Колко укрепващо нещо е очакването на Христос! Не мисля много за неудобна странноприемница (хотел), ако знам, че ще бъда там само за два или три дни по пътя. Може би бих искал да е по-добре, но не се тревожа много за това. Защото няма да живея там. Аз не живея в този свят; аз умирам тук. Моят живот е скрит с Христос в Бога. Аз чакам явяването на Господ Исус Христос, Божия Син от Небето, Който ще ни отведе там до нетленно наследство, което не повяхва. Всичко, през което преминаваме тук, е просто упражнение на сърцето, което Бог вижда, че е необходимо, за да ни доведе там. Няма нищо по-практически важно за ежедневната работа и служба от нашето очакване на Божия Син от Небето. Ако искате да знаете какво е този свят и да получите утеха за душата си, вие ще Го чакате. Ако принадлежа на света, не мога да имам утеха. Ако намираме лекота в него, ще намерим Неговата дисциплина.
Но в момента, в който чакам Божия Син от Небето, животът ми е само Божиите действия с обекта, за да бъде за хвала и чест и слава при явяването на Исус Христос. Тук преминавам през тежест поради многобройни изкушения, но Той ще дойде и ще ме изведе от това при Себе Си; или би ли ви изненадало, ако ви намери с редица неща, които трябва да оставите. Къде е сърцето ви по отношение на идването на Господ Исус Христос? Дали това би ви намерило с много неща за изхвърляне или с чувството, че тук е краят на всяко упражнение на сърцето!
Но Този, Когото съм чакал, ще ме вземе при Себе Си. Ако целият ми живот е основан на Неговата воля като мотив и извор на това, аз ще намеря упражненията и необходимите изпитания. Но Той идва да ме вземе при Себе Си.
