Този въпрос често се задава от скептика и често остава без отговор дори в ума на вярващия в Христос. Колко изключително важно е да притежаваме ясен отговор на този изумителен въпрос – такъв, който ще остави невярващия без извинение и в същото време ще утвърди здраво в божествената истина умовете на тези, които вярват.
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта; и така смъртта премина върху всички човеци, защото всички съгрешиха“ (Римляни 5:12). Първата част на този важен стих ограничава влизането на греха в този свят, а втората ограничава преминаването на последващата присъда на смърт върху човека, без да се отбелязва нито възможното влизане на греха в други сфери, нито преминаването на смъртта върху други освен човешкото семейство.
Нека сега се обърнем към Битие, глави първа и втора, където имаме разказа за сътворението на човека.
„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владеят над морските риби, и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всяко пълзящо нещо, което пълзи по земята. И така Бог създаде човека по Своя образ, по образа Божий го създаде; мъж и жена ги създаде“ (стихове 26, 27). Разбиране на „Образ“ и „Подобие“
Тук Бог използва две различни думи, много различни по своето значение: те са „образ“ и „подобие“. Колко точно се поддържа тази употреба в цялото Божие Слово е сред чудесата на неговото съвършенство. Думата „образ“ понякога се използва в човешкия език, за да означава подобието на един за друг. Някой може да каже: „Този е самият образ на баща си“ – което означава, че той е точно подобие. Но това не е начинът, по който се използва като цяло в Писанието. Там тя се използва по-скоро, когато се говори за това, което представлява друго, без да има никакво отношение към това дали е подобно или различно, по черти или по друг начин, на представения човек.
Четем, че Христос е „образ на невидимия Бог“ (Колосяни 1:15), а човекът е „образ и слава Божия“ (1 Коринтяни 11:7). В тези и други писания думата „образ“ се използва като напълно представяща друго, като образа на Юпитер или на Цезар. Сега „подобие“ е различно от това. Неговото значение е просто и лесно разбираемо като описващо човек, който е подобен на друг, тоест, има същите черти на характер и особености.
Човекът е бил създаден, тогава, по двата начина. Той е бил поставен като велик център на огромна система, за да представлява напълно Бога като Негов образ. Властта над огромната система е била негова. Всички разумни същества, включително съпругата му, е трябвало да гледат на него като на Божи представител в тази сфера. Само Бог е бил над него, всичко останало е било подчинено на човека. Но той е бил и по подобие на Бога. Той е бил чист, както го е създал неговият Създател; той е бил „много добър“; той е бил и безгрешен, абсолютно без зло. Той е бил от Бога, за да бъде за Бога и по този начин подобен на Него и годен, следователно, да бъде Негов образ. Той е трябвало да Го представлява и да бъде центърът, към който всички трябва да гледат. Той е имал и интелигентна воля и неговият избор е бил свободен.
Произходът на злото и свободната воля на човека
Но защо Бог е оставил моралното зло като възможност? Или защо е допуснал влизането на греха? Не е ли могъл да създаде същество, което не може да падне, такова, което може да прави само това, което е добро и правилно?
Отговорът е ясен. Ако Той би създал славно създание – човек, по Свой образ и по Свое подобие, свободен да избира между добро и зло, а не създание, управлявано от проста верига от инстинкти като птиците и зверовете около него – Той трябва да му остави възможност за влизане на злото, макар и не необходимост. Ако човекът, както го е създал Бог, не е можел да избере злото, тогава той изобщо не е имал избор. Той не би бил по-добродетелен в правенето на добро от обикновеното животно, което следва инстинктите на своята природа. И тъй като в такъв случай той трябва да прави добро, той не би бил по-добродетелен в правенето на това от тях.
Или Бог трябва да се въздържи – пишем думите с благоговение – от създаването на такова същество от този висок и славен ред на съществуване със свободен избор и воля, или Той трябва да остави въпроса за злото като възможност за него.
Уви! за резултата, за който падналата раса говори с такава ужасна реалност. Той избра злото и отказа доброто. В момента, в който упражни този избор, той стана грешник. Човекът, създаден по образ Божий, падна от този връх на величие, никога повече да не бъде възстановен в него (освен ако Божиите планове и съвети не бъдат изпълнени в Христос – втория човек, последния Адам). Падналият Адам ражда син по свое подобие, по свой образ (Битие 5:3), докато непадналият Адам е бил създаден „по подобие Божие“ (Битие 5:1). Забележете във всичко това, че не е имало мисъл за това човекът да бъде свят; нито е можело да се каже за него, както по-късно за „новия човек“, че той от Бога е бил „създаден в правда и истинска святост“ (Ефесяни 4:24). Бог е свят – абсолютно така. Но святостта е относителна, доколкото предполага съществуването на зло и предполага абсолютно отделяне от него. Това не може да се каже за човека, както го е създал Бог. Той е бил чист и съвършено добър, но злото не е съществувало за него, докато той не е избрал злото, когато е било представено под формата на изкушение. Така той отхвърли властта и волята на Бога, Който му я беше дал. Значението на волята в спасението
Всичко в грешника сега зависи от неговата воля във взаимоотношенията му с Бога; неговото спасение и всичко зависи от предаването на волята му на Него. „И не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:40). „Който иска, нека вземе водата на живота даром“ (Откровение 22:17). Христос: Съвършеният образ и послушната воля
Сега за Христос се казва, че е „образ на невидимия Бог“ и „образ на Самия Бог“ (2 Коринтяни 4:4). Това е така, защото Той напълно представлява Бога, но никога не се казва, че е по Негово „подобие“, просто защото Той е Самият Бог, следователно не просто подобен на Него. Но също така се казва, че Той дойде „по подобие на греховна плът“, и с право, защото Той изобщо не беше греховна плът (виж Римляни 8:3). Той също имаше Своя собствена съвършена воля и, макар и изпитан до крайност в живота и в смъртта, винаги беше Негова воля да върши волята на Отца. „Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело“ (Йоан 4:34). Това послушание и подчинение намериха своето съвършенство напълно в смъртта. Той „стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8). Забележете, че Той не беше подчинен на смъртта, както беше първият човек чрез греха си. При първия човек това беше наказанието за непослушание. Но именно там най-пълно засия съвършенството на Христовото предаване на съвършена воля в послушание. Не можем ли да кажем, че то показа съвършеното съчетание на съвършена воля в Него, като човек, с тази на Бога, в послушание до самата смърт.
