„Защото вие знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че макар да беше богат, заради вас стана беден, така че вие чрез Неговата бедност да станете богати.“ 2 Коринтяни 8:9 NIV
Всички знаем, че истинският дух на Коледа не е получаването, а даването. И личният ни опит доказва, че наистина има повече радост в даването, отколкото в получаването на коледни подаръци. Въпреки това, голяма част от нашето коледно даване обикновено не достига до истинското християнско даване. От една страна, коледното даване обикновено не струва толкова много, и освен това, коледният подарък обикновено не помага за задоволяване на истинските нужди на някого. Но истинското християнско даване е различно – то отива много по-далеч. Колко далеч? Християнското даване стига до точката, където започва да „боли“ даващия и наистина помага на получаващия. Давали ли сте християнски напоследък?
Дайте себе си
Първият принцип, който искаме да разгледаме, е основен за цялото християнско даване: Дайте себе си първо (2 Коринтяни 8:5). Македонците първо дадоха себе си, след това дадоха своето имущество. Ако не съм наистина „въвлечен“ в даването си, то наистина не е истинско християнско даване. В крайна сметка, Господ всъщност не се нуждае от моето имущество или моята служба. Той можеше да накара парите да растат по дърветата и да накара ангелите да вършат цялата работа! Но Той иска да ме използва. Това е основно. Забележете посоката, която трябва да поеме това даване на себе си – „на Господа и след това на нас“ (2 Коринтяни 8:5). Някои християни имат идеята, че ако избягат и живеят в уединение „в посвещение на Господа“, те дават от себе си. Нищо подобно! Вертикалното („на Господа“) трябва да включва хоризонталното („след това на нас“), за да се квалифицира като истинско християнско даване. Ние трябва да бъдем ангажирани на практическа основа с хора, които имат нужди. Забележете, че това е „в съответствие с Божията воля“ (2 Коринтяни 8:5).
Давайте жертвено
Друг принцип на християнското даване е: Давайте до точката на жертва (2 Коринтяни 8:3). Македонците не даваха „излишъка отгоре“ или каквато и да е сума, която случайно е „останала в края на месеца“. Второ Коринтяни 8:2 ни показва, че тези християни са били бедни и под натиск от самото начало, и все пак те даваха сред проблемите си и въпреки бедността си. Те даваха, докато наистина болеше! Със сигурност нашият нищожен принос от няколко долара и един час седмично не достига до този божествен принцип. Доколко трябва да прилагаме този принцип на жертва? Следващите два принципа ни дават насоки.
Давайте както Господ
Давайте по примера на нашия Господ (2 Коринтяни 8:9). Колко даде Господ Исус? Той даде всичко! И това не беше само за Неговите приятели: Той даде целия Си живот за Своите врагове и за такива като теб и мен. Защо? За да можем ние „чрез Неговата бедност да станем богати!“
Но как човек дава всичко? Трябва ли да продадем всичко, което притежаваме, и да ходим с чифт стари дънки и тениска и да живеем в евтин апартамент? Е, това не би било най-лошата реакция на този принцип, и някои от нас може да бъдат призовани от Господа да живеят много подобно.
Давайте към равенство
Въпреки това, Писанието винаги е балансирано. Балансиращият принцип тук се намира във 2 Коринтяни 8:13-15: Давайте към равенство. Въпреки че македонците не бяха богати, те имаха повече от тези в Йерусалим по онова време, и затова беше правилно да се стремят към равенство. Намерението не беше християните в Йерусалим да бъдат облекчени до точката, където коринтяните да бъдат бедни (2 Коринтяни 8:13). Не, целта беше равенство. Когато виждаме други с по-голяма нужда от нас самите, трябва поне да започнем към равенство. Нещо не е наред, ако сме твърде удобни, докато други са в нужда! Слава на Бога за християнските организации, които наистина се грижат за крещящите нужди на хората по света. Трябва да даваме щедро на такива организации.
Но не е ли този принцип на равенство индиректно комунизъм? Не! Второ Коринтяни 8:15 предпазва от такова мислене. Този стих е цитат от Стария Завет (Изход 16:18) във връзка с манната. Прочетете разказа за това как Бог чудотворно осигури хляб за Своя народ, и става ясно, че равенството е постигнато на базата на нуждите, а не на количеството. Комунизмът се стреми към равенство, но то е на базата на едно и също количество за всички. Християнското даване се стреми към равенство на базата на задоволяване на нуждите. Стих 15 ни учи и на нещо друго във връзка с даването към равенство. Това е нещо, с което ние, растящите християни, трябва да се борим, и то е тежко. Не трябва да имаме повече, отколкото ни е необходимо! Достатъчно, за да задоволим нуждите си? Да! Огромни банкови сметки? Не! Всеки от нас трябва да се справи със своите склонности към трупане пред Господа.
Давайте доброволно
Пети принцип на християнското даване идва от 2 Коринтяни 8:12 – Давайте доброволно. Този принцип на даване с желание е подчертан и във 2 Коринтяни 8:3,4,8. От тези стихове виждаме, че Павел не им е заповядвал да дават. То трябваше да бъде напълно доброволно, като доказателство, че тяхната християнска любов е искрена. Македонците бяха много желаещи. Те всъщност молеха Павел за привилегията да могат да участват в задоволяването на нуждите на своите братя и сестри в Йерусалим. Какъв пример за коринтяните! Какво послание за нас!
Дайте каквото имате
Допълнителен принцип на християнското даване също е във 2 Коринтяни 8:12 – Дайте каквото имате. Тук става въпрос, че Господ не очаква от нас да даваме това, което нямаме, но Той очаква от нас да даваме на базата на това, което имаме. Имате ли способността да работите с по-малки деца, тийнейджъри или възрастни? Колко от тази способност се използва за Господа и колко остава неразвита, неизползвана и недадена? Имате ли време да разговаряте с приятеля си на работа или със съседа си? Колко от това време е посветено на определен опит да достигнете до този човек с любовта на Христос и колко се губи в празни приказки? Може би друг начин да се формулира този шести принцип е следният: Господ не гледа толкова на това, което даваме, колкото на това, което ни остава!
Давайте според план
За последния принцип на християнското даване от тази глава, нека погледнем стих 11: Давайте според план. Желанието не е достатъчно в християнското даване. Трябва да има съзнателно отделяне на време, талант и съкровище, а след това действително даване в съответствие с този план. Коринтяните не трябваше да спират с добри намерения; те трябваше да завършат това, което бяха решили. Много растящи християни имат добри намерения и желания в областта на християнското даване. Ще кажем „Точно така!“ на посветено библейско изучаване по тази тема. Но никога не изваждаме молива и хартията, така да се каже, и съзнателно не планираме колко от нашето лично време, талант и съкровище ще пожертваме всяка седмица, за да дадем от себе си за делото на Господа. Християнското даване никога няма да се случи само въз основа на желание. Трябва да даваме според съзнателен план.
Готови ли сте да давате?
Току-що прочетохме седем принципа на християнското даване от една глава от Божието Слово. Има и други, но със сигурност тук имаме достатъчно, за да ни покаже, че всички трябва да извадим молива и хартията и да започнем да изчисляваме какво можем да дадем и на кого. Може би Нова година би била идеално време. Между сега и тогава нека се молим Господ да отвори очите ни за конкретните нужди, които Той би искал да задоволим с нашето време, нашия талант или нашето съкровище. След това нека съзнателно планираме как можем и ще дадем, за да задоволим тези нужди – доброволно и до точката на жертва. Да, истинското християнско даване е много повече от обичайното коледно даване.
