ще бъдем съдени, защото Христос понесе нашата присъда през трите часа на мрак на кръста, когато изповяда нашите грехове и беше наш Заместник.
3. В хода на седемте пророчески години (70-та седмица, Даниил 9:27) мнозина ще бъдат спасени измежду Израел и езичниците. Много от тях ще умрат като мъченици (Откровение 6:8-11, Откровение 8–16) и ще бъдат възкресени в началото на Христовото царуване, за да се насладят на небесната страна на хилядолетното царуване (20:4). Онези, които Бог ще запази на тази земя (144 000 от Израел, плюс безбройното множество от народите, Откровение 7), ще живеят, за да влязат в Христовото царуване на земята. Ще съществува тясна връзка между небето и земята (виж Йоан 1:51), в която небесният Йерусалим ще играе ключова роля (Откровение 21:9–22:5).
4. Откровение 21:9–22:5 предоставя допълнителна информация за хилядолетното царуване и небесния Йерусалим, след което книгата завършва с различни важни коментари.
5. Ние, вярващите, разбираме, че трябваше да се родим отново, за да вършим Божията воля и че се нуждаем от помощта на Светия Дух и на Божието Слово, всеки момент, за да живеем тук за Бога. Съвършеният живот на Христос сам по себе си осъжда всички грешници, без изключение. Тези, които ще застанат пред третата сесия на съдийския престол, са непокаялите се, които отхвърлиха Божиите мисли и Христовото дело на кръста. Те ще бъдат възкресени – дух, душа и тяло – но са наречени „мъртвите“, защото принадлежат към царството на „втората смърт“ или „огненото езеро“ (Откровение 20:12-15). Там техният червей няма да умре и огънят не угасва (Марк 9:44-48), заедно с „плач и скърцане със зъби“ (Матей 25:30) и завинаги в тление, осъждане и угризения.