Но макар и да причинява скръб, пак ще се смили според множеството на милостите Си. Защото Той не наскърбява от сърце, нито натъжава човешките синове. Плачът на Еремия 3:32-33
Миналата седмица съпругата ми и аз присъствахме на трагичната смърт на петгодишно дете от едно семейство. Видяхме лекари и медицински сестри съкрушени, когато осъзнаха, че най-добрата налична технология не може да спаси детето. Видяхме родители да се молят и да викат към Бога детето да бъде пощадено. Видяхме дълбока скръб и това ме накара да се замисля за стойността на скръбта.
Скръбта ни помага да разберем стойността, която Бог ни придава. Еремия пише:
Нищо ли не е за вас, всички вие, които минавате? Погледнете и вижте дали има скръб като моята скръб, която ми е причинена, с която Господ ме е поразил в деня на Своя яростен гняв (Плачът на Еремия 1:12).
Докато Еремия вероятно е мислил за онези, които са минавали покрай разрушението на Йерусалим и неговата скръб, и докато може би е мислил за собствената си скръб, повечето от нас, които четем пасажа, си спомняме за нашия Господ, „Човекът на скърбите, Който беше познат със скръбта“ (Исая 53:3).
Припомняме си, че укорът разби сърцето Му (Псалм 69:20) и че Той понесе нашите грехове в собственото Си тяло на кръста (1 Петрово 2:24). Скръбта на кръста ни помага да оценим дълбочината на Божията любов в изпращането на Неговия Син да умре за нас. Скръбта ни помага да се научим да се доверяваме на Бога както за времето, така и за вечността. Еремия казва в този пасаж, че е видял страдание. Той казва, че Бог е отхвърлил молитвата му (Плачът на Еремия 3:8). Изглежда, че той е мислил, че Бог го е обрекъл на унищожение, но все пак започнал да мисли за чудото на събуждането всяка сутрин и осъзнал, че няма да се събуди, ако не бяха Божиите милости, които „не престават и са нови всяка сутрин“ (Плачът на Еремия 3:22-23). Еремия е бил несправедливо третиран от собствения си народ, защото е проповядвал послание от Бога, което те не са искали да чуят. Той им е казал да не се бият с армията, която Бог е изпратил срещу тях, а да се предадат. Разбира се, това е било предателство според жителите на Йерусалим, и тъй като не са харесвали посланието, не са харесвали и пратеника. Така Еремия е страдал и изглеждало, че Бог го е изоставил, когато всъщност не е. Вместо това Той му е вярвал да бъде верен, а сега Еремия е бил успокоен, че Бог също е верен.
Понякога в средата на голяма скръб не успяваме да осъзнаем, че Бог напомня на околните за едно много вярно, но непопулярно послание. Посланието, че сме съгрешили и че Бог съди греха, се смята за сурово и жестоко днес (2 Петрово 2:9-10). Въпреки това, не е жестоко да помагаме на хората да избягват болести, и не е жестоко да напомняме на хората за вечните последици от греха, за да могат да бъдат спасени. Бог не ни наскърбява от сърце, но понякога така привлича вниманието ни. Понякога тези, които са наскърбени, говорят, но не те са тези, на които Бог говори. Бог използва Еремия и Бог използва Христос, за да говори на хора, които са се разбунтували, защото не е Неговата воля никой да не погине (2 Петрово 3:9).
Бог има начин да превърне скръбта в радост (Йоан 16:20), и когато го направи, предхождащата скръб прави радостта много по-приятна. Той прави това за жена с родилни болки, когато се роди здраво бебе (Йоан 16:21). Той направи това за Своите ученици, когато видяха Господа, след като Той беше възкресен от мъртвите (Йоан 20:20). Той прави това за нас, когато осъзнаем, че скърбите и изпитанията на живота се използват за спасяване на тези, които погиват. Най-голямата радост на нашите приятели би била да видят смъртта на петгодишния им син да бъде средството, което Бог използва, за да донесе увереност в спасението на техните неспасени приятели и роднини.
Вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се превърне в радост (Йоан 16:20).
